(Древните истории на Киче) ((Древните истории на Киче))

дърво, което се върти бързо в друго дърво. Според „Тотоникапанския акт“ Балам-Кице и другарите му „започнали да трият дърво и камъни, та първи добили огън“. Народите от Уукамаг (Vukamag) постигнали само кичеанците да им дадат „малко“ от своя огън, като им предложили в замяна дъщерите си.

149

Пари — маянците нямали пари, за размяна използували предимно какаови зърна, или красиви пера, които за тях били скъпоценности, а също златен прах, медни брадви. Тук „пари“ се дължи очевидно на следиспанско влияние.

150

Сиреч да предават жертвите за приношение по мексикански обичай, като им се отворят гърдите с кремъчен нож и сърцата им се поднесат на божеството. Същата представа се повтаря по-нататък с недвусмислени изрази.

151

Какчикели — в първообраза е: как чекелеб (Cac Chequeleb), какчекелеб (cacchequeleb), сиреч крадци на огън.

152

Чамалкан (Chamalcan) — на какчикелски чамал (chamal) — спокоен; кан (can) — змия. Спокойно плъзгаща се змия. На кичеански ча (cha) — стрела, бързо; мал (mal) — ставам невидим; кан (can) — змия. Бързо изчезваща змия.

153

Икоких (Icoquih) — Венера, предшественичката на слънцето, буквално тази, която носи слънцето на гръб.

154

Селището Рабинал пази древното си име. Цикинаха#33 е сегашното селище Атитлан.

#33 Цикинаха (Tziquinaha) — птиче гнездо.

155

Канти (canti) — разновидност на отровната змия, Trigonocephalus specialis. Тия животни били смятани от древните индианци за малки богове. В текста Ресинос употребява испанската дума „кантил“.

156

Мищан-пом (mixtan-pom) — благовоние на покаянието, на жертвоприношението, сиреч използувано за тия цели.

157

Кауистам-пом (cavistam-pom) — благовоние на гадаенето, на вълшебството, ще рече — служело е за тия цели.

158

Кабауил-пом (cabauil-pom) — благовоние на обожаването, тоест такова е било предназначението му.

159

Келецу (Queletzu) — кел (quel) — перико, вид папагал, който най-лесно се учи да говори.

160

Горски дух — така е у Ресинос (duende, испански); Естрада Монрой твърди, че в ръкописа е „саки кошол“ (zaqui coxol), сиреч лешояд.

161

Камуку (Camucu) — кам (cam) — умирам; ук (uc) — гукане на гълъб; ку (cui) — страдам. Тъжното пеене на гълъба, който ще умре.

162

Великият цивилизатор бил почитан като божество от древните мексиканци, които му давали различни имена. Наричали го Ехекатъл (Ehecatl), сиреч бог на вятъра; Йолкуат (Yolcuat),#34 ще рече гърмяща змия; Кецалкоатъл (Quetzalcoatl),#35 или змия, покрита със зелени пера. Последното значение съответствува също на маянското име Кукулкан и на кичеанското име Гукумац. На това място в текста се разкрива, че кичеанците също отъждествявали Кецалкоатъл със своя бог Тохил. Наистина и двамата били богове на дъжда.

#34 Йолкуат. Саагун казва: „Има друга змия, която се нарича солкоатъл (Zolcoatl), ще рече змия, неприятелка на пъдпъдъците, защото ги примамва с пеенето си и ги изяжда; тя е средно голяма, нито много дебела, нито много дълга, ошарена е като пъдпъдъците. Много е отровна, когото клъвне, няма излекуване.“

#35 Кецалкоатъл. Саагун пише: „Има друга змия, която се нарича кецалкоат, нарича се така, защото пуска пера също като великолепните пера, назовават кецали, а на шията си има пера, наричани циницакан (tzinitzacan), светлозелени и малки, а на опашката и по гръбнака има пера като птицата шюхтототъл (Xiuhtototl), която е синя и с яркочервена гръд.“

163

Вместо тамяна на Изтока кичеанците горели в олтарите на своите богове разни благоуханни вещества: терпентин, сиреч борова смола, която наричали кол (col); пом (pom), или мексиканското копали (copalli), смолата, която наричали нох (noh), според Хименес това е друга смола, и тревата перикон или иперикон, Tagetes lucida, от семейството на сложноцветните растения. По тази причина испанската дума insienso (тамян) е преведена на български с „благовоние“.

164

Както бе казано другаде, под думата кех (queh) — елен, подразбирали всички четириноги.