Маншон и с останалите отпиха от една чаша, стояща в средата на масата, в която капеше нещо от сърцевидния отвор на тавана. Това чудо изпърво удиви Полу-Обувка, но като се вгледа, видя дулото на една закрепена вертикално бутилка, от която тихо капеше алкохол през миниатюрен дозатор. Маншон му смигна с известна гордост за новата схема, която смяташе за толкова проста, че нямаше къде да се постави слабо място в нея. Полу-Обувка погледна към Панайот, после пак към тефтерчето и зачете:
„Ден 21-ви. Снощи, по никое време, влетяха в апартамента група младежи с бутилки в ръцете, а по замаяните им лица разбрах, че са близки приятели на Буги Б. Той така се зарадва на алкохола, че цяла вечер не се спря да разказва свои преживявания. За това как го заключили в една лудница, за да отрезвят мислите му, а той при първа възможност избягал. После разказа за една тетрадка, в която написал на повече от петнайсет езика следното: «Извинете за безпокойството! Можете ли да ми услужите с някакви пари?». Написал го с български букви, за да може да го чете. С това приспособление той изкарвал по пет месеца на море, като тръгвал натам с пари само за пътните за отиване. След още няколко истории, всички на масата се бяха просълзили от смях. Аз, въпреки че съм котка, много се натъжих за тия млади хора, които приемаха толкова сериозни произшествия като обикновени шеги. Вярно е, че хората живеят сравнително дълго, но какво са годините! Не е ли по-важно качеството на живота! Един от тях каза, че всички ще умрат. С това съм съгласна. Но той го каза, за да омаловажи живота. Та смъртта е една и съща и за по-младите и за по-възрастните! Това, което момчето реши да прикрие, е фактът, че единствено животът различава хората един от друг, както котките една от друга. Като стана дума вече за качество на живота, трябва да отбележа, че изпих цяла капачка ракия, която ми изсипаха в устата. Мисля, че бе от тази на Бай Георги, тъй като устните ми почти се възпламениха. Странно е също, че когато някой ме хване, все духа дим към мустаците ми, а от него ми се привижда котката-смърт, която ме дебне.
Ако мога да се доверя на една не много трезва сметка, за престоя ми в апартамента съм изпила около четвърт кило алкохол.
Ден 22-ри. Тук е мястото да вмъкна думите на великия мохамедански философ Сиде Амете Бененхели, които гласят: «Да мислим, че всичко в този живот ще остане неизменно, в същото състояние, е най-голяма заблуда.». Пиша това, защото тази сутрин успях да избягам от апартамента на Буги, където и без това всеки момент от Енергото ще изпратят хора да спрат тока. Разчитайки на Божията милост, аз поех към центъра на този див град, внимавайки да не пропадна в някоя канавка, тъй като много от капаците са откраднати от Стефчо Херото и предадени на вторични суровини. На някои места из центъра са разлепени плакати на затворническа гей-тематика, където успявам да разпозная миловидната физиономия на Херото. Това момче не ми изглежда да беше за затвора. Това, че многократно беше крал амбалаж през оградата на бирена борса «Слави» и го бе предавал на пункта за изкупуване на амбалаж на същата борса, не бе много изобретателно, но пък си получи урока. От боя бил в такова окаяно състояние, та като се прибрал в къщи, решил да каже на техните, че е претърпял катастрофа с тир. Но един приятел от металния период на Херото на име Велинов, който бил толкова разсеян, че изгубил маса железарии в собствената си къща, казал, че този инцидент не е нищо особено.
Може би се бе изминало много време от моята разходка, когато усетих миризма на месо и водена от тънката й нишка, стигнах до една колбасарница. Изведнъж невидима сила ме пое и ме прати почти на покрива, върху едни стари щайги, които се разлетяха. А като се огледах, видях точно под мен две момчета, разтворили една книга и вперили погледи в нея. Светлите им лица бяха обладани от жажда за знание. Дорде падах, забелязах заглавието на книгата. А то беше — «най-крезавите текстове за песни». Стори ми се малко пресилено.“
Полу-Обувка вдигна очи от тефтерчето и замълча.
— Какво става? — попита Молекула.
— Само това пише. — възкликна Полу-Обувка.
— Хм! — изсумтя Маншон. — Защото е котка, а те имат девет живота и са пестеливи когато водят дневник. Записват само най-важното.
— Оттук пак не става ясно кой кога и как е избягал от злощастната колбасарница! — подчерта Полу- Обувка. — Но имам чувството, че това тефтерче описва по-пресни събития, отколкото страницата, която намери Мъхеста Брада.
Мъхеста Брада се обърна към Молекула и каза:
— Ако той бе проследил двата текста, щеше да запомни, че във вестничето се споменава за изход от криза, а тук чакат всеки момент да му спрат тока. Логично е да е обратното.
Сега Полу-Обувка се обърна към Молекула като се опря на масата и се усмихна:
— Мъхеста Брада забравя, че не всички хора са математически синтезирани.
— Хей! — прекъсна го Маншон. — Говорете като хората и спрете да ползвате Молекула за посредник! Нея едва ли я впечатляват подобни недомлъвки. — Маншон се приведе към Полу-Обувка и зашептя: — Пък и така, както си се облегнал, капките от тавана падат право в шията ти и чашата скоро ще остане празна. Що за дебелокожо животно си, че не усещаш! — прошепна му с упрек Маншон. Полу-Обувка кимна и пак се обърна към Мъхеста Брада:
— Трябва първо да уточним двамата с теб какво означава криза. Първо за тези, които са писали в Дупница Трибун, а сетне и за въпросния Буги Б.
— Това вече наистина ми се струва излишно — усмихна се колкото можеше Мъхеста Брада.
— Така има някаква възможност да се разбере точната хронология — продължи Полу-Обувка. — Ключът е в това, че за обикновения човек кризата е едно, било икономическа, политическа, духовна или просто изключване от електрозахранването. Но за един пънкар, с огромно сърце, в което вилнеят анархията, алкохолът и водещи до лудост мисли, породени от абстиненция, за този мъченик на съвременността, страдалец по свободата и изродено дете на капитализма, криза може да означава нещо съвсем друго.
— Например да банкрутира така неприятно, че да не може да си купи водка — предположи Молекула.
— Твърде правдиво! — повдигна пръст Полу-Обувка, за да постави акцент на предположението й.
— О-хо! — ококори здравото си око Мъхеста Брада — Как разбра, че този Буги Б е пънкар? Това не бе упоменато никъде.
— Напротив, приятелю! — усмихна се Полу-Обувка. — Докато ти се хилеше като таласъм заради оная водка, аз огледах вестничето, и по-конкретно снимката на Буги. На левия му чорап е написано с въглен: „PUNK’S NOT DEAD“. Ако ме разбираш! — Полу-Обувка намигна многозначително към всички на масата, а Молекула му изръкопляска тихо. Маншон взе страницата от Полу-Обувка и като я разгледа каза:
— Аз не бих заложил много на твърдението, че по тия чорапи някой е писал с въглен. Според мен те не са прани от месеци.
Полу-Обувка пак повдигна пръст:
— Което също подкрепя твърдението ми.
— Жал ми е само, че този съмнителен тип не е тук — усмихна се Мъхеста Брада, — та така да те халоса с чорапа си, че да млъкнеш за цяла седмица.
— Според мен, ако Буги Б удари някого с този чорап, то клетникът ще млъкне завинаги — отбеляза Маншон, отпи от чашата и се обърна към Молекула: — Както Полу-Обувка прочете в онова дневниче, стори ми се правдиво, че нещата не остават в едно и също състояние, а се променят.
— Самата истина. — съгласи се Молекула.
— По-често промените идват, когато човек не ги чака и са такива, каквито и най-гръмогласните анализатори не предсказват.
— Така е! — отсече Молекула.
— Та когато нещата стигнат до там, че Панайот те помоли да напуснеш, а това ми изглежда закономерно, ти има ли къде да отидеш? Или ще обикаляш през нощите?
— Може би ще проституирам — каза замислено Молекула. Лицето на Маншон започна да зеленее, може би от притеснение. Молекула се засмя и добави: — Шегувам се. Истината е, че имам в мен един златен пръстен и когато го продам, ще си взема квартира. — Молекула погледна Маншон — За някой и друг месец. След което, за огромно мое съжаление, ще напусна тази държава, тъй като ми се отваря работа в един музей навън. Тук е хубаво, но има едно разминаване, от физиологична гледна точка човек трябва да се храни по три пъти на ден, но в такъв случай властниците ще забогатяват по-бавно, а това, сам разбираш, е малко кофти.
