Сакиток (zaquitoc) — сак (zac) — бял; кит (quit) — режа; ок (oc) — остър. Бял нож.
84
Чай (chay) — обсидиан, стъкловидно вещество, черен вулканичен камък, за селяните — „камък от мълния“, от който индианците цепели малки режещи остриета, използувани като ножове и върхове на стрели.
85
Шкик (Xquic) — Ш (Х) — произход; кик (quic) — кръв. Произходът на кръвта.
86
Макар да не е споменавано преди, Шкик знаела много добре, че господарите желаят нейното сърце, за да го изгорят. Това било древен обичай у маянците.
87
Чух какче (Chuh cakche) — дървото, което мексиканците наричали ескуауитъл (ezquahuitl) — кърваво дърво, а европейците назовавали „кръв“, „змейска кръв“; Croton sanguifluus, тропическо растение, чиято мъзга има цвета и гъстотата на кръвта. Естли (eztli) на науатълски е кръв, а куауитъл (cuahuitl) е дърво. Индианците правят нарези по стъблото и използуват сока като средство против кръвоизлив, дизентерия и др.
88
Бабата на тия момчета замествала майка им.
89
Пазител на посевите.
90
Брасьор тълкува тия имена, както следва: Щох (Ixoh) — богиня на дъжда; Шканил (Ixcanil) — богиня на зрелите посеви (от ганел, ganel — жълт мамул); Шкакау (Ixcacau) — богиня на какаото.
91
У колибал кат чуше (u qolibal cat chuxe) — Брасьор и Хименес не превеждат „чуше“ — досами, току до.
92
Канте (cante) — жълто дърво, Gliricidia sepium. Дърво, от чиито корени маянците добивали вещество с жълт цвят, според „Мотулския речник“. В Юкатан е известно с името сак-яб (Zac-yab), а в Централна Америка — с името „майка на какаото“.
93
Ресинос употребява испанската дума „calzones“, означаваща вид къси гащи, и прилага следното обяснение: Развържете си гащите; вероятно е било просто набедреник, подобен на мащатъл (maxtatl) у мексиканските индианци и на еш (ex) у маянците. Маянските мъже носели поличка, стегната с колан и покриваща бедрата наполовина, или дълго и тясно парче плат, което увивали няколко пъти около кръста и между краката. Единият край висял отпред и обикновено бил украсен, най-често с пера, а другият падал отзад. Двата края били главната част в това облекло. От текста става ясно, че братята носели втория вид облекло, затова на български е предпочетена думата „препаска“.
94
Според Брасьор: „Маймуните Хунахпу“.
95
Художниците и ваятелите от Юкатан призовавали Хунчеуен и Хун-ахау, които са по-малките синове на Шчел (Ixchel) и Цамна (Itzamna), както разказва Лас Касас (1909, CCXXXV, „За книгите и за религиозните традиции, които имаше в Гватемала“).
96
Гугутка, на маянски — мукуй (mucuy).
97
Патаще (от pataxl, науатълски) — разновидност на какаото, по-малоценна и по-рядко отглеждана от него, Theobroma bicolor. Известна е и с други имена: бяло какао, диво какао. Днес се употребява за подправка на сладкиши, за разхладителни напитки, но не за шоколад.
98
Буквално — мелете нашата храна. Храната на кичеанските индианци се състояла главно от питки и вид качамак от царевица, смляна върху камък, наричан каам (caam), или в Мексико — метатъл (metatl).
99
На науатълски чилмули (chilmulli) — сос от чушки или чесън.
100
В чилмола. Редкият червен сос изпълнявал ролята на огледало и отразявал движенията на мишката по покрива, без да проличава, че момчетата наблюдават.
101
Тамасул (Tamazul) — на кичеански жаба е шпек (xpec), Тамасул е собственото име на жабока.
102
