Старогръцки митове (Всемирът, боговете, хората)

няма да открие някого от тях. Изведнъж му се явява Хермес, този хитър и измамен бог, и му обяснява какво е станало. „Тя е магьосница и превърна хората ти в свине, сигурно ще поиска да поднесе и на теб същото питие, но на теб ще дам противоотрова, която ще направи да избегнеш превръщането и да останеш самия себе си. Ти ще останеш постоянният Одисей, самият Одисей.“ След това Хермес му подава парче от някакво растение. Одисей се връща да съобщи на другарите си решението си да отиде там, но всички се опитват да го разубедят: „Не ходи там, щом другите не са се върнали, значи са загинали. — Не, казва Одисей, аз ще ги освободя.“ И тъй, той гълта противоотровата, която му е дал Хермес, и отива при магьосницата. Тя го поканва веднага да влезе, както е въоръжен. Настанява го на красив позлатен стол. Той изобщо не отваря приказка за другарите си и влиза в играта, когато тя му поднася питието с билето. Одисей го изпива, тя чака, наблюдава го, но той не се превръща на прасе, все си е Одисей, който я гледа с любезна усмивка, след което грабва меча си и връхлита върху нея. Тя разбира и му казва: „Ти си Одисей, знаех, че на теб моето вълшебство няма да подейства, какво искаш от мен? — Първо освободи другарите ми“, нарежда той.

В този сблъсък между магьосницата, която е леля на Медея, и Одисей — а през него Хермес, бог магьосник и създател на фантасмагории — ще се установи нещо като състезание, а в крайна сметка ще се стигне до съгласие. Одисей и Кирка ще изживеят заедно една много щастлива любов. Но като начало трябва да освободи спътниците си. Защо Кирка ги е превърнала в свине? Тя подготвя подобна участ на всички пътешественици, достигнали до нейния остров. Защо? Защото е самотна и иска да се обкръжи с живи същества, които не могат да й избягат. Казано е напълно ясно, че когато превръща пътешествениците в прасета или други животни, единственото, което иска, е те да забравят мисълта за връщане, миналото си, да забравят, че са хора. И това е, което става с другарите на Одисей, но те все пак запазват известна яснота на съзнанието, съхраняват някаква форма на разум, тъй че, когато го виждат, му се радват. Те го познават. Кирка ги докосва с жезъла си. Тутакси те се превръщат отново в хора и дори след това изпитание са станали по-красиви, по-млади, по-приятни за гледане, отколкото са били преди. Това преминаване през свинско състояние е било нещо като инициация, така, сякаш е изобразило пътя към смъртта, за да се окаже човекът след този опит по-млад, по-хубав, по-жив. Именно това става с тях, когато пак стават хора. Кирка би могла да ги убие и тогава те не биха имали вече nous, разум: мъртвите са напълно потопени в нощта; те вече нямат nous, с изключение на един единствен, Тирезий, с когото скоро пак ще се срещнем. Но с другарите на Одисей това не е било съвсем смърт, а само едно превръщане в животни, което ги откъсва от човешкия свят, което ги кара да забравят миналото си, но което им дава, когато излизат от него, блясъка на възродена младост.

След това Одисей и Кирка изживяват същинска идилия. Може би дори имат деца, както твърдят някои, но това никак не е сигурно. Чисто и просто те се обичат и се любят. Кирка пее с прекрасния си глас и Одисей, естествено, повиква останалите навън моряци, които отначало се отнасят с подозрение, но той бързо ги убеждава: „Елате, елате, вече няма никаква опасност.“ Те остават там задълго. Кирка, тази магьосница, която е сторила злото да превръща всички идващи при нея хора в прасета и диви зверове, всъщност не е нито чудовище, нито вещица. Когато са там, при нея, тя прави всичко необходимо, за да са щастливи. При все това другарите на Одисей, които разбира се не получават същите удоволствия като него, защото нямат достъп до леглото на Кирка, започват да изпитват досада. Когато напомнят на Одисей, че би трябвало вече да помисли за завръщане, Кирка не протестира, не се опитва да го задържи. Тя само му казва: „Ако искате да си заминете, разбира се, тръгвайте си“, и му дава всички сведения, които са му нужни, за да завърши път-шествието му благополучно. Между другото тя казва на Одисей: „Слушай, следващата спирка в плаването ти ще бъде в страната на кимерийците, там, където никога не идва денят, в страната на нощта, на непрестанната мъгла, където е входът за подземното царство.“ Този път вече не става въпрос да се окаже до крайната граница на човешкото с риск да забрави миналото си и човешкото в себе си, но да стигне до самите предели на света на мъртвите. Кирка обяснява на Одисей по какъв път ще трябва да мине: „Ще спреш кораба си на еди-кое си място, ще тръгнеш пеша, там ще видиш яма, ще носиш със себе си брашно, ще вземеш овен, ще го заколиш, ще разлееш кръвта му и ще видиш как от земята се издига тълпа eidola, двойници, призраци, души на умрели. Тогава трябва да разпознаеш и задържиш душата на Тирезий, да й дадеш да пие кръвта на овена, за да придобие известна жизненост и да ти каже какво трябва да сториш.“

Безименните, безликите

И тъй, Одисей и спътниците му заминават отново и отиват там. Одисей извършва необходимите ритуали. Той се намира пред ямата, разсипва брашното, заколва овена, кръвта е готова за пиене. Тогава към него връхлита тълпата на онези, които не са никой, outis, за какъвто той се е представял, безименните, nonumnoi, безликите, невидимите, които вече са нищо. Те образуват неразличима маса от същества, които някога са били личности, но за които вече нищо не се знае. От тази маса, преминаваща пред него, се издига ужасяваща и неразграничима глъчка. Те нямат имена, не говорят, а издават хаотичен шум. Одисей е обзет от ужасен страх пред тази гледка, представяща на зрението и слуха му заплахата от пълно разтваряне в безформена магма; неговите тъй умели речи, потънали в неразбираема гълчава; забрава за славата му, името му, известността му, риска да се изгуби в този мрак. Все пак се появява Тирезий.

Одисей му дава да пие и Тирезий му съобщава, че ще се върне у дома, където го чака Пенелопа, и му дава сведения за всички. Агамемнон е загинал, и Одисей вижда още и сенките на някои герои, вижда майка си, разпознава Ахил и го разпитва. След като пийва от тази кръв, която му връща част от жизнеността, Ахил заговаря. Какво казва той, в това време, когато цял свят възпява неговата слава, когато неговото kleos, известността му, блести с ярка светлина в целия свят, когато той е образец за герой и когато се твърди, че дори в подземния свят признават превъзходството му? Нека го чуем: „Бих предпочел да съм последният селянин, жалък, потънал в кал и тор, най-бедният от живеещите под слънчевите лъчи хора, отколкото да съм Ахил в този свят на мрака Хадес.“ Това, което казва Ахил в „Одисея“, е противоположното на онова, което проповядва „Илиада“: Ахил, се казва там, е трябвало да направи избор между кратък и славен живот и дълъг живот, лишен от слава и не е имал никакви колебания и съмнения: трябвало да избере славния живот, героичната смърт в разцвета на младостта, защото славата на един кратък живот, осъществена в една прекрасна смърт, струва много повече от всичко останало. Сега той казва точно обратното. След като е умрял, ако все още би имал избор, човек би предпочел да бъде мизерен и въшлив селянин в най-жалките области на Гърция, вместо великия Ахил в света на мъртвите.

Одисей изслушва тази изповед, след което си заминава. Отново се отбива при Кирка, която пак го посреща, нахранва го заедно с другарите му, дава му хляб и вино и му посочва пътя, по който трябва да продължи. В частност му обяснява начина, по който ще трябва да се справят с много опасните Блуждаещи скали, Планктите — тези подвижни скали, които се събират в момента, в който минаваш между тях. За да ги избегнат, ще трябва да минат между Харибда и Сцила. Харибда е бездънна пропаст, която може да ги погълне, а Сцила е издигната към небето скала с чудовище, което може да ги улови и изяде. Кирка им разказва също, че те ще срещнат не само гигантските скали и трудния избор между двете опасности Харибда и Сцила, но че ще минат и покрай малкото островче на сирените. Всеки кораб, който мине оттам и чуе пеенето на сирените, е загубен, защото моряците не могат да устоят на очарованието на песента и корабът им се разбива о скалите. Одисей с кораба си се приближава към скалата, където стоят певиците.

Какво прави изобретателният Одисей? Той се е запасил с восък и в момента, в който забелязва островчето с накацалите по него сирени, които са птици-жени или жени-птици, прекрасногласни певици, той запушва с восък ушите на всички членове на екипажа си, за да не чуят нищо, но сам той не се отказва да слуша. Одисей не е само човекът на верността и паметта, но както в епизода с циклопа той е човекът, който иска да знае дори и онова, което не трябва да познава. Той не иска да мине покрай сирените, без да е чул песента им, без да знае какво пеят и как пеят. И тъй, той оставя ушите си открити, но накарва да го вържат здраво за мачтата, така че да не може да мръдне. В момента, в който корабът доближава острова на сирените, изведнъж настава това, което гърците наричат galene: пълно спокойствие, вятърът утихва, не се чува нито звук, корабът остава почти неподвижен и ето че сирените