забрави главния за един пътешественик знак — чувството за дома. Той дори не слуша моите заповеди. Едва сега Реси се връща.
— Победителя не го съдят! — каза авторитетно Сироежкин. — Например Колумб. Тръгна за Индия, а откри Америка. Никой дума не му каза. А нашият Реси откри Африка! Африка за свободните животни…
Както обикновено приятелите се срещнаха в кабинета по математика и обсъждаха приключенията на Реси. Електроник чертаеше точно формулите на дъската, избърсваше ги и пишеше нови.
— Разбира се, Реси е особена личност и, както е предвидено в основното правило, има свобода на действия — със скърцащ глас продължи Електроник. Но не мислех, че ще прояви такава самостоятелност… Вероятно постоянното усложняване на системата в резултат на натрупалия опит ражда нови свойства, които е невъзможно да бъдат предвидени…
Електроник си мърмореше монотонно и лицето му беше много скучно, почти натъжено. Макар в тези неинтересни научни думи и да се долавяше ново откритие на Реси, на Сироежкин му дожаля за приятеля. Неговият Електроник, математическото светило, не разбира нещо!… Това не може да бъде! Той просто се е изморил от напрежението. Трябва да го развесели.
— Ти искаш да кажеш, че Реси е по-умен от тебе? Глу-по-сти! — Сироежкин се разсмя. — Почакай, той ще се върне, ще го поставим на изпит и ще стане ясно кой е най-добрият в света фокусник и математик.
— Шегата ти не е на място — направи му бележка Електроник. — Когато системата не се подчинява и дава странни резултати, първото нещо е да се разберат тези резултати. Аз трябва да анализирам спокойно всичко.
Охо! „Системата не се подчинявала“! Поставя в безизходица самия Електроник… И той си признава това…
— Браво на Реси! — Не се стърпя Сергей. — Ех, да бях аз на негово място…
Да, Реси е гениална личност… Умее да чува шумоленето на земята, което не може да чуе дори малкото жабче, умее да разбира песента на авлигата, да подражава на рева на слона. Да лети в тъмното, да примамва животните, да вижда всички новости на пустинята…
И да пространствува! Да вижда, да чува, да бяга, да планира, да чувствува, да търси, да намира — всичко това изведнъж, едновременно — какво нещо е, а? Да пространствува в небето, в джунглите, в морето, а утре може би и на Луната, сред звездите!
Всеки човек, реши за себе си Сергей, би поискал да стане такова куче!
— Кой от нас не е прав? — размишляваше Електроник. — Аз съм стопанинът на Реси, следователно моите разпореждания са неоспорими, а той просто не ме слуша. (Не, не искаше разсъдителният Електроник да се превърне в гениално куче!) А Реси може би се мъчи да докаже, че изпълнява задачата на стопанина си, като изхожда от обстановката. Но стопанинът, за съжаление, не разбира това…
— Ще се побърка човек, като си помисли каква страшна неразбория е — махна ръце Сироежкин. — По- бързо решавай задачата си! Прави световно откритие!
— За щастие аз не се паникьосвам, като се сблъсквам с логически безизходици — продължи хрипкаво Електроник. — В такива случаи аз прилагам първата теорема на Гьодел: не всички истини могат да се докажат. И оставям бяло поле в паметта си.
— Ами ако Реси е прав? Ами ако е направил откритие?
— И тогава има изход. Трябва да попитаме професора. На учителя си аз напълно се доверявам.
— Мъдра теорема — съгласи се Сироежкин. — Как го каза — Гьодел ли?
— Велика теорема за непълнотата на формалните системи. Повтарям същината й: не всички истини могат да се докажат. Ако не я знаех и не я прилагах на практика, отдавна да съм прегорял в безсмислени разсъждения.
— Ами професорът?
— Професорът обикновено отговаря: „Благодаря ти, мой приятелю. Ти още веднъж ми напоили, че човек е изобретил машината, а не обратното. Ще трябва да помисля…“ А после изведнъж намира решението. И аз запълвам бялото си поле.
Голям ум! — възхитено рече Сироежкин. — Най-големият ум в света е професор Громов. И ти скоро ще станеш професор, Електроник. Нещастник си, ти, нещастник. Ден и нощ следиш действията на Реси, слушаш машината на фон Круг и смяташ, изчисляваш, изчисляваш… Зарежи всичко това, Електроша! Хайде да поритаме топка или да се разходим с велосипеди… Че то наистина ще прегориш преждевременно…
— Пак нищо не разбирам. — Електроник каза това така хрипкаво, че Сироежкин веднага разбра: нещо се е случило.
— Е? — Сергей отиде при приятеля си.
Електроник остана неподвижен. Няколко минути стоя тихо, заслушан в себе си и замислен. Мълчанието му смути Сергей: нима Електроник ще прегори пред очите му?
— Какво ти е?
Електроник мълчеше.
„Къде да изтичам? — трескаво мислеше побледнелият Сергей. — Май му стана лошо… В аптеката?… Какво приказвам аз, в каква аптека? Теореми в аптеките не продават… Какво да правя? Пък не зная Гьодел…“
— Не всички истини са правилни… — каза разгорещено Сергей. — Така ли е, Електроник? Отговаряй!
— Отговарям. Вече няколко часа Реси лети над стадо — прекъсна мълчанието Електроник. — Тичат хиляди антилопи. Ред след ред. Там има щрауси и дори един лъв. Лъвът не може да се измъкне от стадото. Реве, хапе, но е в плен… Те започнаха да се изкачват нагоре… Отпред е урва, пропаст!… Реси не може да направи нищо. Той ги плаши, крещи, тича отпреде им, мъчи се да ги увлече подире си. Стадото не се отби в страни… Реси не знае как да ги отклони от пътя. И аз нищо не мога да измисля. Не мога да му подскажа. Остават няколко минути…
— Да позвъним на Громов! — викна Сергей.
Те затичаха към празната учителска стая.
Громов ги разбра от първите думи.
— Колко има до пропастта? — попита той отсечено.
— Петстотин метра — отговори след няколко секунди Електроник.
— Късно е — чу се в слушалката. — Нека Реси слуша внимателно на разни вълни дали няма радиосигнали от антилопите.
— Има. Сигналите идват от животните, които бягат отпреде. Същите, каквито са от куршума, който заседна в Реси… Те вече скачат! — викна Електроник — Ред след ред, всички до една, от голяма височина — в пропастта. И стават на парчета! Реси кръжи отгоре… Аз не разбирам нищо, Гел Иванович.
— Предай на Реси: веднага да се връща!
— Господа, благодаря ви, че дойдохте да ме изслушате. Съобщението, което искам да направя, струва ми се, ще заинтересува управата на фирмата „Пеликан“.
Доктор фон Круг огледа тържествуващо дългата орехова маса, около нея седяха управителите на могъщата фирма „Пеликан“. Фирмата, която имаше заводи и лаборатории в десетки страни, произвеждаше всичко: електроника за ракети, облицовка за подводници, прибори за промишлеността, козметика, месни и рибни консерви, механични диви животни за зоопарковете. Един сложен апарат и консервена кутия украсяваха знаменитата марка на фирмата: весел пеликан, който лети и лови в торбата си златната рибка. В момента златната рибка за „Пеликан“ държеше професор фон Круг. Беше настъпила минутата, за която той се беше готвил цял живот. Ако управата на фирмата му окаже доверие, той ще получи неограничена власт. Сега не са нужни никакви формули. Аргументите му са енергичното изложение на идеята и точните думи.
— Изводите, до които стигнах, като изучавах живите организми, накратко казано, изглеждат така: възможно е да се управлява целият животински свят на планетата. Технически това не е сложно: един миниатюрен радиопредавател, вкаран в нерва за усещане на болка, който не пречи на нормалната жизнена