Триполи или Тунис.
Имаше две категории пленници. Едните произхождаха от Пелопонес — те бяха най-многобройни. Другите бяха наскоро заловени на борда иа един гръцки кораб, който ги връщаше от Тунис в Карпатос, откъдето трябваше да бъдат изпратени по родните им места.
Съдбата на тези нещастни хора, които щяха да видят толкова мъки, щеше да се определи от последната цена при наддаването, а можеше да се наддава, докато удари пет часът. Топовният изстрел от крепостта на Аркаса, който оповестяваше затварянето на пристанището, същевременно прекъсваше и последните надда-вания на пазара.
И така, на този ден, 3 септември, около батистана не липсваха комисионери. Имаше много посредници, дошли от Смирна и други съседни малоазийски градове и както вече споменахме, всички те действуваха за сметка на страните от Северна Африка.
Тази припряност беше лесно обяснима. Последните събития предвещаваха близък край иа Войната за независимост. Ибрахим беше отблъснат от Пелопонес, а маршал Мезон наскоро беше дебаркирал там начело на един експедиционен корпус от две хиляди французи.
Така че износът на пленници за в бъдеще щеше чувствително да намалее.
Затова продажната им цена щеше още повече да нарасне за голямо задоволство на кадията. Сутринта посредниците бяха посетили батистана и се бяха запознали с количеството и качеството на пленниците, които навярно щяха да достигнат много високи цени.
— Кълна се в Мохамед — повтаряше един посредник от Смирна, който дърдореше непрекъснато и превзето сред група свои събратя — времето на хубавите сделки отмина! Помните ли, когато корабите ни стоварваха тук не със стотици, а с хиляди пленници!
— Да … както стана тогава след кланетата в Хиос! — отвърна друг посредник. — Наведнъж повече от четиридесет хиляди роби! Понтоните не достигаха, за да ги поберат!
— Така е безспорно — обади се трети посредник, който, изглежда, имаше голям търговски усет. — Но, много пленници — голямо предлагане, а голямо предлагане — голямо спадане на цените! По-добре да се вземат по-малко при по-изгодни цени, защото удръжките са си все същите, макар че разноските ще бъдат по-големи!
— Да!… Особено в Северна Африка!… Дванадесет на сто от цялата сума за пашата, кадията или управителя!
— Без да се смята единият процент за поддържането на пристанището и крайбрежните батареи!
— И още един процент от нашия джоб в джоба на марабутата /Марабу — мюсюлмански отшелник, отдал се на благочестив живот. — Б. пр./
— Всъщност това е разорително както за собствениците на корабите, така и за търговските посредници!
Такива разговори се водеха между тези комисионери, които дори не съзнаваха мерзостта на своята търговия. Все едни и същи оплаквания по едни и същи въпроси за права! Те щяха навярно да продължат да отправят упреци, ако камбанен звън не беше сложил край на препирните им, като оповести откриването на пазара.
Не ще и дума, че кадията ръководеше продажбата. Задължен беше да върши това не само като представител на турското правителство, но и от личен интерес. Той беше вече тук, разположил се на нещо като подиум под една шатра, над която беше издигнато червеното знаме с полумесеца, беше се полуизлегнал върху широки възглавници с чисто османска ленивост.
До него глашатаят беше готов за службата си. Но, не бива да си представяме, че глашатаят щеше да се задъха от викане. Съвсем не! При този род сделки посредниците не бързаха да наддават. Ако въобще настъпваше някаква по-оживена борба за окончателната оценка, то това ставаше навярно през последния четвърт час на търга.
Един посредник от Смирна даде първата цена — хиляда турски лири.
— Хиляда турски лири! — повтори глашатаят.
И после затвори очи, сякаш имаше достатъчно време да си подремне, докато чакаше следващата цена.
През първия час оценката се покачи от хиляда едва на две хиляди турски лири. Комисионерите се гледаха, наблюдаваха се, разговаряха помежду си за съвсем други работи. Всеки предварително беше взел своето решение. Щяха да рискуват да предложат най-високата цена чак през последните минути преди топовния изстрел, с който приключваше наддаването.
Но, пристигането на един нов конкурент щеше да промени този ред и да придаде неочакван тласък на наддаването. И наистина към четири часа на пазара на Аркаса се появиха двама мъже. Откъде идваха те? Навярно от източната част на острова, ако се съдеше по посоката на каруцата, която ги бе докарала до самия вход на батистана.
Появата им предизвика голяма изненада и тревога. Очевидно посредниците не очакваха да се появи ново лице, с което ще трябва да се съобразяват.
— Кълна се в аллаха! — извика единият от тях. — Това е самият Николас Старкос!
— И неговият проклет Скопелос! — обади се друг. — А ние мислехме, че са отишли по дяволите!
Тези двама мъже бяха наистина Николас Старкос и Скопелос — добре познати на пазара в Аркаса. Не- веднаж бяха сключвали огромни сделки, като закупуваха пленници за сметка на търговците на роби в Северна Африка. Никога не им липсваха пари, макар да не се знаеше откъде ги имат, но това си беше тяхна работа.
А що се отнася до кадията, той можеше само да се радва, че са пристигнали такива големи конкуренти.
Много вещ в тази област, на Скопелос му беше достатъчно да хвърли само един поглед върху стоката, за да определи стойността на партидата пленници. Задоволи се да прошепне само няколко думи на ухото на Старкос, който му отвърна, като просто кимна утвърдително.
Но колкото и наблюдателен да беше, помощник-ка-питанът на „Кариста“ не бе забелязал движението на ужас, който появата на Николас Старкос предизвика у една от пленничките.
Това беше възрастна, висока на ръст жена. Седнала настрани в един ъгъл на батистана, тя се изправи рязко, сякаш тласната от неудържима сила. Дори пристъпи няколко крачки и навярно от устата й щеше да се изтръгне вик. Но успя да се овладее. После отстъпи бавно, загърната от главата до петите в малко наметало, и се върна на мястото си зад група пленници, като застана така, че напълно да се притули. Очевидно не беше достатъчно да скрие само лицето си — искаше въобще да се скрие цялата от погледа на Николас Старкос.
А в това време, без да го заговорят, посредниците не сваляха поглед от капитана на „Кариста“. А той като че ли не им обръщаше никакво внимание. Дали беше дошъл да съперничи с тях за тази партида пленници? Безспорно имаше защо да се боят, тъй като знаеха връзките на Николас Старкос с пашите и бейовете в страните от Северна Африка.
Неведението им не трая дълго. В този миг глашатаят се изправи и с висок глас повтори последната це на при наддаването:
— Две хиляди лири!
— Две хиляди и петстотин! — каза Скопелос, който при подобни случаи говореше от името на своя капитан.
— Две хиляди и петстотин лири! — обяви глашатаят.
И различните групи отново подеха частните си разговори, като се наблюдаваха с известно недоверие.
Изтече четвърт час. След Скопелос никаква друга дена не беше още дадена. Безразличен и високомерен, Николас Старкос се разхождаше около батистана. Никой вече не можеше да се съмнява, че накрая търгът ще бъде спечелен от него, при това без голяма борба.
Все пак комисионерът от Смирна, след като предварително се допита до двама-трима свои колеги, предложи нова цена — две хиляди и седемстотин лири.
— Две хиляди и седемстотин лири! — повтори глашатаят.
— Три хиляди!
Този път се бе обадил самият Николас Старкос.
