XV. Все по-надолу и по-надолу
Беше вечерта на 5 юли. Въздухът, тежък още от предния ден, предвещаваше близки бури. Големи червеникави прилепи размахваха широко крила над самата повърхност на Амазонка. Сред тях се различаваха тъмнокафяви „perros voladors“ със светъл корем, към които Миня и особено младата мулатка изпитваха инстинктивно отвращение. Те спадаха всъщност към ония ужасни вампири, които смучат кръвта на добитъка и нападат дори човек, заспал непредпазливо на полето.
— Ох, гадни твари! — възкликна Лина, закривайки очите си. — Просто се ужасявам от тях!
— А на всичко отгоре са и много опасни — добави Миня. — Нали така, Маноел?
— Много опасни наистина — отговори младият човек. — Тези вампири имат особен усет, който ги кара да смучат кръвта ви точно на такива места, където това става най-лесно, главно зад ухото. Същевременно те продължават да размахват крила и по този начин създават приятна прохлада, и спящият се унася още повече. Разправят, че някои хора, подложени неусетно на такова кръвопускане в продължение на няколко часа, изобщо не се събуждали.
— Не ни разказвайте повече подобни истории, Маноел — каза кита, че Миня и Лина няма да мигнат тая нощ!
— Не бойте се — отвърна Маноел. — Ако потрябва, ще бдим над съня им!
— Мълчете! — каза Бенито.
— Но какво има? — запита Маноел.
— Не чувате ли особен шум откъм тая страна? — продължи Бенито, сочейки десния бряг.
— Вярно — потвърди Якита.
— На какво ли се дължи този шум? — запита Миня. — Като че ли по бреговете на островите се търкалят камъчета!
— Охо, зная какво е! — възкликна Бенито. — Утре в зори ще има гощавка за тия, които обичат костенуркови яйца и пресни костенурчета!
И не се лъжеше. Този шум се предизвикваше от безброй костенурки с различна големина, които бяха изпълзели на островите, за да снесат яйцата си.
Тези земноводни идват на брега да си изберат в пясъка подходящо място, за да положат там яйцата си. Тази работа започва при залез слънце и завършва призори.
В този момент костенурката-водачка вече бе излязла от коритото на реката, за да потърси удобно място. Другите, събрали се с хиляди, бяха заети да копаят с предните си крака ров, дълъг шестстотин фута, широк дванайсет и дълбок шест; след като заровеха в него яйцата си, оставаше им само да ги покрият със слой пясък, а пясъка да притиснат с черупките си, за да го трамбоват.
За индианците от бреговете на Амазонка и притоците й снасянето на яйцата е много важно събитие. Те причакват костенурките и почват да изравят яйцата, като бият барабани; плячката седели на три части, едната се пада на причаквачите, другата — на цялото племе, а третата — на „държавата“, представлявана от бреговата стража, която заедно с полицията се занимава със събирането на данъци. Някои брегове при спадането на водите се оголват; те имат предимството да привличат най-голям брой костенурки и се наричат „кралски плажове“. Събирането на яйцата завършва с празненство за индианците; те се отдават на игри, танци и пиршества — празник и за речните каймани, които се гощават с останките от тези земноводни.
Така че костенурките и костенурковите яйца са предмет на много оживена търговия в целия басейн на Амазонка. Когато костенурките се прибират след снасянето на яйцата, ловците ги „завъртат“, тоест обръщат ги по гръб и ги запазват живи било като ги държат в заградени места, подобни на рибници, било като ги връзват за колчета с въже, достатъчно дълго, за да могат да се движат по земята или под водата. По такъв начин могат винаги да имат прясно месо от тези животни.
Другояче постъпват обаче с малките костенурчета, които току-що са се излюпили. Няма нужда нито да ги затварят, нито да ги връзват. Бронята им е още мека, а месото — извънредно крехко, затова ги ядат досущ като миди, но след като ги сварят. В такъв вид те се консумират в огромни количества.
Но това не единственият начин за използуване на костенурковите яйца в провинциите Амазонка и Пара. Производството на „manteigna de tartaruga“, тоест костенурково масло, което може да се сравнява с най- висококачествените нормандски и бретански масла, поглъща всяка година не по-малко от двеста и петдесет-триста милиона яйца. Но в реките от този басейн има безброй костенурки, и те заравят в пясъка по бреговете неизброимо количество яйца.
И все пак, тъй като служат за храна не само на туземците, но и на дългоногите крайбрежни птици, на американските ястреби и речните каймани, броят им доста е намалял, затова за малка костенурка сега се плаща една бразилска патака35.
На другия ден още призори Бенито, Фрагозо и няколко индианци взеха една от пирогите и се отправиха към брега на един от големите острови, край които бяха минали през нощта. Не беше необходимо жангадата да спира. Щяха лесно да я настигнат.
По пясъчния бряг личаха малки издутини, които показваха местата, където през нощта са били заровени яйцата, по сто и шестдесет — сто и осемдесет броя във всяка купчинка. Но хората от пирогата нямаха намерение да ги изравят. Преди два месеца тук беше снесена първата партида яйца, и под въздействието на топлината, натрупана в пясъка, се бяха излюпили хиляди костенурчета и сега те припкаха по брега.
Така че ловците имаха добър улов. Те напълниха пирогата с тези интересни земноводни, които пристигнаха точно навреме за закуска. Плячката бе поделена между пътниците и екипажа на жангадата и за вечерта не остана почти нищо от нея.
Сутринта на 7 юли се озоваха през Сан-Жозе-ди-Матура — голямо село, разположено до малка речица, обрасла с висока трева; според преданието на нейните брегове са живеели опашати индианци.
На 8 юли заранта забелязаха село Сан Антонио — две-три къщурки, сгушени между дърветата, а после — устието на Иса, или Путумайо, широко деветстотин метра.
Путумайо е един от най-значителните притоци на Амазонка. На това място през XVI век испанците основали английските мисии, впоследствие разрушени от португалците и сега не е останала нито следа от тях. Все още се намират обаче представители на разни индиански племена, които лесно могат да се разпознаят по различната им татуировка.
Иса тече на изток, като извира от планините Пасто, разположени североизточно от Кито, и минава през най-великолепните гори от диви какаови дървета. Плавателна на разстояние сто и четиридесет левги за параходи с газене не повече от шест фута, в бъдеще тя ще стане един от главните речни пътища в Западна Америка.
Обаче лошото време вече бе настъпило. То започна не с продължителни дъждове, а с чести бури, които предизвикваха атмосферни смущения. Тези стихии не бяха в състояние ни най-малко да забавят хода на жангадата, която не зависеше от вятъра; поради голямата си дължина тя не се влияеше дори от вълнението на Амазонка; но при проливните дъждове се налагаше семейство Гарал да се прибира в жилището си. Тогава разговаряха, споделяха впечатления и езиците никога не млъкваха.
При тези условия Торес започна малко по малко да участвува по-дейно в разговорите. Той разказваше много за разните си интересни пътешествия из цяла Северна Бразилия. Този човек безспорно бе видял доста неща; но разсъжденията му бяха толкова скептични, че твърде често шокираха благовъзпитаните му слушатели. Трябва да кажем също, че той проявяваше особено внимание към Миня. Но макар тези любезности да не се харесваха на Маноел, те не бяха толкова подчертани, та младежът да сметне за свой дълг да се намеси. А и девойката изпитваше към Торес инстинктивно отвращение и дори не се опитваше да го скрие.
На 9 юли на левия бряг на реката се показва устието на Тунантина; този приток, идващ от запад- северозапад, напоява земите на индианците касени и влича черните си води през лиман, широк четиристотин фута.
На това място Амазонка представляваше наистина величествена гледка, но руслото й беше повече от всякога задръстено с острови и островчета. Лоцманът трябваше да приложи цялото си умение, за да направлява сала през този архипелаг, като се приближаваше ту до единия, ту до другия бряг, отбягваше плитчините, заобикаляше водовъртежите и поддържаше неотклонно курса.
