Тук има повторение на едно и също понятие, изразено с поредица от синонимни глаголи.
117
Тия измами, напомнящи внушенията на индийските факири, били добре известни на мексиканските маянци.
Саагун, описвайки обичаите на уастеките (huastecas) — мексиканско племе, свързано с юкатанските маянци, — разказва, че когато се върнали в Панутла, или Пануко, „занесли със себе си песните, които ползували при танцуване, и всички накити, ползувани в танца или арейто. Същите били любители на правенето на заблуди, с които мамели людете, като ги карали да възприемат лъжливото за истинско, каквото е да караш някого да вярва, че си изгаряли къщите, а пък такова нещо нямало; че правели да се явява извор с риби, а пък нямало нищо, само измама за окото; че убивали сами себе си, като си режели на късове месата, и други неща, които били привидни, а не истински“…
118
Става дума, естествено, за превъплъщението на Хунахпу и Шбаланке в двете бедни момчета, измамили гибелно господарите на Шибалба, служейки си с магическо изкуство.
119
В оригинала Xhpunahpu, Xbalanque. Началният латински X (Ш) на кичеански означава умалително. Тук служи да установи бащинско-синовната връзка между Хун-Хунахпу и Шхунахпу.
120
Трябва да се припомни, че играта на топка била отредена за големците.
121
Ресинос употребява думата „apastes“ (испански), и отбелязва: Големи глинени съдове с широк отвор, наричани така в Гватемала.
122
Ах-Ца (Ah-Tza) — тия от войната. Ах-Тукур (Ah-Tucur) — бухалите. Както указва Брасьор, може да има връзка между тия имена и ицайците, маянско племе, обитаващо Северна Гватемала в областта, наречена Петен-Ица, и обитателите на Тукур, селище във Верапас. Възможно е кичеанците и какчикелите да са се преселили от север, бягайки от гнета на тамошните народи и с намерението да живеят свободно в нови земи.
123
С външност на черни и на бели — двоен облик, символ на тяхната лъжливост: двулики.
124
Пашил (Paxil) — па (pa) — към; ил (il) — голям, от всичко, изобилие. Рай, място на прелестите, според Естрада Монрой. Според Ресинос е разделяне на водите; според Рейно — къща върху пирамиди. Съвременният швейцарски маянист Рафаел Жирар тълкува: хълм на изобилието, равностоен на хълма, където съгласно космогоническата легенда за слънцето, обясняваща сътворението на човека след три неуспешни опита. Кецалкоатъл, предрешен като мравка, намерил царевицата.
125
Каяла (Cayala) — според Ресинос може да се разбира като кал, тиня, а Жирар смята, че е друго име на Пашил.
126
Еча (echa) — храна, ядене. Щом се отнася за човек, „еча“ е варена мляна царевица, обичайната храна на американския индианец, за която кичеанците логично мислели, че е послужила за съграждането на първите хора.
127
Сапот (от науатълски cuauhzapotl) — общо име на растения от вида Casimiroa. Едноименният плод, напомнящ по външност ябълка, е ядивен и вкусен. Анона — плод на аноновото дърво, Annona squamosa, едър, ароматичен, с приятен вкус. Хоком (от науатълски xococ) — плод, напомнящ слива; дървото е известно още с името „хобо“, Spondias myrobalamus. Бял сапот — в текста на Ресинос е „матасано“ — Casimiroa sapota, дума с крайно ограничена употреба, която в Гватемала означава мексиканското „бял сапот“.
128
Балам-Кице (Balam-Quitze) — балам (balam) — вещер, ягуар; киц (quitz) — вързоп. Писом какал (Pizom cacal) — свещен вързоп; цъл (tzl) — смях. Вещерът ягуар със свещения вързоп и който се смее, според Монрой.
129
Балам-Акаб (Balam-Acab) — ак (ac) — кокошка; каб (cab) — жертвопринасям. Вещерът, който жертвопринася кокошки.
130
Махукутах (Mahucutah) — ма (ma) — никой; ху (hu) — седалка; у (u) — негов; кут (cut) — тогава, присъствие. Вещерът, в чието присъствие никой не сяда.
131
Ики-Балам (Iqui-Balam) — ик (iq) — месечина; у (u) — негова; и (I) — внук, малък. Малкият вещер с месечината.
132
Сиреч предците, първородителите. В следващата глава авторът ги назовава майки в същия нарицателен смисъл.
