Лауренсия:
Кажи, това ли са кралете?
Фрондосо:
Кастилския всевластен трон!
Лауренсия:
Благослови, свети Антон!…
Те са красиви!…
Исабел:
Приближете!
Участвахте ли вие в бунта?
Естебан:
Сеньор, представя се пред вас
покорният на кралска власт
градец Фуенте Овехуна.
Ще кажем правдата, сеньор!
С тиранството си, с тия свои
безчинства, хули и побои
починалият командор
виновен е за всичко! Той
без срам ни грабеше земите,
обезчестяваше жените
и нямахме ни миг покой!
Фрондосо:
Пред вас е селянката млада,
която Бог ми отреди
да бъде в радост и беди
за моята любов награда.
От сватбата я той отвлече,
преди онази първа нощ,
замъкна я — от звяр по-лош! —
във своя дом и я обрече
на срамен плен… Ако сама тя
не бе запазила тогаз
честта си, ясно е за вас
какво я чакаше, горката!
Менго:
А мога ли аз да говоря?
Узнаете ли как към мен
той се отнесе озверен —
ще се учудите, сеньори!
Намесих се да защитя
една девойка — похитили
я бяха, да я изнасилят
и си наситят похотта.
И тоз Нерон със бясна стръв
така жестоко ме наказа,
че стана като нар разрязан
гърбът ми — цял червен от кръв.
Като ме хванаха, та трима
ме биха! Беше бой голям!
Не казвам где — че ме е срам —
но синини там още има!
За да се върна към живота,
с треви и билки се церих,
изхарчих повече пари,
отколкото ми е имота.
Естебан:
Вземете ни под своя власт,
ний искаме да бъдем ваши!
Присъдата ви не ни плаши,
защото вярваме във вас!
На всички ни невинността
е ясна, както ми се струва,
и нека, Боже, тържествува
победно справедливостта!
Кралят:
Не може писмено вината
да се докаже и така,
макар че тежка е, сега
аз ви прощавам. И молбата,
която лично чух от вас,
ще я изпълня — и додето
не дойде господар в градчето,
ще бъдете под моя власт!
Фрондосо:
О, не напразно тая дума
очаквали сме след съда!
И тук, любезни господа,
край на „Фуенте Овехуна“!
Информация за текста
© 1972 Никола Инджов, превод от испански
Lope de Vega
Fuenteovejuna, 1610
Сканиране, разпознаване и редакция: NomaD
