държавата му наследи,
ала за нея претендира
чрез Исабел самият дон
Фернандо, принцът Арагонски!
Та против него в тоя спор
са вашите васали. Те
не виждат никакви причини
да се съмнявам във правата,
наследствените, на Хуана,
която братовчедът ваш
държи сега под своя власт.
И аз съветвам ви едно:
веднага рицарите горди
на Калатрава съберете,
развейте знаме и победно
нахлуйте в Сиудад Реал,
въздигнат като стража между
Андалусия и Кастилия.
Войска голяма не ви трябва,
за да превземете града:
единствената му защита
са граждани цивилни, още
идалговци там двама-трима,
които тачат Исабел
и кланят се на дон Фернандо.
Родриго, вече ви е време
по мъжки начин да внушите
смирение и страх на всички
мърморковци, които казват,
че аленият кръст е тежък
за вашите плещи момчешки.
Но погледнете! Всеки граф
на Уруеня, всички ваши
предшественици се надигат
от гробниците си и сочат
победоносни бойни лаври!
Там са маркизите Виленя
и други храбри пълководци,
тъй многобройни, че едва ли
на славата крилата могат
нагоре да ги възнесат!
Вадете бойния си меч!
Да се обагри с вража кръв,
да стане ален като кръста
на вашите гърди! Защото
не мога аз да ви наричам
на аления кръст магистър,
додето мечът ви е чист
и неокървавен в сражение!
Защото кръстът на гърдите
и мечът на бедрото трябва
да светят аленочервени
като кръвта! Защото трябва
да убедите всички вие,
че сте безсмъртната издънка
на своя горд и славен род!
Магистърът:
Аз честната си дума давам,
че в справедливата война
със рицари и знамена
пред своя орден се възправям!
И щом е нужно, ще замина
на бой към Сиудад Реал
и като мълния без жал
стените му в прахта ще срина!
Да видим някой ще твърди ли,
че е страхлива младостта,
и че на чичо със смъртта
са свършили и мойте сили!
В жестока и сурова сеч
и в грохота на бойна слава
от пурпура на Калатрава
ще взема цвят за моя меч!
Войници имате ли вие?
И годни ли са те за бой?
Командорът:
Да. Твърде малко са на брой,
но всеки като лъв се бие.
Те чакат само ваша дума
да тръгнат в битките! Пред тях
врагът ще бяга луд от страх!
Но от Фуенте Овехуна
войници други не търсете,
във войнствен дух там не пламтят,
там знаят само да орат
и да се грижат за овцете!
Магистърът:
Там ли живеете?
Командорът:
На мен
е поверена там земята
и там е моят дом. Войската,
покорна на дълга свещен,
очаква бойния ви зов!
