Сфинкс, спаси ни и от този
Едип тържествено поема отговорността и заявява, че ще разследва работата, ще разбере причините за бедствието и ще го победи. В този момент се връща пратеникът от Делфи. Оракулът е обявил, че злините няма да свършат, докато не е възмездено убийството на Лай. Следователно трябва да намерят, накажат, изпъдят окончателно от Тива, изключат от тиванската територия, отстранят завинаги онзи, по чиито ръце е кръвта на Лай. Когато Едип чува това, той отново обещава тържествено: „Ще търся и ще открия виновника.“ Едип е човек на търсенето, питащ, задаващ въпроси. Тъй както е напуснал Коринт, за да се впусне в приключения, той също така е човек, за който приключението на мисълта и питането винаги е изкусително. Никой няма да спре Едип. Така че той ще води нещо като криминално разследване.
Едип прави първите крачки — обявява, че всички, които могат да дадат някакви сведения, са длъжни да го сторят, всички, които могат да се окажат в досег с предполагаемия убиец, трябва да го прогонят, че убиецът не може да остане в Тива, защото градът страда от неговото петно. Докато убиецът не бъде открит и прокуден от домовете, храмовете, улиците, Едип няма да спре усилията си да го намери. Той трябва да знае. Той започва разследването. Креон обяснява на народа, че Тива си има на разположение професионален гадател, който умее да тълкува полета на птиците и може би по божествено вдъхновение ще узнае истината: това е старият Тирезий. Креон пожелава да го доведат и да го разпитат за събитията. Последният обаче няма желание да дойде и да бъде разпитван. Все пак го довеждат на площада пред таванския народ, пред съвета на старците, пред Креон и Едип.
Едип му задава въпроси, но Тирезий отказва да отговаря. Твърди, че нищо не знае. Едип, който не изпитва особена почит към гадателя, изпада в ярост. Нима не е бил по-хитроумен, по-учен от него? Само чрез опита си и способността си да разсъждава като разумен човек той е открил отговора на гатанката, а Тирезий с цялото си боговдъхновение и знаците, които разшифрова, не е бил способен да го даде. Едип се блъска в стена, но тя не е стената на незнанието, защото Тирезий отказва да разкрие това, което знае по божествена мъдрост. Той знае всичко — кой е убил Лай и кой е Едип, защото е във връзка с повелителя си Аполон. Именно Аполон е предсказал: „Ти ще убиеш баща си, ти ще спиш с майка си.“ Тирезий разбира каква е ролята на Едип в бедите на Тива, но не иска да каже и дума. Той е твърдо решен да си мълчи до момента, в който Едип, освирепял от неговото упорство, се убеждава, че отказът му не може да е случаен. Сигурно Тирезий и Креон кроят срещу него заговор, за да дестабилизират властта му и да заемат мястото му. Той си въобразява, че Креон се е наговорил с Тирезий, може би дори го е подкупил, а пратеникът в Делфи също участва в заговора.
Гневът завладява Едип, разумът му започва да куца; той заявява, че Креон незабавно трябва да напусне града: той го подозира, че е организирал убийството на Лай. Ако Креон е искал смъртта на Лай, за да упражнява властта чрез сестра си Йокаста, може би той е подбудителят на нападението. В този момент върхът на тиванското общество е подложен на силите на раздора, на открития сблъсък. Едип иска да изпъди Креон, но Йокаста се намесва. Тя се опитва да възстанови хармонията между двамата мъже, двата рода. Тук нямаме от една страна чистия род на Кадъм, а от друга рода на Посетите: двете линии постоянно се смесват. Лабдак, Лай и Едип също имат в рода си Посети. А пък Йокаста произлиза пряко от онзи Ехион, който представлява нещо много плашещо. Така градът се раздира, вождовете се сблъскват, мразят се, Едип продължава своето разследване.
Един свидетел от първа ръка, когото трябва да разпита, е човекът, който е бил с Лай по време на убийството и е избягал. Когато се е върнал в Тива, той е разказал, че много разбойници са нападнали царската колесница от засада на пътя за Делфи и са убили Лай и колесничаря. Когато за пръв път предават на Едип разказа за смъртта на Лай, той е малко смутен в ролята си на съдия следовател: разказват му, че събитието е станало на един кръстопът, където се срещат три пътя, близо до Делфи; а той прекалено добре познава този кръстопът, този тесен път. Утешава го това, че макар да не знае кого точно е убил, знае това, че е бил сам, а „Лай е убит от разбойници“. Той разсъждава просто: „Много разбойници… следователно не съм аз. Тук има два различни случая. Аз срещнах един човек на колесница, който ме удари, а пък колесницата на Лай е била нападната от разбойници, това са два напълно различни случая.“
Затова Едип нарежда да доведат човека, който е присъствал на станалото, и се безпокои къде се е дянал този човек. Отговарят му, че онзи, след като се прибрал в Тива, после практически не е стъпвал в града, оттеглил се е на село и никакъв го няма. Странно. Трябва да го накара да дойде и да му зададе въпроса как точно е станало нападението. Довеждат този нещастен слуга на Лай. Едип в ролята си на следовател го притиска яко, но онзи не е по-словоохотлив от Тирезий. Едип му изтръгва с ченгел всяка дума, заплашва го с изтезания, за да проговори.
В този момент в Тива пристига чужденец от Коринт, преминал дълъг път. Той идва пред Йокаста и Едип, поздравява ги, пита къде е царят на града. Трябва да му извести тъжна новина: баща му и майка му, царят и царицата на Коринт, са починали. Осиротелият Едип страда. Но страданието му е смекчено от известна радост, защото ако Полиб е умрял, то Едип не би могъл да убие баща си, защото той вече е покойник. Няма да може и да спи с майка си, защото и тя е вече покойна. Този човек с така разкрепостена и свободна мисъл не е недоволен да установи, че оракулът е сгрешил. Пред този носител на лоши новини, който може би очаква, че Едип ще се завърне в Коринт, за да поеме царската власт, както се е предполагало, Едип се оправдава: било му е необходимо да напусне Коринт, защото му е предсказано, че ще убие баща си и ще легне с майка си. Пратеникът отвръща: „Не е било нужно да го правиш: Полиб и Перибея не са твои баща и майка.“ Едип е потресен и се чуди какво значи всичко това.
„Родителите ти не са ти родители“
Йокаста чува разказа на вестителя за това, че Едип е бил новородено дете, донесено в двореца и осиновено още от първите му дни от царя и царицата на Коринт. Той не е бил син на утробата им, а те са пожелали Коринт да бъде неговият град. Йокаста е зашеметена. Ако досега тя се е досещала отчасти, то сега за нея всичко е ясно. Тя напуска мястото на разговора и влиза в двореца. „Откъде знаеш това?“ — пита Едип вестителя. „Знам, отговаря той, защото аз самият връчих това дете на господарите си. Аз те донесох, теб, детето с пробития глезен. — Кой ти даде детето?“ — пита Едип. Вестителят разпознава сред присъстващите стария овчар, който някога е пасъл стадата на Лай и Йокаста, който именно му е поверил новороденото. Едип е в ужас. Овчарят отрича. Двамата с вестителя спорят: „Ама не си ли спомняш, ние пасяхме стадата на планината Китерон и тъкмо ти ми предаде детето.“ Едип усеща, че работата взема ужасяващ обрат. За момент си помисля, че е просто намерено дете, син на някоя нимфа или богиня, подхвърлен на онова място, което би обяснило изключителната му съдба. Той има една последна безумна надежда, но за събралите се старци истината излиза наяве. Едип се обръща към пастира на Лай и го подтиква да каже истината.
— Откъде беше взел това дете?
— От двореца.
— Кой ти го даде?
— Йокаста.
Сега вече не остава и сянка от съмнение. Едип разбира. Като луд се спуска той в двореца при Йокаста. Тя се е обесила на тавана с пояса си. Той я намира мъртва. С фибулите на дрехата й Едип си раздира очите, окървавява си двете очни ябълки.
Законен потомък на прокълнат царски род, отдалечен, а после завърнал се в родното си място, завърнал се не по права линия, а след като е бил отклонен от нея, той повече не може да гледа светлината, да вижда нечие лице. Той би искал и ушите му да оглушеят. Той би искал да го зазидат в пълна самота, защото е станал петно върху града. Когато се яви подобно бедствие, когато редът на годишните времена е нарушен, когато плодородието е отклонено от правия си закономерен път, значи има някакво петно, оскверняване, и това петно е той. Обещанието му го задължава — той е казал, че убиецът ще бъде позорно изгонен от Тива. Трябва да замине.
Човекът: три в едно
Как да не видим в този разказ, че гатанката на Сфинкса говори за съдбата на Лабдакидите? Всички
