военните успехи на града и за просъществуването му. И така, един чужденец е дошъл от Тива, настанил се е в Атина като метек, след това е изчезнал под земята, може би ударен от мълнията на Зевс. Той не се превръща в автохтонен, роден от почвата, за каквито се смятат гражданите на Атина, нито пък в gegeneis, изскочил в пълно въоръжение, готов за битка, от тиванската земя. Не, той прави прехода в противоположната посока. Пристигнал като чужденец, той напуска слънчевата светлина и се вкоренява в подземния свят на онова място в Атина, което не е негово, но на което той донася, в замяна на гостоприемството, което получава в края на страданията и преселенията си, сигурността на спасението в мир и съгласие: някакво заглъхнало ехо от обещанието, което е представлявала Хармония, когато боговете са я дали за съпруга на Кадъм, в далечните времена, когато е била основана Тива.
ПЕРСЕЙ, СМЪРТТА, ОБРАЗЪТ
Раждането на Персей
Преди много години в хубавия град Аргос живеел един могъщ цар на име Акризий. Той имал брат близнак Прет; още преди да се родят, те се карали в утробата на майка си Аглая, биели се и влизали в разправии, които щели да продължат през целия им живот. Едно от нещата, които си оспорвали, била властта над богатата долина на Арголида.
В крайна сметка единият се възцарява в Аргос, а другият, Прет, в Тиринт. И тъй, Акризий е цар на Аргос. Той е много огорчен, че си няма мъжка рожба. Както му е ред, царят отива да пита в Делфи дали ще има наследник и евентуално какво трябва да стори, за да го има. Според обичая оракулът не отговаря на въпроса му, а му съобщава, че внукът му, синът на дъщеря му, ще го убие.
Дъщеря му се казва Даная. Тя е много красива девойка и Акризий си я обича, но го обзема ужас при мисълта, че внукът му е орисан да го убие. Какво може да направи? Той вижда само един изход — да я затвори. Всъщност често съдбата на Даная ще бъде да е затворена. Акризий нарежда да построят, навярно в двора на двореца му, подземен бронзов затвор и заповядва на Даная да влезе в него заедно с една прислужничка; след това старателно ги заключва и двете. Обаче Зевс от небесните висини е забелязал Даная в разцвета на младостта и хубостта й и се е влюбил в нея. Намираме се в епохата, когато разделянето на хората и боговете вече се е състояло. Макар и да са разделени, разстоянието все още не е толкова голямо, за да попречи на боговете от върха на Олимп, от блестящия етер, да хвърлят от време на време по някой поглед към красивите смъртни жени. Те виждат дъщерите на онази Пандора, която са изпратили при хората и пред която Епиметей така непредпазливо е отворил вратата. Те много харесват земните жени. Не че богините не са красиви, но боговете навярно намират в смъртните жени нещо, което богините не притежават. Може би това е крехкостта на красотата им или това, че не са безсмъртни и трябва да ги грабнеш в момента, когато са в разцвета на младостта и чара си.
Зевс се влюбва в Даная и никак не се притеснява от това, че баща й я затваря в подземния бронзов затвор. Под формата на златен дъжд той слиза и се настанява при нея; освен ако, след като вече е вътре, не е облякъл божествената си личност с човешки образ. Зевс се люби с Даная в най-дълбока тайна. Даная чака дете, момченце на име Персей. Това приключение остава в тайна до момента, в който Персей, жизнерадостно детенце, издава такова чуруликане, че един ден, когато Акризий минава през двора, чува странен шум в тъмнцата, където е затворил дъщеря си. Царят иска да я види. Накарва ги да се качат, разпитва прислужничката и научава, че долу има едно момченце. Обзема го едновременно ужас и ярост при спомена за предсказанието от Делфи. Предположението му е, че прислужничката тайно е пуснала някого при Даная. Той разпитва дъщеря си: „Кой е бащата на това дете? — Зевс.“ Акризий изобщо не хваща вяра. Като начало той убива слугинята, която е станала дойка, принася я в жертва тъкмо на своя домашен олтар на Зевс. Но какво да стори с Даная и детето? Бащата не може да омърси ръцете си с кръвта на дъщеря си и внука си. И царят отново решава да ги затвори.
Той повиква един много сръчен и умел дърводелец, който изработва дървен сандък; в него поставят и двамата, Даная и Персей. Той поверява на боговете грижата да уредят случая, отървава се от тях, като вече не ги затваря в тъмница под земята, а като отваря целия морски простор за блуждаенето на дъщеря си и внука си, затворени в сандъка. И действително, сандъкът се носи по вълните, докато стига до един остров, малък и не особено богат, Серифос. Един рибар, но рибар от царско потекло, Диктис, го измъква на брега. Отваря го и вижда Даная и детето й. Той също е привлечен от красотата на Даная; завежда младата жена и сина й в дома си; приема ги така, сякаш са членове на семейството му. Той задържа Даная при себе си, като се държи почтително с нея, и възпитава Персей като собствен син. Диктис има брат на име Полидект, който е цар на Серифос. Малкият Персей пораства под покровителството на Диктис. Красотата на Даная жъне успехи; цар Полидект я вижда и на свой ред се влюбва в нея. Той желае на всяка цена да се ожени за нея или поне да я покори. Това не е лесна работа, защото Персей е вече почти мъж и бди над майка си. Диктис също я защищава и Полидект се чуди какво да предприеме. Намира следното средство: ще вдигне голям пир, на който ще покани всички младежи от областта. Всеки ще трябва да донесе дар или вноска за гощавката.
На лов за Горгоните
На трапезата председателства цар Полидект. Предлог за пиршеството е престореното му намерение да се ожени за Хиподамия. За да може да се ожени за Хиподамия, той трябва да представи пред тези, които отговарят за момичето, луксозни и скъпоценни дарове. Там е цялата младеж на Серифос, Персей, разбира се, също присъства. По време на гощавката всички се надпреварват в щедрост и благородство. Царят иска да му докарват преди всичко коне. Хиподамия е луда по конните спортове млада дама; ако й подарят цяла конюшня, сърцето й ще се трогне. Как ще постъпи Персей, за да впечатли и връстниците си, и царя? Той заявява, че ще донесе не кобила, а всичко, каквото царят пожелае, например главата на Горгоната. Той казва това без много да му мисли. На следващия ден всички донасят на царя обещаните дарове; Персей се явява с празни ръце и обявява, че също ще докара кобила, но царят му казва: „Не, ти ще ми донесеш главата на Горгоната.“ Вече няма начин да се отметне: ако се откаже от думата си, ще загуби авторитет. Не може да става и дума да не сдържи обещанията си, дори самохвалствата си. Така Персей се оказва принуден да донесе главата на Горгоната. Да не забравяме, че той е син на Зевс; той може да разчита на симпатията и подкрепата на някои божества, в частност Атина и Хермес, умни, хитри, изобретателни богове, които ще се погрижат обещаното да бъде изпълнено. И тъй, Атина и Хермес помагат на младежа, за да извърши предприетия подвиг. Те му обясняват положението: за да успее да стигне Горгоните, той трябва преди всичко да знае къде живеят. Обаче никой не знае къде са.
Те са ужасни чудовища, три сестри, тройка страховити, смъртоносни същества, две от които са безсмъртни и само едната, на име Медуза, е смъртна. Той трябва да донесе точно главата на Медуза.
И така, задачата е да открие Горгоните, да разпознае коя от тях е Медуза и да й отреже главата. Не е лесна работа. Първо трябва да разбере къде да ги търси и за целта Персей ще трябва да премине през поредица изпитания с помощта на двамата си покровители. Първото изпитание се състои в това да открие и да се справи с трите сестри на Горгоните, Граите, които, както и последните, са дъщери на две особено опасни чудовища, Форкин и Кето, две грамадни като китове морски чудовища. Граите живеят не толкова далеч като сестрите си. А Горгоните обитават отвъд Океана, извън пределите на света при портите на Нощта, а пък Граите са в пределите на света. Граите,
Едно единствено око, един единствен зъб: човек може да си каже, че това никак не е достатъчно, че те са много ощетени. Обаче не е съвсем така. Защото, тъй както си имат само едно око, те си го подават една на друга непрестанно, така че това постоянно отворено око е непрекъснато нащрек. Може да имат само
