Магистърът:
Днес ще ме видите на коня
със копие, в желязна броня,
за славни подвизи готов!
Трета сцена
Лауренсия:
Дано се вече не завърне!
Паскуала:
Аз мислех, че щом тръгне той
в далечен път на кървав бой,
скръбта и тебе ще обгърне!
Лауренсия:
Дано забрави пътя към
Фуенте Овехуна!
Паскуала:
Мила,
дано сега да съм сгрешила,
но колко като тебе съм
до днеска виждала! Сърцето
е благородно меко, знай!
Лауренсия:
О, не, сърцето ми е май
по-твърдо и от дъб столетен.
Паскуала:
Преди от извора да пия,
не плюя в тъмната вода!
Лауренсия:
Аз отказа ще потвърдя!
Пред никой нищо аз не крия!
Не съм жена за командора,
пък и жена не търси той.
Или е друг съветът твой?
Паскуала:
Не!
Лауренсия:
Как ще понеса позора?
Момичетата подлудяха
от ласкавите му слова.
Какво се случи след това?
От срам едва ли не умряха.
Паскуала:
Ще бъде чудо, ако можеш
да се спасиш от тоя звяр!
Лауренсия:
За всяка болка има цяр
и ти напразно се тревожиш.
Сърцето ми не ще смути.
Цял месец се измина вече,
откакто с дарове и речи
се мъчи да ме прелъсти.
Чрез Флорес той ми обеща
чудесна рокля, огърлица
ми прати с хитрата лисица
Ортуньо… А какви неща
говореха те полугласно
за любовта му! Но от тях
наместо страст ме хвана страх!
Не ще успеят, не!
Паскуала:
ужасно!
Къде успяха този път
да те пресрещнат?
Лауренсия:
Край реката
преди три дни.
Паскуала:
Ах, ти, горката!
Боя се, че ще те склонят!
Лауренсия:
Кого?
Паскуала:
Не баба ти…
Лауренсия:
Мълчи!
Аз вкусно пиле съм, така е,
но командорът нека знае:
щом хапне — ще му загорчи!
