Редактирана енциклопедия на блек метъла в Дупница

клошарство. Още изразяваха удивлението си, когато им се стори, че близо до тях става катастрофа, поради силно изсвирване на гуми, но като се огледаха, видяха, че отгоре се задава Георги Крезов, който изглежда се бе оригнал. Тримата се отпуснаха на една пейка и се опитаха да изглеждат като обикновени тукашни пенсионери, та да не му привлекът вниманието. Така най-много да им запалеше вестника, с какъвто в момента даже не разполагаха. Или да ги оплюеше, докато не го гледат, а те пък да се престорят, че не са усетили. Иначе бяха чули за него, че започнал да работи в някакъв склад за вторични суровини. Работодателите му били толкова стиснати, че често се налагало той да им купува по бира и нещо за обяд, вместо те на него, но пък бил спокоен, че по този начин фирмата скоро няма да фалира и той да стане безработен. Всъщност много хора били започнали работа, макар навремето да мислили да не се занимават със скучни и еднообразни неща. Дори и Ради Едно, другият основоположник на Клоака Бойс, а също и брат на Крезов, започнал като готвач в пицария Наполи, където, поради дивашкото поведение на собственика, започвали и напускали работа средно по петдесет човека на месец. Изглежда самият начин на живот преобразявал постепенно тия личности в изключително корави хора, а и фактът, че почти никога не им било пукало за нищо, не бил за пропускане в изграждането на една стройна психологическата оценка. Паразитните периоди на съществуване, през каквито почти всеки уважаващ себе си блекаджия в Дупница преминавал, спомагали за укрепването на духа и бодрия нрав, но най-вече за доброто запознаване с действителността. В тази школа се създавала трайна подредба на приоритети и умение да се разграничават вечните неща от преходните.

Когато Крезов премина покрай тримата, от него падна едно листче, набиващо на око заради силния си гланц. След като Крезов оригвайки се се изгуби зад ъгъла, тримата взеха хартийката и я разгънаха, за да задоволят любопитството си, доколкото бе възможно, към този мистичен субект, за който си бяха приказвали многократно. Изглежда бе страница от вече споменатата книжка „най-крезавите текстове за песни“, тъй като така бе записано в колонтитула. Текстът беше следният:

Здравей, мило същество!
Как се чувстваш днес?
Наблюдавах те как мечтаеш.
И движенията на тялото ти.

Отвътре много съм развълнуван.
Исках да разруша Вселената.
Без да имам някакъв лош умисъл.
Нали разбираш за какво става дума!

Колко си сладко, нежно създание!
Не се срамувай, че се бе пречупило!
Можеше да бъде всеки на твое място.
Дори май и на мен се е случвало.

Имаш ли представа колко малко са оцелели
в опустошенията на отвратителната скръб!
А на теб дори не ти хрумна да се бориш с нея!
А яде я като канибал! Топи в нея залъка си.

Макар вече да бе станало като другите.
Да! Като онези, които ти се караха.
Които ти казваха да се стегнеш.
Помниш ли, че жадуваше да ги копираш?

Не! Не те виня. Обожавам те!
Ти си най-любимият ми герой.
Повече от Македончето. И от Че Гевара.
Супер е дори само това, че те виждам.

Ти никога не стана като другите.
Никога нищо не се промени. Разбираш ли?
Да. Не ме гледай така срамежливо!
Дори в най-трудните, в най-черните дни.

Когато дори помисли да се самоубиеш.
Когато никой не те поздравяваше.
Е, може и аз да съм те отминал!
Тая отрова е необходима, знаеш.

Крещеше от болка и плачеше кръв.
Като че нещо наоколо умираше.
А сега? Точно така! Смей се!
Нищо друго не си заслужава.

Тая тъга идва при нас, за да се смеем.
Но защо чупиш пейката? О, Боже!
Полицаите са наблизо! Моля те, успокой се!
Защо чупиш тая летва от мен?

Какво казваш? Заради еуфорията?
Не те чувам. Когато тичам толкова бързо,
обикновено нищо не чувам. От вятъра,
който се образува покрай мене е.

Тримата прочетоха стихотворението по два пъти, като си прехвърляха листчето с известно недоумение. Не им се струваше реално такъв дебил и блекаджия като Крезов да е започнал да харесва поезия. В края на краищата обаче, тъй като с времето всички се бяха променили твърде много, в сравнение с разказите, които се носеха, тримата негласно стигнаха до убеждението, че някои неща трябва просто да се приемат. Може би това е начинът, по който нещата вървят. Полу-Обувка опита да сгъне страничката и да я прибере за колекцията си, като видя, че гърбът й е изцапан с изпражнения. Той даде на приятелите си кърпички да изчистят ръцете си, а самият инцидент ги вкара в дълбокомислен разговор дали Крезов нарочно бе скроил този номер и за кого. Или просто бе почиствал джапанките си. Тримата чувстваха, че тази загадка е от