представлява сред гръцките богове, според определението на Луи Жерне, образа на другия, на различното, отклоняващото, объркващото, беззаконното. Той е също, както пише Марсел Детиен, епидемичен бог. Подобно на заразна болест, когато нахълтва в област, в която е слабо познат, той се налага едва щом пристигне и култът му се разпростира като вълна.
Внезапно другостта, различното от нас разкрива присъствието си в най-познатите и обичайни места. Епидемична зараза. Скитащ и неподвижен бог, близък до хората, създаващ с тях контакти, не прилични на преобладаващия тип в гръцката религия, едни много по-интимни, по-лични, по-близки отношения, Дионис установява с поклонника си нещо като връзка лице в лице. Той потапя погледа си в очите на поклонника, а поклонникът сам се вглежда с хипнотизирани очи в лицето, маската на Дионис. Тъй както при него я има тази близост до хората, той е може би най-отдалеченият от хората бог, най-недостижимият, най- тайнственият, неуловим, невместваем в рамка. Можем да кажем за Афродита, че тя е богиня на любовта, за Атина — че е богиня на войната и знанието, за Хефест — че е бог занаятчия, ковач. Но Дионис не може да бъде затворен в рамка. Той едновременно не е в нито една и е във всичките, едновременно присъстващ и отсъстващ. Разказите за него придобиват особен смисъл, когато се замислим за това напрежение между скитането, странстванията, това да си винаги временно пребиваващ някъде, на път, пътешественик, и да искаш да имаш дом, където си си на мястото, установен, където си повече от приет: където си избран.
Скитащата Европа
Цялата история започва с един персонаж, когото вече сме споменавали: Кадъм, първият господар на Тива. Кадъм, героят основател на този голям класически полис, сам е чужденец, азиат, финикиец, който идва отдалеч. Той е син на Агенор, царя на Тир или на Сидон, и на Телефаса. Това са лица от Близкия Изток, от днешна Сирия. Тази царска двойка, господстваща в Тир, има няколко сина — Кадъм, братята му Феникс, Киликс, Тас, и една дъщеря Европа, от която е получил своето име нашият континент.
Европа е възхитителна млада девойка, която си играе на морския бряг на Тир с дружките си. От небесните висини Зевс я вижда как се къпе, може би гола; тя не се занимава с бране на букети цветя, както се казва в други разкази, където нейни женски съответствия събуждат копнежа на бога с красотата си, берейки зюмбюли, лилии или нарциси. Зевс я вижда и тутакси я пожелава. Той се превръща в разкошен бял бик с рога като полумесец. Пристига на брега и ляга в краката на Европа. Отпърво малко стресната, впечатлена от великолепното животно, Европа малко по малко се приближава. С поведението си бикът й дава всички основания да не се страхува. Тя го гали по главата, потупва го по хълбоците, а той не мърда, само малко си извръща главата към нея, само дето не близва бялата й кожа; тогава тя сяда на широкия му гръб, хваща се за рогата му, и в този момент бикът се впуска, мята се във водата и преплува морето.
Зевс и Европа-пътничка преминават от Азия на Крит. Там Зевс се съединява с Европа, и след като връзката е консумирана, той я настанява на Крит. Тя ражда деца, Радамант и Минос, които ще господстват над Крит. Зевс поднася на господарите на острова подарък. Това е едно странно същество, Тал, нещо като бронзов великан, чиято роля е да пази Крит, да го превърне в подобие на крепост, откъснат от останалия свят остров, да пречи едновременно на чужденците да пристигат там и на жителите на острова да се измъкнат навън. Три пъти на ден Тал обикаля острова като страж, пречейки на всички да акостират или да потеглят. Той е безсмъртен, непобедим, железен. Има само едно слабо място на петата, където една вена е снабдена с ключе, с което е заключен. Цялата му металическа мощ ще рухне, ако някой отключи резето му. Според едни магьосницата Медея по време на пътешествието на Аргонавтите успява с магии да превърти ключето, а според други друг герой, Херакъл, успява да рани със стрела Тал по това жизненоважно място и да го убие.
Така или иначе, още в епизода с Европа имаме история с отвличане, преминаване от един свят към друг и нещо като ограда за този затварящ се в себе си Крит. Дори можем да го наречем по-скоро странстване, отколкото преминаване: когато Агенор научава от дружките на девойката, че Европа е била отвлечена от бик, той вдига на крак жена си и синовете си и им дава задача да открият дъщеря си и сестра си. И ето че тримата братя и майката заминават на свой ред да странстват, да напуснат родното си място, семейството си, царството си, да се роят по цял свят. По време на тези непрестанни пътешествия те основават цяла поредица градове. Кадъм заминава с майка си и пристига в Тракия, все така търсейки сестра си Европа, защото Агенор е предупредил жена си и синовете си да не се прибират у дома, без да доведат девойката в двореца. Майката на Кадъм Телефаса умира в Тракия, където получава почести.
В това време Кадъм отива в Делфи, за да разбере как трябва да постъпи. Оракулът му казва: „Край на странстванията, трябва да се спреш, да се установиш, защото няма да намериш сестра си.“ Европа е изчезнала, тя е пътница, за която никой не знае какво е станало, всъщност тя е затворена на Крит, но кой би могъл да знае това, освен Делфийския оракул? Впрочем той уточнява: „Ще тръгнеш подир една крава, която сама е скитница, ще я следваш навсякъде. Европа е била отвлечена от бик скитник, който сега е уседнал. А ти следвай тази крава; докато тя върви, ще крачиш по следите й, но в деня, когато тя легне и не стане обратно, ще основеш там град и ще намериш корена си, ти, Кадъм, човек от Тир.“ Кадъм така и прави, съпроводен от неколцина младежи. Те виждат една изключително красива крава с петна с форма на луна, които й предопределят особена роля. Те я следват и в даден момент, след като скитат до мястото на разположени на бъдещата Тива в Беотия, кравата остава неподвижна в една ливада. Скитницата не мърда, странстването е приключило. Кадъм разбира, че тъкмо на това място трябва да основе град.
Чужденецът и автохтонните жители
Преди да основе града, той иска да направи жертвоприношение на Атина, богинята, с която се чувства близък. За да направи жертва, му трябва вода. Той изпраща другарите си до един извор, наречен извор на Арес, защото този бог му е господар, с нареждане да напълнят съдовете си — хидриите — с вода. Но този извор е пазен от дракон, изключително свирепа змия, която убива всичките младежи, дошли да си налеят вода. Кадъм сам отива при извора и убива дракона. Атина му нарежда да направи обещаното жертвоприношение, после да събере зъбите на убития лежащ на земята дракон, да ги засее в гладко поле,
Обаче срещу Кадъм се обръща отмъстителният гняв на Арес, защото е убил дракона, за който разправят, че бил един от неговите синове. В течение на седем години Кадъм ще му бъде на служба, така както самият Херакъл при други обстоятелства е поствен в услуга на лица, герои и богове, които е оскърбил. След седем години го освобождават. Добронамерените към него богове, в частност Атина, смятат да го направят господар на Тива. Но първоначално този чужденец трябва да се вкорени — той, който е накарал да излезе наяве всичко вкоренено и местно, което тиванската земя е крила в себе си. Отново боговете и хората се оказват временно сближени по повод сватбата на Кадъм. Той се жени за богинята Хармония, дъщеря на Афродита и Арес. Дъщеря на бога, комуто той служи, за да изкупи вината си, и който бдеше да не допусне никого при тиванския извор, водата, избликваща от земята; същият войнствен дух се връща и се възражда чрез Спартите и рода им на „родени от земята“,
Но Хармония по линия на майка си Афродита е богиня на съгласието, разбирателството, помирението. Всички богове идват в крепостта на Тива, за да отпразнуват сватбата, в която булката е една от тях. Музите запяват сватбената песен. Според обичая боговете поднасят дарове. Някои от даровете ще се окажат
