животни, независимо дали са двукраки или четирикраки, да не говорим за рибите, които изобщо нямат крака, всички имат по една „природа“, която остава неизменна. От раждането до смъртта за тях няма промени в онова, което определя характерните им черти като живи същества. Всеки вид има своя статут, един и само един, единствен начин на живот, единствена природа. Докато човекът има три последователни етапа, три различни природи. Първо той е дете, а природата на детето се отличава от природата на зрелия човек. Затова, за да премине от детството към състоянието на възрастен, той трябва да се подложи на инициационни ритуали, които го превеждат през границата между двете възрасти. Човек става различен от себе си, превръща се в ново лице, щом като мине от детството към зрелостта. По същия начин — и това важи в още по-голяма степен за царя, за воина — когато човек е на два крака, той е някой, чийто престиж и сила се налагат, но от момента, в който навлиза в старостта, той престава да бъде човек на воинския подвиг, а се превръща в най-добрия случай в човек на словото и мъдрия съвет, а в най-лошия — в жалка отрепка.
Човекът се превръща в нещо друго, тъй както остава един и същ, през тези три етапа. Та какво представлява Едип? Проклятието срещу Лай забранява всяко създаване на потомство, продължаващо рода на Лабдакидите. Когато се появява на бял свят, Едип се нагърбва с ролята на онзи, който не е трябвало да се появи. Той е ненавременен. Наследникът на Лай е едновременно законен потомък и чудовищно изчадие. Статутът му е напълно куц. Обречен на смърт, той се е спасил по чудо. Тиванец по рождение, отдалечен от родното си място, той не знае, когато се завръща там да поеме най-високия пост, че се е върнал в изходната точка. Затова Едип има неуравновесено положение. Извършвайки обиколката, която го довежда на място в двореца, където е бил роден, Едип е смесил трите етапа на човешкото съществуване. Той е объркал нормалното течение на годишните времена, смесвайки пролетта на юношеството с лятото на зрелостта и зимата на старостта. В момента, в който убива баща си, той се отъждествява с него, заемайки мястото му на трона и в леглото на майка си. Създавайки деца на собствената си майка, засявайки полето, в което сам е поникнал, както казват гърците, той се отъждествява не само с баща си, но и със собствените си деца, които са му едновременно синове и братя, дъщери и сестри. Това чудовище, за което говори Сфинкс, което е едновременно на два, три и четири крака — това е Едип.
Гатанката поставя въпроса за социалния континуитет, за поддържането на статута, за функциите, за ролите в рамките на културите в противовес на течението на поколенията, които се раждат, царуват и отминават, давайки път на следващите. Престолът трябва да остане неизменен, докато заемащите го ще са постоянно различни. Как царската власт може да остане единствена и непоклатима, когато тези, които я упражняват, царете, са многобройни и различни? Проблемът е да се разбере как царският син може да стане цар като баща си, да заеме мястото му, без да влиза с него в конфликт, нито да го изтласква, да заеме мястото му на трона, без обаче и да се отъждествява с баща си, така сякаш е той самият. Как смяната на поколенията, последователността на етапите, бележеща човешкия живот, свързана с недълговечността, несъвършенството на човека — как те могат да се съгласуват със социален ред, който трябва да остане стабилен, постоянен и хармоничен? Проклятието, произнесено срещу Лай, и може би нещо от много по преди, това, че на сватбата на Кадъм и Хармония някои дарове имат злотворни свойства, не е ли начин да се признае, че в самото сърце на този изключителен и основополагащ брак прониква ферментът на разединението, вирусът на омразата, така сякаш между брака и войната, между единението и борбата има някаква тайна връзка? Мнозина, сред които съм и аз, казват, че бракът е за момичето това, което е войната за момчето. В град, където има мъже и жени, има неизбежно противопоставяне и неизбежно смесване на войната и брака.
Историята на Едип не свършва дотук. Родът на Лабдакидите е трябвало да свърши с Лай, а проклятието, което надвисва над Едип, възлиза към много старо минало, преди раждането му. Той не е виновен, но плаща тежкия данък на принадлежността към този род на куци, изкривени, заради тези от тях, които са излезли под светлината на слънцето, въпреки че вече не са имали правото да се родят.
Децата на Едип
Когато Едип е сляп, омърсен, разказват, че двамата му сина се държат с него толкова недостойно, че и той на свой ред отправя към мъжкото си потомство проклятие, подобно на онова, което някога Пелопс е отправил към Лай. Казват, че преди той да бъде изселен от Тива, когато бил още в двореца, синовете му, за да се подиграят с него, показвали на слепия златната чаша на Кадъм и сребърната маса, която запазили за себе си, а на него подхвърляли отпадъците от жертвените животни, негодна храна. Разправят също, че го затворили в тъмна килия, за да го скрият като петно, което искали оттам насетне да остане скрито. И тъй, Едип тържествено проклина синовете си никога да не се разбират, всеки един от тях да иска властта, да се карат и бият за нея и да се унищожат взаимно.
Така и става. Етеокъл и Полиник, наследници на род, който не би трябвало да има продължение, ще бъдат обзети от взаимна ненавист. Двамата сина решават, че ще царуват на смени, по година, като се редуват. Етеокъл пръв започва царуването, но когато годината изтича, той заявява на брат си, че има намерение да си остане на трона. Отстранен от властта, Полиник заминава за Аргос и се връща с военния поход на Седемте срещу Тива, аргосците срещу тиванците. Той се опитва да си възвърне властта от брат си, разрушавайки Тива. В последния бой те се убиват един друг, всеки от тях става братоубиец. Няма повече Лабдакиди. Историята свършва тук, или пък се преструва, че свършва.
Този поход на Полиник срещу Тива е бил възможен само дотолкова, доколкото Адраст, царят на Аргос, е готов да го поведе, за да защити каузата на Полиник. За целта е било необходимо друг един гадател, Амфиарай, да подкрепи похода. Обаче този гадател знае, че този поход ще е гибелен, че сам той ще намери смъртта си в него и че всичко ще свърши с катастрофа. Какво прави Полиник? Напускайки Тива, той е взел със себе си някои от даровете, които боговете са дали на Хармония по време на сватбата й с Кадъм: огърлица и дреха. Той е заминал с тези два талисмана и ги е подарил на жената на Амфиарай Ерифила, при условие че успее да убеди мъжа си да престане да се съпротивлява на похода срещу Тива и подтикне Адраст да стори онова, което до този момент му е забранявал. Подкупващи дарове, злосторни дарове, също свързани с обещание, клетва. Защо гадателят отстъпва на съпругата си? Той е положил клетва, от която не може да се освободи: обещал е винаги да изпълнява желанията на Ерифила. Злосторни дарове, необратими клетви. Това, което вече е било налице на сватбата на Кадъм и Хармония, отново се проявява в потомството им и в крайна сметка довежда до това, че двамата братя се избиват взаимно.
Един официален метек
Що се отнася до Едип, той е изпъден от Тива. Воден от Антигона, той завършва живота си в земите на Атина, близо до атическия дем Колон. Оказва се на земя, където не би трябвало да се намира, при светилище на Ериниите, в което достъпът е забранен. Местните хора му нареждат да си замине: какво прави тоя просяк на свещена земя? Той е също толкова неуместен, както и азиатът Дионис с женската си премяна в Тива. Каква наглост — да възнамерява да се установи на място, от което дори не могат да го изгонят, защото нямат право да проникнат в него. Пристига Тезей; Едип му разказва бедата си, той предчувства, че краят му е близък и обещава, че ако Тезей го приеме, ще бъде покровител на Атина във възможни бъдещи конфликти. Тезей приема. Този човек, този тиванец, който отчасти носи наследствеността на родените от тиванската земя Посяти, но е потомък и на Кадъм и Хармония, е чужденец. Прокуден от родната си страна, той се е завърнал в нея, за да бъде отново позорно изгонен. Ето го в края на странствията му, без място, без връзки, без корен, един изгнаник. Тезей му дава гостоприемство; той не го прави гражданин на Атина, но му предлага статут на метек,
И тъй, Едип става официален атински метек. Това не е единственият преход, който прави: той също така ще стане подземен — ще го погълнат земните недра — и небесен, при олимпийските богове. От повърхността на земята той отива при подземното, но и при небесното. Той няма точно статута на полубог, герой покровител — гробът на героя е на агората, — а изчезва на едно тайно място, което знае само Тезей и което той поверява на всички, които ще упражняват царска власт в Атина, таен гроб, който е гаранция за
