гибелни, ще повлекат гибелта на онези, които ги наследят. Кадъм ще има много деца, сред които са Семела, Автоноя, Ино, която ще се омъжи за Атамант и ще се превърне в морската богиня Левкотея. Има и още една дъщеря, която се казва Агава. Тя ще се ожени за един от Спартите, Ехион, и ще има от него син Пентей. Иначе казано, началото на Тива представлява равновесие и единство между една личност, която пристига отдалеч — Кадъм, определен поради подвига си и по волята на боговете за владетел, и от друга страна същества, врасли в почвата, изникнали от земята, автохтонни жители, с тиванската земя, полепнала по обувките им, които са чистокръвни воини. Първото поколение на тиванските царе ще остави впечатлението, че между тези две течения, две форми на род би трябвало да има някакво съгласие, но би могло да има също и напрежения, неразбирателства, конфликти.
Утробното бедро
И тъй, една от дъщерите е Семела, очарователно създание, каквото беше и Европа. С нея Зевс поддържа връзка, не еднодневна, а доста трайна. Тази Семела, която всяка вечер вижда как Зевс си ляга до нея в човешки облик, но знае, че това е Зевс, пожелава богът да й се появи в целия си блясък, във великолепието си на господар на блажените безсмъртни. Тя не престава да го умолява да й се покаже. Разбира се, за хората, дори ако боговете понякога идват на сватбите им, желанието да ги видят разбулени, подобно на смъртни събратя, не е безопасно. Когато Зевс се поддава на молбите на Семела и се появява с гръмотевичния си блясък, Семела е изгорена от сиянието и огъня, божествения блясък на своя любовник. Тя е изпепелена. Тъй като вече е бременна от Зевс с Дионис, Зевс не се колебае нито миг, измъква от горящото тяло на Семела малкия Дионис, прави разрез на бедрото си, превръща го в нещо като женска утроба и поставя вътре мъничкия Дионис, който в този момент е шестмесечен плод. Така Дионис ще бъде двойно син на Зевс, ще бъде „два пъти роденият“. Когато му идва времето, Зевс отново разтваря бедрото си и малкият Дионис излиза оттам така, както е излязъл от утробата на Семела. Детето е странно, ненормално от божествена гледна точка, защото едновременно е син на смъртна жена и син на Зевс в целия му блясък. Странно е, защото е отрасло отчасти в женска утроба, отчасти в Зевсовото бедро. Дионис ще трябва да се бори с упоритата ревност на Хера, която не прощава лесно на Зевс лудориите му и която винаги си го изкарва на децата на незаконните му любови. Една от големите грижи на Зевс е да скрие Дионис от очите на Хера, да го повери на тайни дойки.
Едва поотраснал, той на свой ред ще трябва да странства и много често да става предмет на преследване от страна на добре уседнали на своя територия хора. Например когато е още съвсем млад му се случва да слезе на тракийския бряг със свитата си от млади вакханки. Царят на страната Ликург гледа с много лошо око на този чужденец, за когото не е много ясно откъде се е взел, но който претендира, че е бог, и тези млади жени в транс, фанатични привърженички на ново божество. Ликург нарежда да арестуват вакханките и ги хвърля в затвора. Мощта на Дионис е достатъчна, за да ги освободи. Ликург преследва бога и го принуждава да избяга. Дионис, това двойствено божество, двусмислено в женския си аспект, умира от страх по време на преследването; в крайна сметка, за да избяга от Ликург, той се хвърля във водата. Тогава богинята Тетида, бъдеща майка на Ахил, го крие за известно време в дълбините на морето. Като излиза оттам след нещо като тайно посвещение, той изчезва от Гърция и преминава в Азия. Започва голямото завоюване на Азия. Той обхожда всичките й земи с цяло войнство поклонници, предимно жени, които нямат класическото въоръжение на воини, а се бият с тирсове, т.е. дълги заострени пръчки, на върха на които е закрепена шишарка, и които имат свръхестествени свойства. Дионис и последователите му обръщат в бягство всички изправили се срещу тях в напразно усилие да ги спрат войски; той обхожда Азия като победител. След това богът се завръща в Гърция.
Странстващ жрец и подивели жени
В този момент става завръщането му в Тива. Той, скитникът, преследваното от злобата на мащехата детенце, младият бог, принуден да скочи във водата и да се крие в морските дълбини, за да избегне гнева на тракийски цар, сега е възмъжал и се връща в Тива. Пристига в момента, когато Пентей, синът на леля му Агава, сестрата на Семела, царува в Тива. Семела е мъртва. Агава се е омъжила за един от петимата Посети, Ехион, който умира, след като й е създал син. Този потомък има царската власт от дядо си по майчина линия Кадъм, който е още жив, но е прекалено стар, за да царува. От баща си е наследил тясната връзка с тиванската земя, местното си вкореняване, насилническия си темперамент, непримиримостта и надменността на воина.
В този град Тива, който е нещо като образец на архаичен гръцки полис, Дионис пристига преоблечен. Той не се представя като бога Дионис, а като жрец на бога. Странстващ жрец, облечен по женски, с дълга спусната на гърба коса, той по всичко прилича на източен преселник, с тъмни очи, с изкусителен вид, с хубави речи… всичко, което може да смути и вбеси „Посетия“ от земята на Тива Пентей. Двамата са приблизително връстници. Пентей е съвсем млад цар, също така и този така наречен жрец е съвсем млад бог. Край този жрец се върти цяла свита млади и по-възрастни жени, лидийки, сиреч жени от Изтока. Изтока като физически тип, като начин на живот. Те вдигат врява по улиците на Тива, сядат, ядат и спят под открито небе. Пентей вижда това и побеснява. Какви са тия скитници тук? Той иска да ги изгони. Всички тивански майки на семейства, на които Дионис е пратил безумие, защото не може да прости на сестрите на майка си, дъщерите на Кадъм, и в частност на Агава, че са твърдели, че Семела никога не е имала връзка със Зевс, че тя е била истеричка и се е любила кой знае с кого, че е загинала при пожар поради непредпазливостта си и че ако е имала син, то той е изчезнал; при всяко положение не е било възможно да е бил син на Зевс. Цялата тази част от семейната сага, в която участва Семела, самият факт, че тя е имала отношения с божественото — дори ако е направила грешката да поиска тези отношения да са прекалено близки — всичко това тиванците го отричат: те го смятат за празни приказки. Е, има брак на Кадъм и Хармония, това да, било е наистина, но работата тогава е била в основаването на човешки град, организиран според съвсем човешки критерии. А пък Дионис иска — но по съвсем различен начин от сватбата на Кадъм и Хармония — да възстанови връзката с божественото. Да я възстанови не по повод някакъв празник, някакъв ритуал, при който боговете се канят, за да си отидат веднага след това, а в самия човешки живот, в политическия и гражданския живот на Тива, такава, каквато е. Той иска да прибави закваска, разкриваща ново измерение във всекидневния живот на всеки. За тази цел трябва да подлуди тиванските жени, тези матрони, стабилно установени в положението си на съпруги и майки, чийто начин на живот е антипод на живота на лидийките в свитата на Дионис. Тъкмо тези тиванки побърква богът със своето безумие.
Те изоставят децата си, зарязват си къщната работа, напускат съпрузите си и тръгват по планините, угарите, горичките. Там се разхождат, облечени в странно за уважавани дами облекло, отдават се на всякакви безумства, които селяните наблюдават със смесени чувства, едновременно потресени, очаровани и възмутени. Пентей научава за ставащото. Гневът му се удвоява. Като начало той се насочва срещу почитателките на бога, преданата му свита, смятана за отговорна за разпрострелите се в града женски безредици. Той нарежда на стражите си да залови всичките тези бесни лидийки от новия култ и да ги хвърлят в тъмница. Служителите на градския ред така и правят. Но още щом вакханките се оказват в затвора, Дионис ги освобождава с магия. Ето че те отново танцуват и пеят по улиците, дрънкат с кроталите си и вдигат шум. Пентей решава да атакува този странстващ жрец, този скитник изкусител. Той заповядва да го арестуват, да го оковат в железа, да го затворят в царските конюшни при воловете и конете. Отвеждат там жреца, който не оказва никаква съпротива, продължава да се усмихва, остава все така спокоен и малко ироничен и ги оставя да действат както искат. Затварят го в царските конюшни. Пентей смята, че въпросът е уреден, и нарежда на хората си да се стягат за военна операция, да заминат извън града и да приберат всички онези жени, които там се отдават на ексцеси. Войниците се нареждат в колона по четирима и напускат града, за да се пръснат в полята и горите и да обкръжат там групата жени. През това време Дионис се намира в конюшнята. Но изведнъж оковите му се свличат и царският дворец се подпалва. Стените рухват и той излиза невредим. Пентей е силно потресен, още повече, че в момента, в който стават тези събития и той вижда как дворецът му се разпада, изведнъж пред него изниква същият този жрец, все така усмихнат, невредим, безупречно зле облечен, който го гледа. Пристигат воините му, окървавени, разчорлени, с изпотрошено оръжие. „Какво ви се е случило?“ Те рапортуват: ония жени, докато
