Фуенте Овехуна, мили.
Фрондосо:
Кой, кой?
Лауренсия:
Недей, то бе ужасно!…
Не ми припомняй този час!
Фрондосо:
А теб? С какво убих те аз?
Лауренсия:
С това, че те обичам страстно!
Двадесет и първа сцена
Исабел:
Каква приятна изненада
е идването ви, сеньор!
Кралят:
О, щом ви видя, моя взор
в миг ослепява от наслада!
Отбивам се при вас на път
за Португалия.
Исабел:
За Бога,
какви дела държавни могат
при мен по-често да ви спрат?
Кралят:
Кажете, как е във Кастилия?
Исабел:
Спокойно е във всеки дом.
Кралят:
Не се учудвам никак, щом
цъфти във мир и изобилие
под мъдрата ви кралска власт!
Дон Манрике:
Магистърът на Калатрава
пристигна тук и умолява
да се яви сега пред вас.
Исабел:
Ще го приема с радост.
Дон Манрике:
Той е,
сеньора, още твърде млад,
но вече е навред познат
като добър и храбър воин!
Двадесет и втора сцена
Магистърът:
Родриго Телиес Хирон,
магистърът на Калатрава,
честта ви кралска днес прославя
и пред кастилския ви трон
за прошка моли. Аз признавам,
че лош съвет ме заблуди,
вървях по пагубни следи
и правото ви накърнявах.
Фернандо Гомес ме увлече
в размирици и във война,
но — ето, в Бога се кълна —
разбрах аз грешката си вече.
Ако за милост съм достоен
и милост дава моят крал,
от днеска ставам ваш васал,
за да ви служа като воин.
И при стените на Гранада,
където нов ви чака бой,
ще видите как мечът мой
сече и удря без пощада!
Повярвайте, че страх ще всея
в противника ви разярен
и знамената с кръст червен
на кулите му ще развея!
Днес петстотин войника давам —
и още повече бих дал,
ако приеме моят крал
за него в бой да се сражавам!
