— А иначе какво представлява онзи музей? — попита Маншон.
— Храна за душата — отговори Молекула. — Там имат нужда от мен, защото аз чувствам структурата на подобна обстановка. Можех да те взема за ръка, ако бяхме там и щяхме да вникнем в картините, дори в по-дълбоките. Това изобщо не е страшно, както смятат някои. Просто вървим в нечие съзнание и търсим нещо, което напомня за самите нас. Като разбира се, пазим чистота, когато сме там. Това е лесен начин човек да разбере себе си, ако то е възможно.
— Да, разбирам — добави Маншон. — Не само те имат нужда от теб. На теб тия разходки в картините силно ти липсват. А в този град вехнеш като отскубан плевел.
— Точно така — потвърди тя след известна пауза. А Мъхеста Брада се наведе към Полу-Обувка и зашептя:
— Тъй като отскубаният плевел е по-често срещан от други отскубнати растения, Маншон взе че го постави в сравнението си. Въпреки това за мен той си остава човек с добра съвест. Но ако аз не оценявах простичката му мисъл, а изисквах от него особени ораторски способности, бих го нарекъл „недодялан“. — Мъхеста Брада погледна с окото си Полу-Обувка твърде лукаво и с голяма доза укор. А Полу-Обувка цяла минута гледа замислен това око, накрая лицето му започна да червенее и той извика ядосан:
— Значи си спомняш как ме удари, щом помниш това! — ококори се Полу-Обувка. Мъхеста Брада се стресна от вика му, а от думите се смути много повече. Нищо не каза, а извъртя стола си към телевизора, в който се загледа.
Молекула и Маншон приказваха нещо за картини, а Полу-Обувка гледаше към капките и не можеше да разбере откъде се бе взела тази страст у Маншон към изкуството. Не се бе минал и час, когато Мъхеста Брада започна да върти глава към входа на подземието и присвиваше клепачи да може да види нещо.
— Бъдете нащрек! — прошепна той на останалите — Някакви подозрителни типове се появиха и гледат насам към масите.
Другите извърнаха глави и се загледаха в новодошлите. После се наместиха отново по местата си и отпиха последователно от чашата. А Маншон, без да забележи вълненията в погледа на Полу-Обувка, започна да умува:
— Някой от вас чувал ли е нещо за асоциацията РАТО? — усмихна се несигурно Маншон. Другите останаха умълчани. Той продължи: — По последни данни голяма част от лекуващите се в испанската комуна са от дупнишкия нарко-контингент. Дори Стефчо Херото след затвора е решил да посети това приятно местенце. Може би сега вече дупнишките общинари ще си отдъхнат относно въпроса за изчезващите капаци на шахти по улиците. Чух и за една нимфоманка от съседното село Бистрица, която идвала в града с велосипеда си и ощастливявала доста несретници, но заради този клапанар Херото е престанала, защото той взел, че й откраднал велосипеда. Продал го за жълти стотинки, глупецът!
— Маншон! — обърна се към него изнервен Полу-Обувка. — Видя ли добре новодошлите?
— Те още стоят на входа и гледат на вси страни. А Панайот така се държи, като че абсолютно никой няма там. Само гледа мрачно към телевизора.
— Остави Панайот! — махна с ръка Полу-Обувка. — Виж този отпред! Какъв катинар има на гърдите си! А синджира може би го е присвоил от някой заспал вол.
— Да, така е! — прошепна Молекула и изведнъж стана сериозна.
— Ами този с черния потник… — продължи Полу-Обувка.
— Той е бял — поправи го Маншон.
— Както и да е! — кимна Полу-Обувка. — Нещо в него не ви ли е познато? — Другите се спогледаха, а Полу-Обувка продължи: — Същите джапанки като тези по телевизията. Ей сега да можехме да видим подметките им, обзалагам се, че там щях да прочета познатото ни вече лого: „Ако можеш да четеш това, то ти, човече, си Бен Джонсън!“.
Другите кимаха утвърдително, а вълнението им нарастваше като лавина.
— То вече е ясно, че тез двамата са Буги Б и Георги К — подчерта Маншон. — Но кои са тези зад тях четири горки същества?
След минута взиране Мъхеста Брада прошепна:
— Трябва да са членовете на великата Блек Метъл банда Къдрава Заря. — Мъхеста Брада се обърна към Молекула и прошепна: — Нито мастилото ми е отишло на вятъра, нито момчетата са толкова несериозни, както се носеха слухове.
— По-добре да ги посрещнем. — предложи Молекула и двамата се отправиха към безмълвната тълпа на входа.
Полу-Обувка гледа нататък още десет минути, а като се обърна каза към Маншон:
— Напук на целия снимков материал за членовете на Къдрава Заря, който някога съм виждал, те така са се изменили, че и майките им трудно биха ги познали!
— Не забравяй, че животът им минава предимно в Дупница, а това бреме би натежало дори на Атлас, който подпира цялото небе — забеляза Маншон.
— Но… — Полу-Обувка продължи все едно, че е оскърбен от нещо — те изглеждат като най- обикновени… — Полу-Обувка млъкна и отпи от чашата.
— Селяци — продължи мисълта му шепнешком Маншон и също отпи.
Полу-Обувка не се сдържа, изправи се и отиде към насъбралите се, които Молекула чевръсто насочи из тъмните глъбини на помещението. Мъхеста Брада бе останал на бара и гледаше към тях със смесица от удивление и почитание. Изпърво с Полу-Обувка отправиха погледи към барабаниста на Къдрава Заря, който постави три тенджерета и една чиния от алпака в ъгъла, после натръгна слиповете си — единствената дреха, която носеше на себе си. Георги Крезов и Буги се бяха настанили на малката масичка като обръщаха на моменти мрачни погледи един към друг. Буги нямаше желание изглежда да разговаря по неприятни злободневни теми и извърна лице настрани, където една ръка идваща от съседната маса, държеше халба, пълна с различни алкохоли. Полу-Обувка забеляза как Буги събра няколко сламки от пода, направи от тях дълга тръбичка, която внимателно вмъкна в отстоящата чаша. След миг всичко, което се намираше в чашата, изчезна, а Буги се обърна към телевизора, облиза брадата си и пое дълбок дъх, за да потуши огъня, който навярно се бе разразил в него. Мъхеста Брада също бе проследил тези действия, а също и ръката, която сега се издигна, поради неочакваното олекване на чашата. Мъжът, който не разбираше как точно е пострадал и дали въобще нещо се бе случило, огледа Буги и Крезов, после цялото заведение, но като не откри нищо нередно, свали ръката си и отиде при Панайот за нов коктейл. Крезов пък се изправи и отиде в ъгъла, превърнат в малка сцена, откъдето се опита да изтегли една кофа за боклук, а момчето по слиповете задърпа кофата от другата страна. После двамата оставиха кофата и взеха да жестикулират един срещу друг, все едно че се караха, а Мъхеста Брада се обърна към Полу-Обувка и каза:
— Тая кофа е на Крезов, доколкото успях да разбера — започна Мъхеста Брада, но спря и се замисли за момент. — Всъщност може би е на общината, но Крезов е решил да я предаде на вторични суровини, тъй като и той в момента се намирал в някаква криза, от която искал да излезе. Дори кокошките, които крадял, вече не бързал да коли веднага. Представяш ли си?
— Ами какво ги е правил? — изненада се Полу-Обувка.
— Отглеждал ги е в собствената си квартира — обясни Мъхеста Брада. — За яйца, копеле. Виждаш ли до каква степен човек е принуден да планира живота си в условията на пазарна конкуренция. Едно време не беше така — въздъхна Мъхеста Брада тежко, но продължи: — Що се отнася до тази кофа обаче, преди време била използвана за бас-бан от тия златни момчета и сега е трудно да се разбере кой точно разполага с права над нея. Мисля, че китаристът, този който е опасал лицето си с чорапогащник, ще помоли Крезов да им предостави кофата за концерта, пък после ще му я върнат. А освен това — усмихна се загадъчно Мъхеста Брада — тук е мястото да отбележа, че всъщност Крезов е един от основателите на легендарните Клоака Бойс, чийто Блек Метъл бил толкова невъобразим, че дори се наложило той да напусне града за известно време, тъй като много негови почитатели започнали да го издирват, за да си поговорят с него.
Полу-Обувка кимаше с глава, но изведнъж онази ръка с чашата пак щръкна над всички. Буги отново облиза брадата си и продължи спокойно да гледа телевизия, а мъжът се огледа, този път дори за по-кратко. Изруга силно, прекръсти се и се запъти към Панайот за нов коктейл. Крезов седна на мястото си, а Полу- Обувка се обърна към Мъхеста Брада:
— Не разбирам как дорде тия светила на Блек Метъла се блъскат в ъгъла между кашони и каси, Панайот стои като пън, все едно че не им дължи никакво уважение.
