— За какво говориш! — негодуваше Полу-Обувка. — Точно обратното се случи, докато ти дремеше упоен, все едно че си празнувал излизането от затвора и влизането в комуна на Стефчо Херото.
В този момент Полу-Обувка забеляза Мъхеста Брада и окаяната му фигура; личеше си, че е доста поизмачкана. Мъхеста Брада гледаше телевизия и не приличаше на себе си, тъй като и по двете му скули се бяха образували насинени отоци, а едното му око почти се бе затворило. Полу-Обувка се замисли:
— Попитай момичето, което е влюбено в теб!
— Тя си е тръгнала. А той каза, че между двама ви е избухнал спор.
— Кой?
— Панайот — посочи към бара Маншон.
— Той е подлец! — прошепна Полу-Обувка — Наистина се скарахме с Мъхеста Брада за нещо. И това е всичко.
— Тогава… — Маншон се приведе към Полу-Обувка — …защо открих Мъхеста Брада на един клон отвън, на най-високото дърво, с разпран кожух и няколко шепи чакъл по джобовете? — Маншон намигна към Полу-Обувка — Хайде, отговори!
Полу-Обувка се удиви много и се обърна към телевизора.
Картината на екрана показваше сергиите с книги. Пред една от тях стоеше Георги Крезов и пристъпваше от крак на крак, а насреща му един човек се промъкваше към него, като заобикаляше сергията.
— Не съм ви взел глупавата книга! — извика Крезов — Дори пари да ми дадете не бих чел тези глупости.
Човекът продължаваше да се промъква към него.
— За мен тия гнусни заглавия от рода на „Как да си направим приятели“ или „100 начина да се държим естествено“ са като ръждиви пирони, които бият по душата ми, защото ясно виждам как отчаяните хора наоколо вземат тая помия за доброжелателен съвет. А вие, господине, сте съучастник в тази безумна античовешка конспирация! — Крезов пое дъх и продължи: — Когато някой ми каже рецепта как да бъда щастлив, аз наистина се учудвам защо направо не ме застреля в главата, ей така, че да не се мъча.
Продавачът продължи да напредва и Крезов се видя принуден да повдигне потника си, за да покаже, че не крие нищо.
Продавачът отскочи назад, а Крезов си тръгна. Към него се присъедини дон Руйчо, който до този момент наблюдаваше отстрани. Когато достигнаха кръстовището, Крезов извади от гащите си една книга и я размаха към сергиите. Там настъпи оживление, а той побягна. Дон Руйчо също се видя принуден да бяга, като от позицията си с учудване забеляза, че джапанките на Крезов почти не се допират до земята. Когато го настигна, дон Руйчо си мислеше, че ще има време да му направи забележка да не го забърква повече в неприятности на такова оживено и опасно кръстовище, ала Крезов, видял сгоден случай, вряза лявата си джапанка в една разсеяна котка, тя полетя на два-три метра височина, хвана се за едни щайги за кайма и ги събори. Настъпи врява, а когато дон Руйчо погледна месарския магазин отстрани, видя, че хората вътре вече се оглеждаха, дори някои пристъпваха към вратата. Дон Руйчо, както се смути, обърна се към Крезов за нещо, но последният вече се носеше на джапанките си и ставаше все по-далечен. Картината подскочи и изчезна, навярно поради силния вятър отвън, а Полу-Обувка забеляза как някаква ръка взе чашата му отстрани. Обърна се и видя Молекула, която изглежда току-що бе влязла.
— А, твоя ли е… — срамежливо се усмихна Молекула и върна вече празната чаша на масата.
— Какво ти се е случило? — попита Полу-Обувка.
— Да, разкажи! — добави Маншон.
— Май сънят ви е дълбок! — възкликна Молекула.
— Мъхеста Брада скочи да ме пляска, а Маншон обвини мен — обясни Полу-Обувка.
— Мъхеста Брада не само теб повали — усмихна се Молекула, а тримата се зачудиха за какво говори. Тя, като погледна към Мъхеста Брада, продължи — Такива неща каза, че бях горда с теб. Жалко, че след като приключи с приказките, не бе така силен и в същинската схватка и пострада лошо…
— Но кой го е бил? — попита Маншон.
— Как кой! — учуди се Молекула и кимна към бара: — Беше Панчо Шефа.
— Така ли…! — удиви се Маншон.
— Ти стоя тук — заразказва Молекула на пострадалия, — на тази маса и все едно, че мечтаеше за нещо, а Полу-Обувка, както казва, беше в несвяст. По едно време се изправи и дори не отиде до бара, а се провикна от място. Гласът ти беше силен, издаваше сурова решителност. Може би заради това Панчо отначало изчакваше, дори се колебаеше. А ти му каза, че трябва да се обръща към всички нас с уважение, защото сме негови клиенти. И най-вече, защото сме хора и много път сме извървяли, докато станем такива.
— Успял е да каже това! — попита с недоверие Маншон.
— Не само това — продължи Молекула. — Скара му се да престане да пикае в чашите и по-малко да слага психотропни, а Панчо Шефа започна да се смее и каза, че това не е негова работа. Закани се да строши най-голямата бутилка в главата му. А Мъхеста Брада го посъветва да вземе спомената бутилка и го упъти къде да върви.
Маншон и Полу-Обувка започнаха да се усмихват все още с недоверие. Мъхеста Брада също опитваше да се смее, но болката не му позволяваше.
— После Панайот се развилня — продължи Молекула. — Правеше каквото си искаше с Мъхеста Брада. Аз желаех да стана и да се застъпя, но ме бе обхванал световъртеж и само извиках. А Панчо, като изхвърли него, се върна да изхвърли и мен.
— Какво да се прави! — прошепна Маншон.
— Това беше предостатъчно — отвърна Мъхеста Брада и приближи стола си до този на Молекула. — Сега си спомних някои неща. — прошепна й той — В онзи миг, когато видях Полу-Обувка така пострадал, прииска ми се да умра и за да прогоня тая мисъл, извадих тетрадка и написах писмо на Дядо Коледа.
— Наистина ли! — удиви се Молекула.
— Да. Помолих го да доведе Къдрава Заря тук. После написах и второ писмо до самите Къдрава Заря, за да е още по-сигурно.
Молекула силно се впечатли и попита тихо:
— Но ти къде прати това второто писмо?
— На един адрес, който открих издълбан с длето от вътрешната страна на една тоалетна чиния.
— Култово! — още повече се впечатли Молекула. Мъхеста Брада само махна.
— Написах писмото до тях с молба най-вече да дойдат тук и да направят концерт за Полу-Обувка. Отидох до едно капанче, а там срещнах един добър човек, който след като го прочете, каза ми да не се притеснявам и да смятам всичко за уредено. После го взе и ме благослови. Увери ме, че ме чакало щастливо бъдеще — усмихна се Мъхеста Брада.
— Но Къдрава Заря почти не се познават! — възкликна Молекула. — Доколкото знам, репетират веднъж на три години, а често, когато се срещат, само смътно нещо им излиза в съзнанието свързано с пого до завършека на света. И така, все едно, че са в някакъв вид транс.
— И аз си помислих, че хабя мастилото си.
— Но все пак какво им обеща в замяна на този концерт? — попита Молекула.
— Ами написах, че тук целият алкохол е безплатен заради промоция и има доста почитателки на тяхното творчество. А стопанинът е носител на златно сърце от „Искрено и лично“ и няма проблем да ги черпи. Накрая им написах и един ценен съвет. Той гласеше никога, ама никога да не оставят автомобилите си на ремонт при Стефчо Херото, който дори автомобила на баща си бил предал на вторични суровини, за да се забавлява със спечелените стотинки. Такива неща… — шепнеше Мъхеста Брада.
Молекула извади едно тефтерче и го подаде на Полу-Обувка, като обясни:
— Докато се въргалях навън в канала, намерих това. Мисля, че ще бъде интересно за теб, защото разбрах, че се интересуваш от антики свързани с регионалната история.
Полу-Обувка разгърна тефтерчето и зачете на глас:
— Дневник на котката на Буги. Буги ме хваща и аз умирам.
— Що за измишльотини! — усмихна се Маншон.
— Това е препратка към един филм. — уточни Полу-Обувка.
— По-добре виж какво пише в това тефтерче и остави предположенията си настрана! — помоли го
