Гласуването започна в два часа под ръководството на Гордън и премина с оная сериозност, с която англосаксонците се отнасят към всяка дейност от тоя род.
А когато свърши преброяването на гласовете, получиха се следните резултати:
Бриан — осем гласа
Донифан — три гласа
Гордън — един глас
Нито Гордън, нито Донифан бяха пожелали да участвуват в гласуването. А Бриан бе гласувал за Гордън.
Като чу обявяването на този резултат, Донифан не можа да скрие разочарованието си и силното раздразнение.
Бриан, много изненадан, че бе получил мнозинството на гласовете, в първия момент искаше да се откаже от оказаната му чест. Но сигурно му хрумна нещо друго, защото като погледна братчето си Жак, каза:
— Благодаря, другари, приемам!
От тоя ден Бриан стана за една година вожд на младите колоиисти на остров Черман.
IV
Като спряха избора си на Бриан, другарите му искаха да изразят признателност за отзивчивия му характер, за смелостта, която проявяваше във всички случаи, от които зависеше съдбата на колонията, за неуморната му преданост към общите интереси. От деня, когато, така да се каже, пое командуването на шхуната при пътуването от Нова Зеландия до остров Черман, той никога не бе отстъпвал пред опасности или трудности. Макар и да беше от друга националност, всички го обичаха, и големи, и малки — особено последните, за които се грижеше непрестанно с такова старание и които бяха гласували единодушно за него. Само Донифан, Крос, Уилкокс и Уеб отказваха да признаят качествата на Бриан; но дълбоко в душата си те много добре знаеха, че са несправедливи към най-достойния от другарите си. Макар и да предвиждаше, че този избор ще изостри още повече съществуващите вече раздори, макар и да се страхуваше, че Донифан н сподвижниците му ще вземат някакво опасно решение, Гордън не пестеше поздравленията си към Бриан. От една страна, поради вродената си справедливост той не можеше да не одобри направения избор, а от друга, предпочиташе да се занимава само със сметководството на Френч- ден.
Още от този ден обаче пролича, че Донифан и тримата му приятели са решили да не търпят това положение, при все че Бриан се зарече да не им дава никакъв повод за спречкване.
Колкото до Жак, той се учуди, като видя, че брат му приема резултата от гласуването.
— Значи си готов? — му каза той, но не довърши мисълта си, която Бриан допълни вместо него, като му отговори шеннешком:
— Да, готов съм да сторя дори много повече, за да изкупя провинението ти!
— Благодаря, батко — отвърна Жак, — и не ме жали!
На другия ден започна отново всекидневният живот, който дългите зимни дни щяха да направят толкова еднообразен.
Най-напред, преди големите студове да възпрепятствуват всякаква екскурзия до залива Слуи, Бриан взе една твърде полезна мярка.
Знаем, че на един от най-високите хребети на Окланд-хил бе издигната сигнална мачта. Ала от знамето, окачено на върха на тази мачта, разлюлявана седмици наред от морските ветрове, бяха останали само парцали. Ето защо тя трябваше да се замени с някакво съоръжение, способно да издържа дори на зимните бури. По съвет на Бриан Бакстър измайстори нещо като балон, изплетен от жилавите тръстики, които растяха но бреговете на блатото и можеха да устоят, когато вятърът щеше да минава през тях. Като свърши тази работа, на 17 юни през деня направиха последна екскурзия до залива и Бриан смени знамето на Обединеното кралство с този нов сигнал, който се виждаше в радиус от няколко мили.
Но не беше далеч времето, когато Бриан и неговите „поданици“ трябваше да се затворят във Френч- ден. Термометърът бавно, но непрекъснато спадаше, което показваше, че ще има продължителни силни студове.
Бриан нареди да се измъкне ялът на брега, до ъгъла на скалата. Там го покриха с дебел брезент, за да не се разсъхнат и разхлабят дъските му. После Бакстър и Унлкокс поставиха примки близо до сайванта и изкопаха нови ями в окрайнините на Трапс-уудс. Най-подир опънаха мрежи по левия бряг на река Зеландия, така че да се лови в тях водният дивеч, който силните, южни ветрове щяха да прогонят към вътрешността на острова.
Между другото Донифан и двама-трима от другарите му, качени на кокилите си, обхождаха Саут-мурс, откъдето никога не се връщаха с празни ръце, но все пак пестяха патроните, защото по отношение на мунициите Бриан беше скъперник досущ като Гордън.
През първите дни на юли реката започна да замръзва. Няколкото ледени блока, които се образуваха върху Фемили-лейк, бяха отнесени от течението. Скоро поради струпването им малко под Френч-ден стана задръстване и повърхността на реката се покри с дебела ледена пора. И тъй като студът продължаваше — термометърът показваше вече дванайсет градуса под нулата, — скоро цялото езеро щеше да замръзне. И наистина след една силна буря, която забави това вледеняваме, вятърът задуха към югоизток, небето се проясни и температурата спадна почти до двайсет градуса под точката на замръзването.
Програмата за зимния живот продължи при същите условия, определени предишната година. Бриан следеше за изпълнението й, без да се опитва да злоупотребява с властта си. Впрочем всички му се подчиняваха е готовност и Гордън улесняваше много задачата му, като даваше пример за послушание. Дори Донифан и неговите привърженици никога не проявяваха непокорство. Те се грижеха за всекидневното поддържане иа капаните, мрежите и примките — работа, специално възложена на тях, като продължаваха да странят, да си приказват тихо и много рядко се намесваха в общите разговори дори но време на ядене и при вечерните развлечения. Дали не готвеха някакъв заговор? Никой не знаеше. Всъщност в нищо не можеха да ги упрекнат и Бриан не им се месеше. Той се стараеше да бъде справедлив към всички, като често се нагърбваше с най-тежките и трудни работи, без да жали братчето си, което не му отстъпваше по усърдие. Гордън забеляза дори, че характерът на Жак започна да се изменя, а Моко виждаше не без задоволство, че след обяснението си с Бриан малкото момче участвуваше по-охотно в разговорите и игрите на своите другари.
Учебните занятия запълваха дългите часове, които студът ги принуждаваше да прекарват в Залата. Дженкинс, Айвърсън, Доул и Костър явно напредваха. Като им преподаваха, големите сами се учеха заедно е тях. През дългите вечерни часове четяха гласно разкази за пътешествия, пред които Сървис, разбира се, предпочиташе четенето на своите Робинзоновци. Понякога акордеонът на Гарнет свиреше някоя от втръсналите вече мелодии, която злополучният меломан40 „надуваше“ с досадно увлечение. Други пееха в хор детски песнички. А когато концертът свършеше, всеки се оттегляше на койката си.
Ала Бриан не преставаше да мечтае за връщане в Нова Зеландия. Това беше главната му грижа. Тук той се различаваше от Гордън, който гледаше само как да се усъвършенствува организацията на колонията на остров Черман. Така че управлението на Бриан щеше да се отличава най-вече с усилията за връщане в родината. Той все си мислеше за белезникавото петно, забелязано на хоризонта в Дисепшън-бей. „Дали това не е някаква земя, разположена в съседство с острова?“ — питаше се той. В такъв случай не биха ли могли да построят лодка, с която да се опитат да стигнат до тази земя? Но когато разговаряше за това е Бакстър, той само клатеше глава, защото разбираше добре, че такава работа не е по силите им!
— Ах, защо сме само деца — повтаряше Бриан, — да, деца, когато би трябвало да бъдем възрастни!
