Физикът весело погледна учителя.
— От всички проекти, които съм прегледал, това е най-оригиналното устройство.
— Благодаря. Именно това исках да зная — каза Таратар.
Физикът заведе Таратар в стаята, в която работеха двамата научни сътрудници. Тук книжата бяха значително повече: дебели пакети, поставени по маси, столове, етажерки. До стената — натъпкани с писма чували.
Математиците се зарадваха, като разбраха, че гостът им е учител, поканиха Таратар да седне.
— Видите ли, Семьон Николаевич — каза единият от математиците, — ние сме в много тежко положение. Работата е там, че в настоящия момент ние сме фермисти.
— Фермисти ли? — повтори въпросително Таратар.
— Така се случи — обясни колегата му, — че математическото списание за ученици „Пи“ и още редица издания напечатаха статии за теоремата на Фермa. И ето… — Математикът красноречиво посочи чувалите. — Ако вие, уважаеми Семьон Николаевич, бихте се съгласили с вашите математици да ни помогнете да отговорим на тези писма…
— Моите са осмокласници — каза Таратар.
— Осмокласниците са готови да пожертвуват футбола заради теоремата на Фермa!…
— Сега в училището е последният срок — намръщен каза учителят, — най-важният… Но ще поговоря за вашето предложение с класа…
— От днес нататък!… — каза Таратар на класа и цитира какви задачи не се разглеждат вече повече от два века в академиите на науките във всички страни. — А вие карате стария си учител да тича по кабинетите на разни институти с „вечен двигател“!…
Той постави на шкафа прибора на Сироежкин. Лампичката продължаваше да свети.
— Кой желае да отговаря на писма на фермисти? — продължи Таратар.
Доброволци не се намериха.
— Ех вие, гении — каза Таратар.
Гениите гледаха учителя си с любопитство. Никога досега те не бяха го виждали толкова възбуден. Таратар ходеше из класната стая с широки крачки, говореше много високо и жестикулираше. Нито един гений не се решаваше в тези минути да му възрази.
— Решението на академиите не е просто каприз на академиците — гърмеше гласът на Таратар. — Неразрешимостта на проблеми от типа на вечния двигател е доказана в трудовете на математиците от деветнайсети век Абел и Галуа. И обърнете внимание как постъпват истинските математици: вместо да решават една мъничка задача, те създават цяла теория, която съдържа отговор на всички задачи от този род… Невъзможно — и точка! Колкото повече мисля за купищата ръкописи, които видях, толкова по-ясно разбирам, че техните автори са се полакомили за лек успех в математиката, а не че ги тегли самата математика. Математиката иска упорство, самоотрицание, непрестанен труд…
След тези думи Професора започна да се върти на чина и се изчерви. А Електроник неочаквано за всички издекламира:
— Великолепно! — подхвана Таратар. — Великолепно казано за мнимите числа. „Няма го“ — т.е. минус единица. Корен квадратен от минус единица. Какво значи това за един нематематик? Ребус — и толкова. А математикът Хлебников, авторът на тези стихове, е видял в него поезия…
Таратар се успокои и премина към урока.
— Запишете задачата — деловито каза той. — „Колко струва един грам светлина при стойност на електрическата енергия 4 копейки за киловатчас и коефициент на полезното действие на електрическия източник на светлина 10 процента?…“
— Десет милиона рубли — моментално отговори Електроник.
И гениите потвърдиха:
— Точно толкова: десет милиона.
— Нима сте решавали тази задача? — подозрително попита Таратар.
— Тя е много лесна — каза Макар Гусев.
— Е, щом и за Гусев е лесна, тогава какъв проблем желаете да разгледаме?
Осмокласниците бяха единодушни:
— За изкуственото животно! За кравата от тенджерата!… Изобретението на Смирнов…
Витка Смирнов сияеше като именник.
— Добре — съгласи се Таратар. — Кажи ни, Смирнов, какво искаше да докажеш със своя опит?
Смирнов бавно стана и с яркосините си очи погледна учителя.
— Изобщо мене ме интересува проблемът за произхода на живота на Земята — бавно каза Виктор.
Никой не се усмихна. В тишината прозвуча рязко въпросът на Професора:
— А защо точно крава?
— Разбира се, може да се отгледат най-различни животни: маймуна, кокошка, риба… — като помисли малко, съгласи се Виктор. — Ако погледнем от количествената страна, разликата като че ли не е голяма. Ето ви един пример: човекът и другите живи организми имат белтък от сто и четири аминокиселини. Те са разположени верижно в определен ред. Ако сравним верижките, казано по-просто, човек се отличава от маймуната само по една аминокиселина, от кокошката — по четиринайсет, от рибата — по двайсет и две. Моето излезе крава — значи, разликата е дванайсет аминокиселини. Разбира се, всичко това е съвсем схематично…
Децата зашумяха:
— Чудесно!… Нашият Витка е академик! Как можа да ги преброиш?…
— Не съм ги броил, а ги взех от източниците. Самичък намерих всичко — Смирнов въздъхна тежко. — Много трудно се работи без помощта на специалиста.
— Интересно е да се знае — пропищя гласчето на Кукушкина, — кой от нас е с разлика от една аминокиселина?…
— Впрочем разликата между човека и дрождите — беззлобно отговори Виктор — е само четиридесет и три аминокиселини.
— Та какво от това? — каза бързо Кукушкина.
— Това значи, че имаме общи предци.
Смехът прозвуча като аплодисменти, одобряващи смелия извод на изследователя.
— Всичко това е теория — въздъхна Смирнов. — А на практика не се знае още какво ще стане по- нататък. Кравата расте…
— Смирнов, кажи, моля ти се, какъв мислиш да станеш? — попита учителят.
— Биолог — каза Виктор.
— Пък аз мислех, че всички мои ученици ще станат математици. — Таратар гледаше замислено през прозореца.
— Аз ще стана лекар. — рече Кукушкина.
— Аз — астрофизик — каза Сироежкин.
— А аз — изпитател! — Макар се чукна с юмрук по яката гръд.
— Следователно аз съм се лъгал — сухо каза Таратар.
И всички почувствуваха в думите му голяма мъка. Никой не можеше да гледа спокойно тъжния Таратар. По-добре Таратар да беше гневен!
— Че защо да сте се излъгали, Семьон Николаевич! — подхвана звънко Сергей Сироежкин. — Вие сами казвахте, че математиката е език на всички науки. Ние не се отказваме от математиката. Ние само си избираме специалност.
— Древните са казвали: числата управляват света. И винаги са се намирали хора, които са вярвали
