Следователно Одисей, който се е измъкнал, изнизал, заличил зад името, с което се е накичил, донякъде се оказва спасен. Не напълно, защото трябва още и да излезе от запушената с огромна скала бърлога. За да се измъкне от пещерата той се сеща, че единственият начин е да завърже всеки един от оцелелите шестима гърци с върбови клонки за коремите на овцете. Сам той се вкопчва в рунтавата вълна на любимия овен на циклопа. Когато последният застава пред отвора на пещерата и измества скалата, която запушва входа, той прокарва между краката си всяка овца, като й опипва гърба, за да е сигурен, че никой грък няма да се възползва да се промъкне навън. Но не забелязва, че гърците са скрити отдолу. В момента, в който излиза овенът с Одисей, циклопът се обръща към добичето, което всъщност му е единствен събеседник, и казва: „Виж на какво ме направи това ужасно същество Никой, ще ми плати той за това.“ Овенът се насочва към изхода и Одисей излиза с него.
Циклопът връща на мястото скалата, убеден, че гърците са останали в бърлогата, а те вече са отвън: те бягат колкото ги държат краката надолу по каменистите пътеки чак до залива, където е скрит корабът им. Те се мятат на него, вдигат котви и отплават. Горе на върха на скалата, край пещерата, съглеждат циклопа, който слепешката хвърля по тях огромни камъни. В този миг Одисей не устоява на удоволствието от самохвалството и суетата. Той му изкрещява: „Циклопе, ако те питат кой ти е ослепил окото, кажи, че беше Одисей, син на Лаерт, Одисей от Итака, грабителят на градове, победителят на Троя, хитроумният Одисей.“ Естествено когато човек плюе срещу вятъра, му се връща тъпкано. Защото циклопът е син на Посейдон, великия бог на всички талази, но също и на всичко подземно; земетресенията, както и бурите, ги предизвиква Посейдон. Циклопът изрича по адрес на Одисей тържествено проклятие, което действа само ако се спомене името на този, срещу когото е насочено. Ако беше рекъл „никой“, може би проклятието щеше да остане без последствия, но циклопът предава името на Одисей на баща си Посейдон и иска възмездие: нека Одисей да не може да се върне в родината си, преди да е изтърпял хиляди страдания, да загинат всичките му другари, корабът му да потъне и да го остави сам, изгубен в морето корабокрушенец. И ако изобщо някога Одисей се измъкне, да се прибере като чужденец, на чужд кораб, а не като дългоочакван мореплавател, който се завръща у дома си на собствения си кораб.
Посейдон чува проклятието на сина си. Този епизод стои в началото на желанието му, съпътстващо всички по-късни приключения на Одисей, последният да бъде докаран до предела на мрака и смъртта и изпитанията му да бъдат възможно най-ужасни. Както по-късно ще обясни Атина, голямата покровителка на Одисей, тъй като Посейдон не може да преглътне злото, сторено на циклопското му синче, тя не е могла да се намеси и се е включила едва на края, на самия финал на скитанията му, когато вече почти е пристигнал. Защо? Защото това, че е потопил окото на Полифем в мрака, че го е ослепил, води до там, че Одисей на свой ред се намира по пътя на всичко нощно, мрачно и зловещо.
Идилия с Кирка
Корабът се отдалечава от острова на Полифем и оттам стига до острова на Еол. Това е едно от посетените от Одисей места, които някои хора са се опитвали да локализират, но които имат тъкмо тази особеност, че не се поддават на локализация. Островът на Еол е напълно изолиран и обкръжен с високи скали, подобни на бронзово укрепление. Там живее Еол със семейството си без никакви връзки с никого. Следователно родът на Еол се размножава кръвосмесителски по една затворена матримониална система. Те са в пълна самота, в съвършена изолация. Островът е диспечерски пост на морските пътища, възелът, в който са съсредоточени всичките посоки на водното пространство. Еол е господар на ветровете, които според посоката на духане отварят или затварят, а понякога и объркват и смесват пътищата на морето. Той посреща Одисей особено гостоприемно и любезно, защото последният е герой от Троянската война, един от онези, които ще бъдат възпети в „Илиада“. Това, което Одисей му донася, е разказът за събитията по земята, световната мълва, от която той е напълно откъснат. Той е господар на ветровете, но няма друга власт. Одисей говори, разказва, Еол слуша и е много щастлив. След няколко дни Еол казва: „Ще ти дам това, което ти е нужно, за да заминеш от моя остров и да стигнеш право в Итака без проблеми по пътя.“ Дава му мях, но не с вино като Марон — в него са затворени изворите на всички ветрове, семената на всички бури. Този мях е грижливо затворен, Еол е прибрал в него началата, основите на всеки морски полъх, освен онзи, който води от неговия остров право към Итака. Той заръчва на Одисей в никакъв случай да не пипа този мях. Ако ветровете излязат оттам, вече никой не може да овладее това, което ще се случи. „Виж, единственият вятър, който сега духа на света, е вятърът, който те води от моя дом към Итака.“ Оцелелите от екипажа се настаняват на кораба и отплават право към Итака.
Привечер Одисей съглежда от кораба си бреговете на Итака в далечината. Той вижда с очите си родните земи и заспива щастлив. Клепачите му натежават, очите му се затварят така, както той е затворил окото на циклопа. Ето, че се намира в нощния свят, в света на
Тогава по пътя си флотилията на Одисей достига до ново място — острова на лестригоните. Те акостират там, на острова има оформени пристанища, град. Одисей, както винаги по-хитър от останалите, вместо да закотви кораба си там, където се очертава нещо като естествено пристанище, решава да го сложи по встрани, в едно отдалечено заливче. И тъй като приключенията му са го направили предпазлив, вместо да отиде да провери сам, той изпраща група моряци да разберат какви са местните жители. Моряците се качват към града и срещат по пътя една огромна девойка, някаква селянка, матрона, много по-висока и яка от тях, която много ги впечатлява. Тя ги поканва да дойдат с нея. „Баща ми, който е царят, е готов да ви приеме и ще ви даде всичко, каквото поискате.“ Моряците са твърде доволни, още повече, че размерите на тази очарователна особа не престават да ги впечатляват. Тя им се вижда доста якичка и голяма. Пристигат при царя на лестригоните, който, щом ги вижда, сграбчва единия от тях и го изяжда. Хората на Одисей удрят на бяг, слизат към корабите и крещят: „Бягайте, да се махаме оттук!“ Междувременно всички лестригони, вдигнати на крак от царя, се втурват навън. Те забелязват долу гърците, които се суетят край корабите, за да отплават възможно по-бързо. Хващат ги като риби и ги ядат. Всички другари на Одисей, освен тези, които са на скрития от него кораб, всички загиват. Одисей заминава с един единствен кораб и неговия екипаж.
Този самотен кораб пристига до остров Еея, който е средиземноморски остров. Одисей и спътниците му намират местенце да оставят кораба, след това навлизат полека на сушата. Има скали, гора, растителност. Но моряците, както и Одисей, са станали мнителни. Един от тях дори отказва да помръдне. Одисей насърчава другите да огледат острова. Двадесетина моряци тръгват на разузнаване и намират красива къща, дворец, обкръжен от цветя, в който всичко изглежда спокойно. Единственото нещо, което малко ги тревожи, което им се вижда странно, е, че наоколо в градините се намират множество диви зверове, лъвове, вълци, които много мило се приближават към тях и почти се отъркват в краката им. Моряците се учудват, но си казват, че може би се намират в един обратен свят, свят отникъде, в който дивите зверове са питомни, а пък хората са изключително опасни. Те похлопват на вратата и им отваря една много красива млада жена. Тя тъкмо тъче и преде и си пее с хубав глас. Жената ги поканва, настанява ги да седнат и ги почерпва с питие. В това питие тя добавя биле, от което те, щом пийват глътка, се превръщат в свине. Целите, от главата до петите, придобиват облик на прасета, със съответната четина, глас, походка, храна. Кирка — така се казва магьосницата — се радва на тези прасета, новодошли в зверилника й. Тя бързо ги затваря в свинарник и им дава обичайната за тези животни храна.
Одисей и останалите му другари, които чакат завръщането на тръгналите на разузнаване моряци, започват да се безпокоят. Тогава Одисей на свой ред навлиза във вътрешността на острова да види дали
