54
Хун-Хунахпу — 1 Хунахпу; Уукуб-Хунахпу — 7 Хунахпу, са два дни от кичеанския календар. Известно е, че древните индианци обозначавали дните, като поставяли число пред всеки ден и образували поредици от по 13 дни, повтарящи се без прекъсване, докато образуват цикъл от 260 дни, наричан от маянците цолкин (tzolkin), от кичеанците чолких (cholquih), а от мексиканците тоналпоуали (tonalpohualli). Било обичайно човек да носи името на деня, в който е роден. Хун-Хунахпу (Hun-Hunahpu) — хун (hun) — един; хунахпу (hunahpu) — един хвърляч, един стрелец. Един стрелец в едно. Начатият тласък. Уукуб-Хунахпу (Vucub Hunahpu) — уукуб (vucub) — седем. Седем стрелци в едно. Седем: осъществяването, изначалната светлина, победата.
55
Хунбац (Hunbatz) — бац (batz) — голяма тъкан (плат). Голямо парче плат, което обвива неколкократно тялото като пола.
56
Хунчоуен (Hunchouen) — чо (cho) — слагам в ред, лагуна; уе (ue) — добре съм. Който е добре, в ред. Трябва да се забележи: вън от указанието, че ще се съобщи името на родителите на Хунахпу и Шбаланке, за тези герои няма да се говори, докато не се разкаже за тяхното раждане в глава V на втора част. Там се разказва останалата част на историята, която на това място авторът съзнателно оставя неясна.
57
Шбакияло (Hbaquialo) — Ш (X) — произход; ба (ba) — залък; бак (bac) — кост; ки (qui) — те, негов, от едни на други; ия (ya) — вода, давам, предлагам; ло (loh) — между ръцете. Според Хименес Шбакияло означава „вързани кости“, Ресинос тълкува името като „този с вързаните едни о други кости“, а Монрой — „тази с нееднаквите кости“.
58
Според „Мотулския речник“ на маянски ах чуен (ah chuen) означава „занаятчия“.
59
На мястото, гдето играели топка — па хом (pa hom) в оригинала, идва да ги наблюдава уок (voc) или уак (vac), което е ястребът.
60
Чи-Шибалба (Chi-Xibalba). Някога, казва отец Кото,#25 това име Шибалбай (Xibalbay) означавало демона, или покойниците, или виденията, които се явявали на индианците. В Юкатан имало същите значения. Шибалба бил дяволът, а шибил (Xibil) значи изчезвам като видение или призрак, според „Мотулския речник“. Маянците играели танц, който наричали „Шибалба окот“ (Xibalba ocot), или танца на демона, бесовски танц. Шибалба била и подземната област, населена с врагове на човека. Шибалба — шиб (xib) — страх, уплаха; ал (al) — непознат, скрит, унищожение; ба (bah) — кости. Непознато, скрито място, гдето се унищожават костите.
61
Хун-Каме (Hun Came) — каме (came) — мъртъв. Един мъртвец, който води мъртвите.
62
Уукуб-Каме (Vucub Came) — един седморен мъртвец, който води мъртвите.
63
Шикирипат (Xiquiripat) — шики (xiqui) — пернат; рипат (ripat) — тапеско (или тепеско, както е по- долу. — Бел.), сиреч вид нар от пръти или носилка. В превода на Хименес е „хвърковатата носилка“. Според Естрада Монрой това е хвърковата носилка, на която пренасят душите на умрелите, сиреч при изгаряне тепеското литва из въздуха във вид на пушек.
64
Кучумакик (Cuchumachic) — според Естрада Монрой: кучум (cuchum) — събирам се; кик (chic) — кръв. Хименес го нарича „събрана кръв“.
65
Ахалпух (Ahalpuh) — ах (ah) — състояние на действие на природните сили; ал (al) — нещо тежко, плътно; пух (puh) — гнилост, гной. Хименес го нарича „този. който прави воднистата течност на пъпките и язвите“.
66
Ахалгана (Ahalgana) — ган (gan) — жаден съм. Треската, медицинско понятие.
67
Чуганал (Chuganal) — чу (chu) — зловонен; кан (can) — жълт; ал (al) — тежък. Хименес превежда „в своята жълтина“, а гватемалският историк Вилякорта — „жълтеница“.
68
Чамябак (Chamiabac) — чами (chami) — жезъл. Според Хименес е костен жезъл.
69
Чамяхолом (Chamiaholom) — чами (chami) — пръчка, тояга; холом (holom) — глава; холомкаминак (holomcaminac) — череп; хол (hol) — одран. „Пръчка с глава“ , превежда Хименес.
