Кралят:
Стани, магистре, от земята!
Тук ти си винаги добре
дошъл!
Магистърът:
Заклевам се, дорде
съм жив, ще бъда ваш приятел!
Исабел:
Почувствах в думите и жеста
у вас как блика смелостта!
Магистърът:
Естер красива за света
сте вие! Вие — Ксеркс божествен!
Двадесет и трета сцена
Дон Манрике:
Изпратеният съдия
в градчето, дето бунт се вдигна,
сеньор, току що е пристигнал
и чака вън.
Кралят
Ще настоя
ти да произнесеш присъда.
Магистърът:
Ако не бях аз ваш васал —
сам командора бих заклал!
Кралят:
Така ли?
Исабел
О, не мисля аз
за бунтове и наказания,
а за магистърското звание!
По̀ ще приляга то на вас!
Двадесет и четвърта сцена
Съдията:
Сеньор, по ваша воля пратен
в размирното градче, аз там
най-щателно проучих сам
какво е станало. Когато
разпитвах старците, децата,
виновни търсих, ала чист
докрай остана моя лист!
Така и не открих вината!
Там всичките — момци, девойки,
единствения ми въпрос
посрещаха с ответ най-прост.
„Фуенте Овехуна“. Стойки
и твърди бяха, без смущение
ме гледаха, и се кълна,
че никой нищо не призна
и в най-жестоките мъчения!
Дори невръстните момчета,
разпънати на колело,
твърдяха с вдигнато чело:
„Фуенте Овехуна!“ Ето,
над триста душа аз разпитах
с добро и зло, но не успях
да хвана никого от тях!
Какви ли средства не опитах —
напразно! Трябва да призная,
че истината там — уви! —
и Бог не ще установи.
Затуй ще кажа най-накрая:
присъдата си този път
сам трябва да произнесете —
или там всички опростете,
или пък всичките — на смърт!
Сега са тръгнали към вас
и щели тук да се явяват,
сами за всичко да разправят…
Кралят:
Добре, ще ги изслушам аз.
Двадесет и пета сцена
