Тъй като не можеше и дума да става да пренесат тази грамада до яхтата, трябваше да я разрежат на място. Това беше много противна работа, но младите корабокрушенци започваха вече да свикват с понякога твърде неприятните изисквания на този робинзоиовски живот. Най-трудното беше да счупят бронята, която с металната си твърдост би притъпила острието на всяка брадва. Все пак успяха да пропъхнат длето в междините на пластинките. После нарязаното на късове месо пренесоха на „Слуи“. И тоя ден всички можаха да се убедят, че бульонът от костенурка е много вкусен, без да се смята печеното, което излапаха с голям апетит, макар че Сървис го бе попрегорил на прекалено силната жар. А Фан доказа по своему, че останките от животното никак не са за пренебрегване от кучешкия род.
От тази костенурка бяха излезли повече от петдесет фута месо, благодарение на което щяха да икономисват консервите на яхтата.
Така завърши месец март. През тези три седмици от корабокрушението на „Слуи“ всеки бе работил според силите си, като се има предвид, че престоят им в тази част от брега можеше да продължи повече. Сега до настъпването на зимата оставаше да решат окончателно важния въпрос: континент ли е това, или остров.
На 1 април пролича, че времето скоро ще се промени. Барометърът бавно се качваше, а вятърът, който облъхваше сушата, вече не беше толкова рязък. Не можеше да има съмнение: тези признаци показваха, че предстои затишие, което вероятно ще продължи дълго. Така че условията щяха да бъдат благоприятни за изследване във вътрешността на страната.
През тоя ден големите говориха за това и след разискванията пристъпиха към приготовления за поход, чиято важност всички съзнаваха.
— Мисля — рече Донифан, — че нищо няма да ни пречи да тръгнем утре сутринта …
— Дано нищо да не ни попречи — отвърна Бриан, — но все пак трябва да бъдем готови колкото се може по-рано.
— Отбелязал съм — обади се Гордън, — че ивицата вода, която ти си видял на изток, се намира на шест или седем мили от носа …
— Да — отговори Бриан, — но тъй като заливът се вдава много дълбоко в сушата, това разстояние може да е по-малко, като се тръгне от нашия лагер.
— В такъв случай — добави Гордън, — едва ли ще отсъствувате повече от едно денонощие.
— Да, Гордън, ако вървим безпрепятствено право на изток. Само че ще намерим ли път през тия гори, когато завием зад скалата?
— О, такава трудност няма да ни спре! — забеляза Донифан.
— Добре — отвърна Бриан, — но може да срещнем по пътя си други препятствия — поток, блато, кой знае какво? Така че няма да е зле да се запасим с провизии за няколко-дневно пътуване.
— И с муниции — допълни Уилкокс.
— Това се разбира от само себе си — каза Бриан, — и нека се уговорим, Гордън, че ако не се върнем до две денонощия, няма да се безпокоиш.
— Ще се безпокоя дори ако отсъствието ви продължи само половин ден — отговори Гордън. — Впрочем не е там въпросът. Щом сме взели решение за този поход, тръгвайте. Ала неговата цел не трябва да бъде единствено да стигнете до това море, което се вижда на изток. Необходимо е също да изследвате местността отвъд скалата. От тая страна не намерихме никаква пещера, тъй че когато напуснем „Слуи“, ще трябва да пренесем лагера си на завет от морските ветрове. Според мен не бива да прекарваме лошия сезон на този пясъчен бряг.
— Имаш право, Гордън — отвърна Бриан, — затова ще търсим някакво удобно място, където да се настаним …
— Стига да се убедим, че можем окончателно да напуснем този мним остров! — забеляза Донифан, който постоянно се връщаше на своята мисъл.
— Разбира се, макар че лошият сезон, който вече наближава, няма да е никак благоприятен за това! — отвърна Гордън. — Все пак ще направим всичко по силите си. И тъй, утре тръгваме!
Скоро привършиха приготовленията. Провизии за четири дни, сложени в торбички, които трябваше да се носят през рамо, четири пушки, четири револвера, две малки моряшки брадвички, джобен компас, доста мощен далекоглед, за да може да се наблюдава район от три-четири мили, пътни одеяла, освен това, към джобните уреди — прахан, огниво, кибрит — изглежда това щеше да стигне за нуждите на един кратък, но не и безопасен поход. Затова Бриан и. Донифан, както и Сървис и Уилкокс, които трябваше да заминат с тях, щяха да имат грижата да бъдат нащрек, да вървят крайно предпазливо и никога да не се разделят.
Гордън смяташе, че присъствието му между Бриан и Донифан е необходимо. Но му се струваше по- благоразумно да остане на „Слуи“, за да бди над малките си другари. Затова, като дръпна Бриан настрана, го накара да обещае, че ще избягва всякакъв повод за разногласие или спор.
Прогнозите на барометъра се сбъднаха. Преди още да се мръкне, последните облаци изчезнаха на запад. Чертата на морето се извиваше на запад на много чист хоризонт. На небето блестяха великолепните съзвездия на Южното полукълбо, а сред тях — величественият Южен кръст, който сияе над южния полюс на земята.
В навечерието на тази раздяла Гордън и другарите му се чувствуваха със свити сърца. Какво ще им донесе тоя поход, изпълнен с толкова страшни неизвестности? Устремили поглед в небето, те се връщаха мислено при родителите си, при семействата си, в родината си, които може би никога не ще имат щастието да видят отново!
Тогава малките коленичиха пред тоя Южен кръст като пред кръст в параклис! Не ги ли подсещаше той да се помолят на всемогъщия Творец на тези небесни чудеса и да се уповават на него?
VII
В седем часа сутринта Бриан, Донифан, Уилкокс и Сървис потеглиха от лагера при „Слуи“. Слънцето, издигащо се на безоблачно небе, предвещаваше един от ония хубави дни, с които месец октомври дарява понякога обитателите на умерения пояс в Северното полукълбо. Нямаше защо да се страхуват нито от горещината, нито от студа. Ако някаква пречка забавеше или спреше похода им, тя щеше да се дължи единствено на релефа на местността.
Най-напред младите изследователи поеха косо през пясъчния бряг, за да стигнат до подножието на скалата. Гордън ги бе посъветвал да вземат със себе си Фан, чийто инстинкт можеше да им бъде много полезен, така и умното животно участвуваше в експедицията.
Четвърт час след тръгването четирите момчета изчезнаха под покрова на гората, която преминаха бързо. Тук-там под дърветата прехвръкваха дребни птици. Но тъй като не биваше да губят време да ги преследват, Донифан, устоявайки на ловджийската си страст, благоразумно се въздържа. Дори Фан накрая разбра, че напразно пилее силите си да снове насам-нататък, и започна да върви до господарите си, без да се отклонява повече, отколкото изискваше ролята му на разузнавач.
Планът им беше да се движат в подножието на скалата до носа, разположен на север от залива. Ако пък не можеха да я преминат, когато стигнеха до края й, тогава щяха да вървят към водната ивица, забелязана от Бриан. Този маршрут, макар и не най късият, в замяна на това беше най-сигурният. А удължаването на пътя с една-две мили нямаше да бъде непосилно за такива енергични момчета и добри пешеходци.
Когато стигна до скалата, Бриан позна мястото, където двамата с Гордън се бяха спрели при предишното си изследване. Тъй като в тази част от варовитата стена не се виждаше път в южна посока, значи трябваше да търсят удобен проход на север, дори и да се наложеше да се изкачат отново на носа. Това щеше да им отнеме сигурно целия ден; но нямаше друг изход, защото можеше да се окаже невъзможно да минат откъм западната страна на скалата.
Бриан обясни това на другарите си, и Донифан, след като се опита безуспешно да се изкачи по един от стръмните склонове, престана да се противи. Тогава и четиримата тръгнаха в подножието на скалата,
