(Древните истории на Киче) ((Древните истории на Киче))

Ястреб, който яде змии, според „Речника на францисканските отци“.

103

Лоц (Lotz) — киселец,#26 простонародно в Гватемала — чича фуерте; лоцкик (lotzquic) — смола от сок на киселец. Това е тропическа американска трева, която мексиканците наричат шокойоли (xocoyolli) и която, изглежда, е Oxalis по нашата подредба в естествената история, казва Брасьор. Добавя, че туземците от Централна Америка го уверили, че я използуват за премахване перде на очите. Гарсиласо де ла Вега Инката#27 също говори за подобно растение, употребявано от перуанските индианци.

#26 Името не бива да подвежда към отъждествяване с нашия киселец.

#27 Грасиласо де ла Вега, Инка (1539–1616 г.) — перуански хуманист, летописец, историк, преводач. Син на испански завоевател, управител на Куско и на индианска принцеса. От 1560 г. живял в Испания. Най-значителното му произведение е „Достоверни предания на инките“, чиято първа част излиза през 1609 г. Трудът проследява историята на империята на инките от възникването до унищожаването й от иберийците.

104

Кикре (Quicre) — Кръвта.

105

Ресинос не дава никакво обяснение към тоя неясен пасаж: защо е потребен един червей „чил“, защо ще говори главата на пумата? Другите преводи също не предлагат задоволително решение (Бургес и Шек, Хименес, Рейно, Вилякорта и Родас). В статията „Нови проблеми на «Попол Вух»“ гватемалският кичеанист Рене Акуня предлага следното разчитане. Имало е различни начини за игра на топка; един от тях е бил „на черта“, друг — „на глава“. Тия от Шибалба изискват състезанието да се проведе по първия начин и с тяхна топка, в която са скрили кремъчен нож. Коварството обаче не постига целта си, защото двамата братя налагат играта да се води по втория начин. Играейки „на черта“, момчетата би трябвало да спрат топката с тяло и ножът да ги нарани.

106

Растение, наречено чипилин (chipilin), казва Хименес. Това е растение от семейството на бобовите.

107

Та ш-е ча чире ча (ta x-e cha chire cha). Тук Брасьор отбелязва, че кичеанците се наслаждавали на тия игри на думи. В цялата глава авторът използува думата „ча“, която означава говоря, казвам; копие, нож, стъкло и тъй нататък. Същото може да се каже за думата „ках“ (cah), употребявана като прилагателно, глагол и наречие.

108

Червеникави или черни мравки, които излизат нощем и прерязват нежните листа и цветята.#28 Простонародно в Гватемала са известни с името сомпопи, мексиканска дума.

#28 Acromyrmex lundi. Най-големите стигат до 9 мм, а най-малките са дълги от 2 мм до 4 мм.

109

Пурпууек (purpuvec) и пухуй (puhuy) — да се произнася пурпугуек и пухуй — са имената, които и досега кичеанците и какчикелите дават на совата или кукумявката. Това са думи, наподобяващи вика на тия птици. По същия повод Естрада Монрой казва, че „шпурпууек“ е вид бухал, и добавя: „И досега в Гватемала според индианците бухалът оповестява нещастие. Бухал на науатълски е текулут (teculut), което ще рече демон.“

110

Кичеанците наричат мъжкия лешояд (zopilote, испански) мама куч (mama cuch), тоест стария лешояд. Но в текста не се придава значение на разпознаването на упоменатото животно. Древните индианци си служели с естествени предмети и същества, за да представят идеи и нематериални неща, по сходство с имената им. В настоящия случай несъмнено са се опитали да представят идеята за тъмнина, предшествуваща непосредствено разсъмването, която наричали ууч (vuch).

111

Шулу (Xulu) — шул (xul) — растение; у (u) — потънал. Дух, нагуал,#29 който се появявал по бреговете на реките.

#29 Нагуал — виж бележка 173 и #36 към четвърта част.

112

Пакам (Pacam) — пак (pac) — навътре; кам (cam) — умирам. Дух, предизвикващ смърт чрез удавяне.

113

Сиреч тия на Хунахпу и Шбаланке.

114

Буквално — човек-риба. Несъмнено с тази игра на думи авторът показва, че героите на историята били синове на водата.

115

Според Барела#30 в танца на Шцул (Ixtzul) танцьорите носели малки маски и опашки от гуакамая на тила. Ланда#31 казва, че на празненствата за Нова година, когато тя се падала в деня Мулук (Muluc), юкатанските маянци играели танц върху много високи кокили.

#30 Барела, Франсиско де (ок. 1572–? г.) — испански учен, живял в Гватемала. Автор на неиздавания какчикелско-испански речник, известен като „Речник на Барела“ (Calepino de Barela).

#31 Ланда, Диего де (1524–1579 г.) — испанец, францискански монах, историк и епископ на юкатанския град Мерида. Около 1566 г. написал „Изложение за събитията в Юкатан“, разказ за откриването и завладяването на полуострова; класически източник на сведения за маянското минало.

116