астрономическо, боговерско и гадателско предназначение, но й се отдавали и за развлечение, след спечелване на война и др. Често преди или след играта вършели приношения. Участниците бивали както професионалисти, така и любители (според някои изследователи само благородници). Различни по големина, игрищата имали формата на две букви „Т“, съединени в основата си и ограничени от двете страни с постройки. Най-голямото познато игрище се намира в Чичен-Ица, с размери 166 метра на 68 метра. Край всяка надлъжна страна се издигала тераса за зрителите и ръководещите състезанието; имало и статуи на боговете, покровители на играта. Състезателите, разделени на два отбора, трябвало да вкарат топката от твърд каучук в противниковата халка, закрепена о зида, издигнат успоредно на терасите. Можели да докосват топката с коляно, лакът, хълбок, според някои автори било допустимо да я удрят и с ръка (от китката до лакътя). Предпазвали се от тежката топка, по обем почти колкото футболна, с нарочни ръкавици, наколенници, налакътници и подсилено с кожа парче плат, покриващо тялото от кръста до бедрата. Смята се, че само най-сръчните удряли топката с хълбок. Победата се постигала по два начина: чрез вкарване на топката в халката или чрез прехвърляне отвъд черната или зелена черта, разделяща игрището на две, по точки. Топката не бивало да пада на земята и понякога състезателите успявали да я задържат цял час във въздуха. Имало и жертви от ударите й. Играчът, извоювал победата, бил възхваляван с песни и танци, подарявали му богато украсено парче плат и скъпи пера, можел да вземе дрехата на кой да е зрител. По време на състезанието присъствуващите залагали, някои даже се разорявали, губейки скъпоценни камъни, пера, платове, животни, роби, съпруги и собствената си свобода.
40
Чигаг (Chigag) — чи (chi) — уста; как (cac) — огън. Вероятно — вулкан; Пекул (Pecul) — пек (pec) — пещери; ул (ul) — придошла вода. Навярно вулканът Агуа (испански вода); Яшканул (Yaxcanul) — я (ya) — приближавам; шканул (xcanul) — жълто; ул (ul) — придошла вода. Навярно вулканът Санта Мария; Макамоб (Macamob) — ма (ma) — отрицателна частица; кам (cam) — умирам; об (ob) — куркума, вид растение. Хълмът, на който расте куркумата, предизвикваща смърт; Хулиснаб (Huliznab) — хул (hul) — дупка; ис (iz) — картоф; наб (nab) — първи. Мястото, където пораснал първият картоф.
41
Нансово дърво (nance, испански) — десет-петнадесетметрово дърво с дребни плодове, напомнящи жълти череши, Byrsonima crassifolia. Испанското име идва от науатълското nantli, сиреч майка. Растението е известно и с други названия, намира широко приложение в народното лечителство; плодовете му се ядат сурови, използуват се за приготвяне на напитки, а кората му поради високото таниново съдържание служи за щавене на кожи, боядисване на тъкани и др.
42
Тук се появява Хун-Хунахпу вместо Хун-Ахпу — очевидна грешка, която е поправена в хода на повествованието.
43
Саки-Ним-Ак (Zaqui-Nim-Ac) — Големият бял глиган; Саки-Нима-Циис (Zaqui-Nima-Tziis) — Голямото бяло писоте. Старецът и старицата представляват творческата двойка, която се появява с различни имена в цялата първа част на тия истории.
44
Четиристотин момчета — омуч кахолаб (omuch qaholab). Използувано е събирателното име, за да се обозначи голям брой, куп.
45
Моц (Motz) — куп. Бургес и Шек превеждат Моц като Плеядите.
46
Петелски крак — ек (ec), растение от вида Bromelia с големи и лъскави листа, което расте по дърветата.
47
Други по-малки листа, наречени „пахак“ (pahac), казва Хименес.
48
Планината Меауан (Meaguan) се издига на запад от градчето Рабинал, в местността на река Чихой.
49
Буквално — „докато има слънце и виделина“.
50
От науатълското тисатъл (tiztl) — гипс. Авторът използува маянската и кичеанска дума сахкаб (zahcab), която се прилага за вид естествен бял цимент, употребяван от древните индианци.
51
X (в Xpiyacoc, Ixpiyacoc) — кръстообразен знак. Едната черта указва символа на единственото едно, на чистата представа, наречена първо същество. Другата е символът на единственото начало на края. Освен четирите посоки на света, равноденствията, слънцестоянията, представлява и вселената с всичко, което е, що се отнася до видяното и заложеното в познанието като диалектическа определеност на чистото и изначалното същество. Вярвало се, че това е слънцето, поздравявано и досега от хиляди индианци, някои от които го наричат „Исус Христос“; пия (piya) — промъквам се, излизам, плъзвам се; кок (coc) — съсъд, костенурка, кратуна, кош за съхраняване на ядива. Шпиякок — слънцето се плъзва нагоре, за да даде живота, енергията, ядивата. Зората.
52
Ш (X) (в Xmucane, Ixmucane) — произход; му (mu) — накисвам, скривам във водата, потопявам; кан (can) — жълт; е (e) — нещо собствено. Шмукане — слънцето, което накисва собствения си жълт цвят. Слънцето, което скрива във водата собствения си жълт цвят. Залезът.
53
Тоест преди да е имало слънце или месец, или преди да е бил сътворен човекът.
