което се простираше на юг чак до хоризонта.
Разочаровани, неспособни да се изкачат на върха на скалата, откъдето несъмнено биха огледали местността на няколко мили в окръжност, Бриан и Гордън се върнаха при „Слуи“.
Донифан и неколцина други бродеха насам-натам из скалите, докато Дженкинс, Айвърсън, Доул и Костър се забавляваха, като събираха раковини.
В разговор с големите Бриан и Гордън им съобщиха резултата от огледа си. В очакване на по-нататъшни проучвания сметнаха за целесъобразно да не се отделят от шхуната. Макар и с разбито дъно и силно наклонена на лявата си страна, тя можеше да служи за временно жилище на самото място, където бе заседнала. Палубата беше пробита в предната си част, над кубрика, но поне каюткомпанията и задните каюти можеха да осигурят задоволително убежище срещу бурите. Що се отнася до кухнята, тя никак не бе пострадала при блъскването в рифа — за голямо задоволство на малките, които живо се интересуваха от въпроса за яденето.
Добре, че не се наложи тези деца да пренасят на брега необходимите за настаняването им неща. Дори и да успееха, какви мъчнотии, каква умора би трябвало да претърпят! Ако „Слуи“ бе заседнала още на първата редица подводни скали, как щяха да спасят запасите? Морето бързо би разрушило яхтата и тогава не биха могли да спасят дори оскъдните останки, пръснати по пясъка — консерви, оръжие, муниции, дрехи, постелки, всевъзможни съдини и прибори, толкова нужни за живота им в този малък свят. За щастие приливът бе изхвърлил „Слуи“ отвъд рифовия пояс. Ако и да не можеше вече да плава, тя беше поне обитаема, тъй като надводната й част бе устояла най-напред на бурята, а после — на удара и нищо не беше в състояние да я изтръгне от това пясъчно ложе, в което бе забила своя кил. Не ще и дума, постепенно под влиянието на слънцето и дъжда тя щеше да се разпадне, обшивката й — да се пробие, палубата и — окончателно да се продъни и накрая да стане негодна за убежище, каквото осигуряваше поне засега. Но дотогава или малките корабокрушенци щяха да успеят да се доберат до някой град или село, или пък, ако бурята ги е изхвърлила на пуст остров — да намерят пещера в крайбрежните скали.
Така че най-добре беше засега да останат на борда на „Слуи“. Така и сториха още същия ден. С помощта на въжена стълба, прикрепена за десния борд, от страната, накъдето беше наведена яхтата, и големи, и малки можаха да достигнат до капаците на люковете. Моко, който в качеството си на юнга разбираше горе-долу от готвене, подпомаган от Сървис, който пък обичаше да си похапва, се залови да приготви ядене. Всички ядоха с добър апетит, дори Дженкинс, Айвърсън, Доул и Костър се развеселиха. Само Жак Бриан, някога шегобиецът на пансиона, продължаваше да стои настрана. Тази промяна в характера и в навиците му наистина учудваше всички; но Жак, който бе станал много мълчалив, упорито отбягваше въпросите, задавани от другарите му.
Най-после, капнали от умора след толкова дни и нощи, прекарани сред хилядите опасности на бурята, на всички им се доспа. Малките се пръснаха по каютите на яхтата, където големите скоро се присъединиха към тях. Бриан, Гордън и Донифан обаче пожелаха да дежурят поред. Дали нямаше да се появи стадо диви зверове или дори група туземци, които биха били не по-малко страшни? Нищо подобно не стана. Нощта мина без тревоги и когато слънцето изгря, след благодарствена молитва към бога всички се заловиха за разни работи, изисквани от положението им.
Първо трябваше да се направи опис на провизиите на яхтата, а после — па материалите, включващи оръжие, инструменти, съдини, облекло, прибори и др. Въпросът за храната беше по-важен, понеже този бряг изглеждаше пуст. Тук можеше да се разчита само на риболова и лова, стига впрочем да имаше дивеч. Донифан като много изкусен ловец бе забелязал досега само многочислени ята птици над повърхността на рифовете и крайбрежните скали. Но би било печално, ако се наложеше да се хранят само с морски птици. Затова трябваше да разберат за колко време щяха да им стигнат провизиите на шхуната, и то като ги изразходват пестеливо.
Но при проверката установиха, че имаха в достатъчно количество само сухари, а консервите, шунката, месните сухари — състоящи се от първокачествено брашно, кълцано свинско и подправки, — соленото месо, сланината, кутиите със задушено щяха да стигнат само за два месеца, дори при много строги икономии. Така че още отначало трябваше да прибягнат до местни продукти, за да пестят провизиите в случай, че се наложеше да пропътуват няколкостотин мили, за да достигнат пристанище по брега или град във вътрешността.
— Дано не са се развалили консервите! — забеляза Бакстър. — Ако след засядането ни в трюма е проникнала морска вода.
— Ще видим това, като отворим кутиите, които ни се струват развалени — отвърна Гордъи. — Може би ако преварим съдържанието им, ще можем да ги консумираме.
— Аз ще се заема с това — заяви Моко.
— Но по-бързо се залавяй за работа — предупреди Бриан, — защото през първите дни ще бъдем принудени да се прехранваме с провизиите от „Слуи“.
— А защо — обади се Уилкокс — да не обиколим още днес скалите, които се издигат на север от залива, и да съберем там яйца, годни за ядене?
— Вярно вярно.! — възкликнаха Доул и Костър.
— И защо да не наловим риба? — добави Уеб. — Та нима няма въдици на шхуната и риба в морето? Кой иска да дойде на риболов?
— Аз! … Аз! … — завикаха малките.
— Добре! Добре! — отвърна Бриан. — Но това не е игра, ще дадем въдици само на сериозните рибари!
— Бъди спокоен, Бриан! — отговори Айвърсън. — Ще правим каквото трябва.
— Добре, но да започнем да описваме онова, което имаме на яхтата — каза Гордън. — Не бива да мислим само за храна.
— Можем да съберем и миди за закуска! — забеляза Сървис.
— Разбира се! — отвърна Гордън, — Малките да тръгнат по трима или четирима! Моко, ти ще ги придружиш.
— Слушам, господин Гордън.
— И ги пази добре! — вметна Бриан.
— Не бойте се!
Юнгата беше много услужливо, много сръчно и много храбро момче и можеше да се разчита, че ще бъде доста полезен на младите корабокрушенци. Той беше особено привързан към Бриан, който от своя страна не криеше симпатиите, вдъхващи му от Моко — симпатии, от които неговите другари англосаксонци сигурно биха се срамували.
— Да тръгваме! — извика Дженкинс.
— Ти няма ли да отидеш с тях, Жак? — запита Бриан, обръщайки се към братчето си.
Жак отговори отрицателно.
Дженкинс, Доул, Костър и Айвърсън, предвождани от Моко, тръгнаха покрай рифа, който се бе оголил след отдръпването на морето. Те се надяваха в пукнатините на скалите да съберат добър запас от различни видове раци, миди и дори стриди, които, печени или сурови, биха представлявали солидна добавка към сутрешната закуска. Вървейки, те подскачаха, защото виждаха в тази разходка повече удоволствие, отколкото полза. Това е присъщо на възрастта им; те бяха почти забравили преживените доскоро изпитания и тревогата от бъдещите опасности.
Щом отрядът на малките се отдалечи, големите пристъпиха към претърсване на яхтата. От една страна, Донифан, Крос, Уилкокс и Уеб преброяваха оръжието, мунициите, дрехите, постелките, сечивата и съдините на борда. От друга, Бриан, Гарнет, Бакстър и Сървис описваха напитките, вината, бирата, брекдито, уискито, джина, затворени в дъното на трюма в бурета е вместимост от десет до четиридесет галона30 всяко. Гордън вписваше всеки инвентаризиран предмет в бележника си. Тоя бележник впрочем беше пълен със записки относно обзавеждането и товара на шхуната. Този методичен американец, може да се каже, счетоводител по рождение, вече имаше списък на материалната част и оставаше само да го свери.
Най-напред бе установено, че има пълен комплект от резервни платна, въжета и друг такелаж. Ако яхтата беше още в състояние да плава, нищо не би липсвало, за да се преекипира изцяло. Но ако тези първокачествени платна и нови въжета не можеха вече да влязат в работа, то щяха да ги използуват,
