— Нищо — каза той, — нищо не излиза!
И наистина буквата
Само
Що се отнася до
В този момент от улицата се надигнаха страшни викове, викове на отчаяние.
Фрагозо се завтече към един от прозорците и го отвори, преди съдията да успее да му попречи.
Улицата беше задръстена от народ. Наближаваше часът, когато осъденият щеше да излезе от затвора, и тълпата вече се стичаше към мястото, където се издигаше бесилката.
Съдията Жарикес изглеждаше страшен с втренчения си поглед, впит в редовете на документа.
— Последните букви! — промърмори той. — Да опитаме и последните букви!
В това беше единствената му надежда.
И с ръка, която трепереше така, че се затрудняваше да пише, той разположи името Ортега над шестте последни букви от абзаца, както бе направил преди малко с първите шест.
И нададе вик. Той бе открил преди всичко, че тези последни шест букви стоят по азбучен ред след буквите, съставляващи името Ортега, и следователно всички можеха да се изразят с цифри и да образуват число.
И действително, когато състави формулата и пресметна разликата между буквите на документа и буквите на името, получи следното:
Съставеното по този начин число беше 432513.
Но дали в последна сметка именно въз основа на това число е бил написан документът? Не е ли то погрешно както опитаните преди?
В този момент виковете се засилиха — жални викове, които изразяваха съчувствието на тълпата. На осъденият му оставаха само няколко минути живот! Фрагозо, обезумял от мъка, изскочи от стаята!… Той искаше да види за сетен път своя благодетел, комуто предстоеше да умре!… Искаше да се хвърли пред печалното шествие, да го спре с вик: „Не убивайте този невинен човек! Не го убивайте!…“
А съдията Жарикес вече бе написал полученото число над първите букви на абзаца, повтаряйки го колкото пъти беше необходимо, по следния начин:
432513432513432513432513
После, като отброи по азбучен ред и нанесе истинските букви, прочете
Le veritable auteur du vol de…43
Съдията изрева от радост! Значи числото 432513 беше толкова търсеното число! Името Ортега му бе помогнало да го намери! Най-после той имаше ключа на документа, който щеше безспорно да докаже невинността на Жоам Дакоста. И без да чете по-нататък, съдията изхвръкна от кабинета си и като изскочи на улицата, завика:
— Спрете! Спрете!
Съдията Жарикес се втурна през тълпата, която му стори път, и за миг се озова пред затвора. Точно в този момент оттам излизаше осъденият, а жена му и децата му се бяха вкопчили в него със силата на отчаянието.
Когато стигна до Жоам Дакоста, той вече нямаше сили да говори, само размахваше в ръка документа, ала най-после от устата му се изтръгна една дума:
— Невинен! Невинен!
XIX. Престъплението в Тижуко
При появяването на съдията цялото печално шествие се спря. Мощно ехо повтори няколкократно след него този възглас, който се изтръгна от гърдите на всички:
— Невинен! Невинен!
После се възцари пълна тишина. Никой не искаше да пропусне нито една от думите, които щяха да се произнесат.
Съдията Жарикес седна на някаква каменна скамейка И там, заобиколен от Миня, Бенито, Маноел и Фрагозо, докато Жоам Дакоста притискаше Якита до сърцето си, се залови най-напред да разчете с помощта на числото последния абзац на документа. Като заменяше чрез този шифър криптографните букви с истинските, думите постепенно се оформяха ясно, а той ги разделяше, слагаше препинателни знаци и ги произнасяше гласно.
И ето какво прочете сред дълбоката тишина:
43 251343251 343251 34 325 134 32513432 51 34
32513432513 432 5134325 134 32513432513 43 251343
