царицата децата изскачат от черупката и Леда ги осиновява.
Немезида е опасно божество, дъщеря на Нощта, от същия род като братята и сестрите й, родени от мощта на Мрака: Смъртта, Мойрите, Раздорът (Ерида) и свитата й: Убийствата, Кланетата, Битките. Но Немезида съдържа в себе си и другата страна на нощното женско начало: сладките Лъжи (
И така, четири деца, две момчета, Диоскурите („деца на Зевс“, които са същевременно и Тиндариди, деца на Тиндарей) Кастор и Полидевк; две момичета, Елена и Клитемнестра. В тях, за добро или за зло, са се съединили човешкото и божественото, семето на Тиндарей, съпруга човек, и семето на Зевс, любовника бог, се смесват в лоното на Немезида-Леда, за да се обединят, тъй както остават различни и противоположни. Единият от момчетата близнаци, Полидевк, идва направо от Зевс и е безсмъртен; другият, Кастор, има повече черти от Тиндарей. В битката срещу двамата им братовчеди Идас и Линкей Кастор загива и слиза в подземния свят, а Полидевк побеждава, но бива ранен и Зевс го издига тържествено на Олимп. Обаче въпреки издигането им и противоположната им природа те остават двама близнаци, толкова свързани един с друг, толкова неразделни, колкото са и двата края на хоризонталната греда, която ги изобразява в Спарта. Полидевк измолва от Зевс дори и безсмъртието му да бъде споделено между него и брат му, като и двамата прекарват половината време на небето при боговете, а другата половина — в изгнание под земята, в ада, в царството на сенките заедно със смъртните. От своя страна Клитемнестра и Елена също си съответстват като двойно бедствие. Но Клитемнестра, за която се смята, че е напълно смъртната дъщеря на Тиндарей, е съвсем черна: тя въплъщава проклятието, което тежи над рода на Атридите, тя е отмъстителката, донасяща позорна смърт на победителя в Троя Агамемнон.
Елена, потомка на Зевс, за разлика от сестра си запазва божествения ореол над всички свои действия, дори над нещастията, които предизвиква. Красотата й, която чрез способността й да съблазнява я превръща в страшно същество, същевременно не престава да се излъчва от личността й и да й придава ореол от светлина с божествен отблясък. Когато напуска съпруга си, двореца си, децата си, за да последва младия чужденец, който й предлага извънбрачна любов, виновна ли е тя или невинна? Понякога твърдят, че тя така лесно се е поддала на желанието и чувствените наслади, защото е била поразена от лукса, богатството, ориенталския блясък на царствения чужденец. Друг път казват, напротив, че е била отвлечена насила, без нейно съгласие и въпреки съпротивата й.
Едно във всеки случай е сигурно. Бягството на Елена с Парис дава началото на Троянската война. Обаче тази война нямаше да е това, което е, ако въпросът опираше само до ревността на един съпруг, готов на всичко, за да си върне съпругата. Работата е много по-сериозна. Полюсът на съгласието, гостоприемството, добросъседските отношения се сблъсква с полюса на насилието, омразата, развалянето на отношения. Когато Елена става мома за женене, баща й Тиндарей си дава сметка при цялата й красота, че работата никак няма да е лесна. Затова той свиква всичко, що е ерген в Гърция — царски синове и още неженени царе, за да дойдат при него и изборът между тях да се направи компетентно. Какво решение да вземе? Тиндарей е объркан. Той си има един много хитър племенник, Одисей, когото трябва да споменем, защото играе важна роля в разказа ни. Одисей заговаря пред бащата на Елена приблизително така: „Имаш само един начин да се отървеш от възможни неприятности. Преди да направиш избора си, който сигурно ще предизвика брожение, ще накараш всички кандидати да се закълнат единодушно, че каквото и да бъде решението на Елена, те ще одобрят този избор и че освен това те всички ще са обвързани чрез този брак. Ако за човека, когото тя избере, възникнат някакви проблеми в брака, те всички ще се смятат солидарни със съпруга.“ Всички полагат клетва и помолват Елена да заяви предпочитанието си. Тя избира Менелай.
Менелай по това време вече се познава с Парис. По време на едно пътуване в Троада е бил негов гост. Когато в компанията на Еней Парис идва на свой ред в Гърция, отначало е много тържествено приет от братята на Елена, Диоскурите, преди Менелай да го заведе в Спарта, където се намира Елена. Известно време Менелай обсипва госта си Парис с подаръци и знаци на внимание. След това трябва да замине на погребение на роднина. Тогава поверява на Елена грижата да го замести в задълженията на гостоприемството. Тъкмо поради този траур и заминаването на Менелай гостът е по-персонално посрещнат от Елена. Можем да допуснем, че докато Менелай е присъствал, жените от царския дворец в Спарта не са живели в голяма близост с чужденец, а това е било задължение на царя. Сега то става задача на Елена.
Парис и Еней отпътуват в морето и без повече да се бавят, поемат към Троя заедно с хубавата Елена на борда, с нейно или без нейно съгласие. Когато се завръща в Спарта, Менелай се втурва при брат си Агамемнон, за да му извести за измяната на Елена и особено за предателството на Парис. Агамемнон нарежда на няколко души, между които Одисей, да обиколят всичките едновремешни претенденти за ръката на Елена и да припомнят поетите задължения за солидарност. Оскърблението е толкова голямо, че не само Менелай и Агамемнон, но и цяла Елада трябва да се обедини, за да накаже Парис за отвличането на една жена, която е не само най-красивата, но и гъркиня, съпруга, царица. Но във въпросите на честта, преди или вместо да се стигне до разправа с оръжие, може да има и пазарлък. На първо време Менелай и Одисей заминават на пратеничество в Троя, за да се опитат да уредят въпроса по мирен път, тъй че отново да се възцарят хармонията, съгласието и гостоприемството, чрез заплащане на компенсации или поправяне на стореното зло. В Троя ги приемат. Някои от първенците на Троя са привърженици на това мирно решение, в частност Деифоб. Решението трябва да вземе съветът на старците на Троя; случаят е дори извън компетенциите на царската власт. И така, двамата гърци са приети в съвета, където някои потомци на Приам не само правят интриги, за да бъде отхвърлен всякакъв компромис, но дори внушават, че Одисей и Менелай не трябва да бъдат оставени да си заминат живи. Но Деифоб, който ги е приел като гости, ги държи под покровителство. Те се връщат от мисията си без постигнат резултат и обявяват в Гърция провала на опитите за мирно уреждане на въпроса. Така всичко е подготвено за избухването на войната.
Да умреш млад, да пребъдеш в славата
Изглежда, че първоначално експедицията в Троя не е предизвикала в Гърция всеобщ ентусиазъм. Дори Одисей опитва да се измъкне. Пенелопа тъкмо му е родила син Телемах. Моментът му се вижда много неподходящ да напусне майката и детето. Когато идват да му известят, че трябва да потеглят и да приберат със сила отвлечената от троянския първенец Елена, за да се отърве от това задължение, той симулира лудост. Най-мъдрият, най-хитрият се преструва на малоумен. Старият Нестор е този, който пристига чак в Итака, за да му съобщи заповедта за сбор. Той вижда как Одисей оре с рало, в което са впрегнати бик и магаре; героят върви заднешком и сее камъчета вместо жито. Всички са потресени, освен Нестор, който е достатъчно хитър, за да се досети, че Одисей прави един от обичайните си номера. Докато Одисей отстъпва, а ралото върви напред, Нестор грабва малкия Телемах и го поставя пред плуга. В този миг Одисей идва на себе си и взема детето, за да не му се случи нищо. Така той е изобличен и приема да тръгне на поход.
А пък старият Пелей, съпругът на Тетида, е видял смъртта на много свои деца, останал му е само Ахил и той не понася мисълта, че Ахил може някой ден да замине на война. От предпазливост той изпраща момчето на Скирос, при дъщерите на царя на острова. Ахил живее там като момиче, в гинекея. След като в ранно юношество е бил възпитан от Хирон и кентаврите, сега той е достигнал тази възраст, когато половете още не са ясно определени, не се различават от пръв поглед. Брадата му още не е порасла, той не е окосмен, прилича на очарователно младо момиче, с онази неопределена красота, свойствена на подрастващите, които са колкото момчета, толкова и момичета, колкото момичета, толкова и момчета. Той живее безгрижно сред дружките си. Одисей идва да го вземе. Отговарят му, че тук не живеят момчета. Одисей, който се е престорил на пътуващ търговец със стоката си, моли да влезе. Вижда петдесетина момичета, сред които Ахил не се различава. Одисей изважда от коша си за продан платове, везма, брошки, накити и четиридесет и деветте момичета се струпват да се радват на джунджуриите, но едно от тях остава настрана, без да проявява интерес. Тогава Одисей изважда кинжал и очарователната девойка се спуска към кинжала. Зад стените прокънтява бойна тръба, сред жените настава паника, четиридесет и деветте момичета избягват
