Барилдо:
Пийни
си малко, Менго, и хапни!
Менго:
Какво е?
Барилдо:
Ябълково вино.
Менго:
Ох!
Фрондосо:
Хубаво изглежда май.
Сипи му!
Барилдо:
Ето!
Фрондосо:
Наведнъж
го глътна! Туй се казва мъж!
Лауренсия:
И сладките опитай!
Менго:
Дай!
Барилдо:
Таз чаша — в моя чест!
Лауренсия:
Как пие!…
Фрондосо:
Ще изтърпи и таз беда!
Барилдо:
Да ти налея пак?
Менго:
Ох!… Да!…
Фрондосо:
Пий, Менго! Горди с теб сме ние!
Лауренсия:
Но ще му стане зле!
Фрондосо:
Завий
го с нещо, потен е, горкия!
Барилдо:
Да сипвам ли?
Менго:
Да, ще изпия
три чаши още.
Фрондосо:
Има! Пий!
Барилдо:
Наздраве! Страшното премина!…
Какво ти стана, Боже мой?
Менго:
Горчива жилка има… Стой,
налей ми, за да не настина!
Май имам хрема!… Щом целуна
и тази чаша — вече край!
Фрондосо:
Но кой уби Фернандо?
Менго:
Знай,
че бе Фуенте Овехуна!
Двадесета сцена
Фрондосо:
Останал е съвсем без сили!…
А кой е — ти кажи, сеньора, —
убиеца на командора?
Лауренсия:
