светият кръст на Калатрава,
щом носи меч — добрите нрави
е длъжен той да усвои!
Флорес:
Да няма някаква сплетня?
Ще трябва тя да се разсее!
Ортуньо:
Ако се върнем — по-добре е.
Командорът:
Не, всичко днес ще изясня!
Втора сцена
Магистърът:
Фернандо Гомес де Гусман,
аз моля да ме извините,
току що каза ми вестител,
че сте пристигнали на стан
в града ни.
Командорът:
Имам основания
да се оплача. Чаках друг
прием. Достоен! Ние тук
сме хора с благородни звания:
магистър сте на Калатрава,
а аз — ваш командор, слуга
покорен ви и досега.
Магистърът:
Аз ви очаквах със такава
любов! Дано ви утеши
прегръдката ми!
Командорът:
Да, признавам,
че тая почит заслужавам!
Додето папата реши
да ви признай за пълнолетен,
в най-трудни мигове на вас
живота си обричах аз!
Магистърът:
Така е, командоре, ето —
пред кръста давам клетва свята:
като баща сте вий за мен!
Командорът:
Съм вече удовлетворен
от тези думи!
Магистърът:
За войната
какво се чува?
Командорът:
Позволете
да ви разкажа всичко. Знам,
че вий ще разберете сам
дълга си.
Магистърът:
Слушам, говорете!
Командорът:
Родриго Телиес Хирон,
велик магистър, възвисен
до този сан от смелостта
на вашия родител, който
се сам отрече преди осем
години от властта, отстъпи
ви свойто звание Магистър
на Калатрава — чест висока,
която беше потвърдена
от командори и крале.
Пий Втори, папата пресветъл,
благослови я с папска вула,
а пък приемникът му Павел
застави дон Хуан Пачеко —
велик магистър на Сантяго,
да управлява с вас ведно.
Сега, когато дон Хуан
умря, поели еднолично
властта, макар и много млад,
узнайте, че честта изисква
да се намесите и вие
във битката, която водят
безстрашно вашите васали!
Подир смъртта на дон Енрике
Четвърти — кралят на Кастилия,
Алфонсо — кралят португалски,
законно чрез жената своя
