Според „Записките“ на какчикелите кичеанците били победени от тях в Шимче, а техните владетели били взети пленници и принудени да предадат боговете си.
224
Осем увивни растения. Както забелязва Брасьор, това е превод на мексиканското име Чикуей Малинали (Chicuey Malinali) — дванадесети ден от астекския календар. Според Хименес при управлението на тия принцове станала случката с индианеца какчикел, която кичеанците припомнят в своя танц, наречен „Киче Уйнак“ (Quiche Vinac). Този индианец, който навярно бил син на какчикелския владетел, ходел нощем да обижда гръмогласно кичеанския владетел, а когато най-сетне го уловили и щели да го жертвопринесат, възвестил идването на испанците с тия думи: „Знайте, че ще дойде време, когато ще се отчаете от бедствията, които ще ви сполетят, а онзи мама кайшон (mama caixon — огорчен старец, прозвище, насочено към владетеля) също ще умре, и знайте, че мъже, не голи като нас, а облечени от глава до пети и въоръжени, ще разрушат тия сгради и те ще станат обиталище на кукумявки и диви котки и ще секне цялото това величие на този двор.“
225
Уукуб-Нох (Vucub-Noh) — 7 Нох, ден от календара. Кауутепеч (Cauutepech) — украсен с халки, казва Хименес, понеже този владетел обикновено използувал тия украшения.
226
Ошиб-Кех (Oxib-Queh) — 3 Елен; Белехеб-Ци (Beleheb-Tzi) — 9 Куче — това са дни от календара. Мексиканците нарекли владетеля Белехеб-Ци Чиконауи-Оселотъл (Chiconavi-Ocelotl), сиреч 9 Ягуар, и оттам дошло името Чигнауиселут (Chignavizelut), с което го назовали испанците. На науатълски Донадю (Donadiu) или Тонатюх (Tonatiuh) е Слънце — това име дали мексиканците на испанския завоевател Педро де Алварадо, който унищожил кичеанското царство и изгорил владетелите му.
227
Текум (Tecum) — натрупаният. Не трябва тоя владетел да се бърка с главния предводител на кичеанските войски, който загинал, сражавайки се начело на своята рат срещу испанците. Не се знае каква била участта на владетеля Текум, но Тепепул (Tepepul) е владетелят Секечул (Sequechul), за когото се говори в „Общинската книга“ и в летописите на завоюването; той управлявал от 1524 до 1526 г. След индианското въстание от 1526 г. бил затворен до 1540 г., когато Алварадо го обесил заедно с какчикелския владетел Белч-Кат (Belch-Qat), наричан от испанците Синакан (Sinacan).
228
На това място в оригинала фразата очевидно е осакатена. Лесно се допълва обаче, като я съпоставим с други две фрази от текста — тая от предисловието, която гласи: „румал ма-хаби чи илбал ре Попо Уух“ (rumal ma-habi chi ilbal re Popo Vuh), и тая от глава X на четвърта част, която гласи: „Шаш к’етаам уи ко кут илбал ре, ко уух, Попол Уух у би кумал“ (Xax qu’etaam vi qo cut ilbal re, qo vuh, Popol Vuh, u bi cumal). Авторът слага край на своята творба, обяснявайки отново, че трябвало да я напише, защото вече не съществувала древната книга, в която владетелите четели миналото и бъдещето на своя народ.
229
Епископ Марокин#37 кръстил с името Санта Крус испанския град, който заместил древната кичеанска столица.