най-сетне пътят на господството да тръгне по права линия. Оракулът му отговаря: „Ако имаш син, той ще те убие и ще спи с майка си.“ Лай се завръща в Тива ужасен. Има с жена си такива отношения, които му гарантират, че тя няма да има деца, че няма да забременее. Историята разказва, че един ден, когато Лай е пиян. той се отпуска да засее в полето на съпругата си — за да се изразим като гърците — семе, което ще поникне. Йокаста ражда момченце. Двамата съпрузи решават да го отстранят, да прекъснат това потомство, и обричат детето на смърт, За целта извикват един от овчарите си. който през лятото пасе царските стада на Китерон. Дават му задача да убие детето, да го захвърли в планината, за да го разкъсат диви зверове и птици.
Овчарят взема новороденото, пробива му петата и вдява през дупката ремък, после си тръгва, метнал на гръб детето така, както по онези времена са носели дребен дивеч. Отива в планината със стадата, а детето му се усмихва. Той се заколебава — дали да го изостави? Вижда му се невъзможно да го стори. Среща се с един овчар, пристигнал от Коринт, който пасе стадата си по другия склон на планината. Моли го да вземе това дете, което той не иска да остави да умре. Овчарят се сеща за цар Полиб и царица Перибея, които нямат деца, а искат да си имат. И тъй, той им донася детенцето с ранената пета. Зарадвани от неочакваната придобивка, царят и царицата го отглеждат като свой син. Това дете, внук на Лабдак куция, син на Лай, който също е бил отстранен от властта и който сам се е отклонил от правите пътища на законите на гостоприемство и на любовните връзки, та това дете се оказва на свой ред отделено от страната си, от родната си земя, от качеството си на царствено дете, продължаващо династията на Лабдакидите. Той е отгледан, пораства и когато става юноша, всички се възхищават на осанката му, храбростта му, ума му. Младежите от коринтския елит не минават без известна завист и недоброжелателство по негов адрес.
„Предполагаем син“
Макар и да не куца в пълния смисъл на думата, Едип носи на крака си белега от отхвърлянето, което са му наложили, от разстоянието, на което се намира отдалечен от мястото, където би трябвало да бъде, що се отнася до същинския му произход. Следователно и той е в състояние на неравновесие. В качеството му на царски син всички виждат в него бъдещия наследник на Полиб, но той не е напълно коринтско момче, това се знае и тайно се приказва. Един ден, когато се кара с едно момче на неговата възраст, то му подхвърля: „В края на краищата ти си само един предполагаем син!“ Едип отива при баща си и му разказва, че един приятел го е нарекъл „предполагаем син“, сякаш че не е наистина негов син. Полиб го успокоява, доколкото може, без да му заяви изрично: „Не, няма такова нещо, ти наистина си мой син и на майка ти.“ Той му казва само: „Това са глупости, тези приказки нищо не значат. Хората са завистливи, приказват каквото им дойде на ум“. Едип си остава обезпокоен и решава да отиде при оракула в Делфи, за да го пита за раждането си. Син ли е той на Полиб и Перибея или не е? Оракулът обаче изобщо не му дава отговор толкова ясен, колкото е въпросът му. Вместо това казва: „Ти ще убиеш баща си и ще легнеш с майка си.“ Едип е в ужас и това страшно разкритие изличава първоначалния въпрос: „Истински син ли съм?“ Спешното действие, което трябва да предприеме, е да избяга, да се отдалечи на възможно по-голямо разстояние от тези, които смята за майка и баща. Да замине в изгнание, да се изсели, да се отправи възможно най-далеч. Ето го на път, подобно донякъде на Дионис, той става странник. Вече не е прилепнал към почвата си, вече няма родина. С колесница или пеша той тръгва от Делфи за Тива.
Случва се така, че в същия момент в град Тива има страхотна чума и Лай иска да отиде в Делфи, за да помоли оракула за съвет. Той заминава без много съпровождащи, на колесницата си с колесничаря и един или двама души. И така, ето ги баща и син — бащата уверен, че синът му е мъртъв, синът убеден, че баща му е друг човек — на път в противоположни посоки. Те се срещат на един кръстопът с три пътя; на място, където две колесници не могат да се разминат. Едип е на колесницата си, Лай — на своята. Лай решава, че царският му кортеж има предимство и казва на колесничаря си да направи знак на тоя младок да се отдръпне. „Махни се от пътя, дай да минем“, виква онзи на Едип и удря с боздугана си един от конете на Едип, или може би закача самия Едип по рамото. Последният, който не е с лесен характер и дори в ролята си на доброволен изгнаник се изживява като царски син, няма никакви намерения да струва път на когото и да било. Полученият удар го вбесява, той удря на свой ред с тоягата си колесничаря и го просва мъртъв, после връхлита върху Лай, който пада убит в краката му, а през това време един човек от царската свита се измъква ужасен и се връща в Тива. Едип, който смята, че просто е станало едно произшествие и че е имал право на самозащита, продължава пътя и скитанията си.
Той ще пристигне в Тива много по-късно, когато нещастието стига града под формата на чудовище, полужена, полулъвица, женска глава, женски гърди, тяло и лапи на лъвица — Сфинкс. Тя се разполага при портите на Тива, било върху колона, било върху по-издигната скала, и се забавлява да задава гатанки на градските младежи. Всяка година тя иска да й изпратят цвета на тиванската младеж, най-хубавите момчета, които трябва да се срещнат с нея. Понякога твърдят, че тя иска да се съвкуплява с тях. При всяко положение Сфинкс им задава гатанката си, и когато не могат да отговорят, ги убива. Тъй с течение на годините Тива вижда как цветът на младежта й погива. Когато Едип пристига в Тива, той влиза през една от портите и вижда, че всички хора са отчаяни, с траурни лица. Чуди се какво става. Регентът, който заема мястото на Лай, братът на Йокаста Креон, също е от потеклото на Посетите. Той вижда този младеж с хубава осанка, с вид на храбрец, и си казва, че докъдето са я докарали, може би този непознат е единственият им шанс да спасят града. Той известява на Едип, че ако успее да победи чудовището, ще се ожени за царицата.
Злокобна дързост
Откакто е царица, Йокаста олицетворява господството, но властта реално е в ръцете на Креон. От тази позиция той може да обяви на Едип, че ако победи Сфинкса, ще му се полагат царицата и заедно с нея царството. Едип излиза насреща на Сфинкс. Чудовището си седи на хълмчето, вижда как иде Едип и си мисли, че се задава хубава плячка. Сфинкс му задава следната гатанка: „Кое е съществото, единствено сред всички обитаващи земята, водата и въздуха, което има само един глас, само един начин на говорене, само една природа, но е двукрако, трикрако и четирикрако,
Целият град Тива ликува, слави Едип, довежда го тържествено. Представят му Йокаста, царицата, която за награда ще му стане съпруга. Едип става господар на града. Заслужил го е, като е проявил най-голяма мъдрост и най-голяма смелост. Той е достоен наследник на Кадъм, когото боговете са отличили, давайки му за съпруга богинята Хармония и определяйки го като основател на Тива. В течение на няколко години всичко е наред. Царската двойка създава четири деца: двама сина, Етеокъл и Полиник, и две дъщери, Исмена и Антигона. След това внезапно в Тива се развихря чума. Всичко изглеждаше благополучно, нормално, уравновесено; отведнъж всичко става нестабилно, зловещо. Когато нещата си вървят както му е ред, всяка година житото изкласява, дърветата носят плодове, в стадата се раждат агънца, ярета, телета. С една дума, богатството на тиванската земя се обновява с течението на годишните времена. Дори жените са въвлечени в това могъщо движение на обновление на жизнената сила. Те имат хубави деца, яки и здрави. Внезапно целият този нормален ритъм се прекъсва, изкривява, окуцява. Жените раждат уродливи или мъртви деца, помятат. Самите извори на живота секват. Свръх това страшна болест поразява мъже и жени, млади и стари, всички умират. Паниката е всеобща. Тива е в ужас. Какво става? Какво е излязло от строя?
Креон решава да изпрати в Делфи представител на Тива, за да пита оракула и да разбере причината за тази заразна болест, епидемията, която е поразила града и е разрушила реда във всичко. Представителите на виталността на Тива в двете й крайни фази, най-малките деца и най-възрастните старци (четирикраките и трикраките) се събират пред царския палат с молитвени клонки. Те се обръщат към Едип с молба да ги спаси. „Бъди ни спасител! Ти вече един път ни отърва от бедствие, освободи ни от ужасното чудовище
