70
Ахалмес (Ahalmez) — в кичеанския оригинал е „ахау ахал мес“ (ahau ahal mez). Ахау (Ahau) — господар; ах (ah) — тръстика; мес (mez) — смет. Господарят, който с тежката си пръчка произвежда сметта.
71
Ахалтокоб (Ahaltocob) — токоб (tocob) — вредя, убождам. Хименес го предава като причинител на нищетата. Господарят, който вреди, причинявайки нищета.
72
Патан (Patan) — патан (patan) — товар, услужване, работа. Хименес го превежда като мекапал (mecapal) — кожен ремък с въжета в краищата за връзване на предмети (ремъкът се слага на челото, така че товарът да ляга върху гърба).
73
Цуун (Tzuun) — кръгъл кожен щит, тълкува Хименес. Това били кожите, покриващи краката и предпазващи от удари на топката.
74
Уачсот (Vachzot) — обръч на лицето, според Хименес. Всички тия предмети били необходими за буйната игра на топка и за украса на играчите. Естрада Монрой смята, че става дума за вид защитно средство, покриващо челото и част от носа.
75
Хунчоуен.
76
Звание на някои кичеански господари и предводители. Други подобни звания са ахпоп-галел, ахпоп- камха, галел, ахау-галел, ахцик-уйнак, рахпоп-ачих, рахцалам-ачих, уцам-ачих, галел-сакик, ним-чокох. Тези благороднически политически звания, обикновено наследствени, понастоящем не съществуват в индианските общности и точните им значения са се изгубили във времето. Появяват се на различни места в „Попол Вух“.
77
Чаби-Тукур (Chabi-Tucur) — Бухал стрела; Хуракан-Тукур (Huracan-Tucur) — Еднокрак бухал или Бухал великан; Какиш-Тукур (Caquix-Tucur) — Бухал гуакамая; Холом-Тукур (Holom-Tucur) — Бухалска глава или Бухал, който се отличава с главата си. Тукур на кичеански е бухал. Така се нарича и едно селище във Верапас — Сан Мигел Тукуру. Тази нощна птица е известна в Гватемала с името тукуру (tucuru) и с името теколоте, от науатълското теколотъл (tecolotl).
78
Великият Карчах (Carchah) — важно селищно средище във Верапас, област, където кичеанците, изглежда, са разположили митологическите факти от „Попол Вух“. В какчикелския ръкопис се чете, че какчикелите и кичеанците отишли да населят Субинал, насред Чакачил (Chacachil), насред Нимшор (Nimxor), насред Мойнал (Moinal), насред Карчах (nicah Carchah). Някои от тези места пазят древните си имена и могат да бъдат лесно разпознати в областта Верапас. Според какчикелския документ Ним Шор и Карчах били две различни места.
79
Ну сиуан кул (Nu zivan cul) — моят овраг или техният овраг. Кусиуан (Cuzivan) — тесен овраг. „Сиуан“ означава овраг, но така се наричат и подземните пещери във Верапас и в Петен, това са, на разговорен език, сигуаните. Топографските сведения, които тази глава предоставя, и указанията, срещащи се на други места във втората част, показват, че древните кичеанци имали доста точна представа за местонаходището на царството на Шибалба, гдето обитавали кръвожадни предводители насилници, на които били покорни в предисторически времена. В настоящата глава като изходна точка на пътя за Шибалба се посочва голямото поселище Карча (Carcha), съществуващо и досега на няколко километра от Кобан, главен град на департамента Горна Верапас. Тръгвайки от Карча, пътят слизал „по много стръмни стълбища“, чак докато стигнел до овразите, между които буйно тече река; сиреч слизали от планините във вътрешността до ниските земи на Петен, във владенията на ицайците. В края на втора част се казва, че тия от Шибалба били Ах-Ца (Ah-Tza), Ах-Тукур (Ah-Tucur) — лошите, бухалите. Същите думи обаче могат да се четат и като „тия от Ица“ (Петен) и „тия от Тукур“, сиреч Теколотлан, земята на бухалите (Верапас). Това са двете северни области на Гватемала, много известни в древния свят, докъдето кичеанците не могли да разпрострат завоеванията си. Имената потвърждават топографските указания на текста. Племената, които сравнително отскоро се установили в планините из вътрешността на Гватемала, несъмнено вярвали, че северната част на територията е населена от старите им неприятели, същите, които в предишни епохи разполагали с живота на техните предци. Тия жители на Севера били маянците от Старата империя, един от чиито клонове, на ицайците, се предал последен на испанците към края на XVII век. Други сведения, пръснати из „Попол Вух“, разкриват, че Шибалба било място дълбоко, подземно, пропаст, от която трябва да се изкачва, за да се стигне до земята; но самият кичеански документ обяснява, че господарите на Шибалба не били нито богове, нито безсмъртни, че били лъжливи по сърце, лицемерни, завистници и насилници. Че не били непобедими, се доказва в хода на повествованието.
80
Хикарово дърво (от мексикански xicalli) — тропическо дърво, достигащо 5 метра височина, с плодове, подобни на кратуни, Crescentia cujete.
81
Четирите пътища са обозначени с четирите цвята, символизиращи четирите посоки на света: червен — изток, черен — запад, бял — север, жълт — юг.
82
Тук Ресинос използува думата „окоте“ (испански), която на български е борина. Гватемалският учен е дал следната бележка: Чах (chah) на кичеански, окотъл (ocotl) на мексикански език — смолист бор, който индианците употребявали за осветление.
83
