(Древните истории на Киче) ((Древните истории на Киче))

165

Текстът намеква вероятно за кожата, покрита с еленов косъм, която жреците, изпълнявайки заповедите на Тохил, трябвало да покажат на народите вместо истинските богове на кичеанците.

166

Да се забележи, че тримата богове говорят заедно на племената.

167

Неотъждествено. Преди завоюването на континента са известни видовете Tabanus rufiventris, Tabanus occidentalis и др.

168

Въпреки своята несвързаност и много неясен смисъл, тая глава, изглежда, е уводът към унищожаването на племената от Уук Амаг (Vuc Amag), врагове на кичеанците, които жреците възнамерявали да жертвопринесат по начина, който били научили на север, както ще се види в следващите глави.

169

Брасьор посочва едноименната река на пет-шест левги северно от Кубулко, по пътя за Хоябах, по билото на планината, разделяща двете поселища.

170

Кауековци били най-важният и многоброен род в кичеанското царство.

171

На какчикелски Щан (Ixtan) е момиче. Чпоч (Ichpoch) на науатълски означава също момиче, според Брасьор. В „Акт на тотонипаканските господари“ се появява още една девойка, която се нарича Кибацунах (Quibatzunah) — добре натъкмената или нагиздената. По-логично е да се мисли, че проводеното от племената пратеничество се състояло от три сирени, тъй като боговете, които трябвало да бъдат съблазнени, също били трима.

172

На това място Тохил отново става събирателно име.

173

Съобразно вярванията на кичеанците, младежите, появили се в Тохиловото къпалище, били въплъщение на боговете в човешки образи, а телесното им представяне — тяхното друго „аз“. Нагуал бил човек или животно, в което индианците се превръщали по своя воля.#36

#36 Нагуалство или науалство, наоалство (от астекски nahualli — вещица) — вярване у различни древни месоамерикански народи във възможността божество или човек да се превръща в друго същество; според маянците това е достъпно и за някои животни. Нагуал е както превъплътяващият се, така и превъплътеният, духовете, покровители на народи; календарните знаци, под които хората се раждат (вярвало се, че се установява връзка между родения и някое животно, у което се повтарят болестите, премеждията, смъртта на човека).

174

Буквално — торбата или чувалът, в който се пазело какаото и който съдържал осем хиляди зърна. Равностойно е на маянското шикипил (xiquipil). Текстът разкрива, че войската на племената наброявала над двадесет и четири хиляди души.

175

Кокаиб (Qocaib) — ко (co) — съм; каиб (caib) — две. Който е с две личности. Хименес го нарича „който много се украсява“.

176

Кокауиб (Qocavib) — иб (ib) — същественото на тялото. Който е с двойна телесна външност.

177

Коакул (Qoacul) — кул (cul) — глас. Пеещият.

178

Коакутек (Qoacutec) — кут (cut) — правя каша от кал, тиня; ек (ec) — черен. Строителят.

179

Коахау (Qoahau) — главният, господарят.

180

У маянците, също както у кичеанците, господарят или стопанинът на елените е символ на изчезване и раздяла. В Юкатан го наричат Юмилсех (Yumilceh) — Господаря елен.

181

Писом-Гагал (Pizom-Gagal) — Могъщият вързоп, според Естрада Монрой. Много изследователи тълкуват тайнствения знак като загърнатото в плат мумифицирано тяло на прародителя.

182

Накшит (Nacxit) е съкратеното име, което кичеанците и какчикелите давали в своите истории на Владетеля на изтока, самия Топилцин Акшитъл Кецалкоатъл (Topiltzin Acxitl Quetzalcoatl), прочутия толтекски владетел, който, принуден да напусне своите владения на север, се преселил в края на X век в юкатанските земи (Изтока в старинните ръкописи), основал град Маяпан и повторно заселил Чичен-Ица, цивилизовал полуострова и щом изпълнил мисията си, заминал там, откъдето бил дошъл. Приказният Тлапалан (Tlapallan), където, както се разказва, се преселил великият самодържец, бил страната, простираща се на изток от Шикаланко (Xicalanco), сиреч крайбрежната област и съвременните мексикански щати Табаско,