умре от вълнение, пие бира след бира, а очите й гледат като през матирано стъкло.
— Това, че ме харесва, съвсем не ме прави длъжен да отговоря на чувствата й — заговори Маншон. — Като че са ми обръщали внимание, когато ми е било мъчно! И какво означава това „коп“? А копеле?
— Обръщение към приятел… — смутолеви Полу-Обувка — Съкращение от копче.
Маншон въздъхна и погледна към екрана на телевизора. Там се виждаше Крезов, който наскоро бе пропадал в тоалетната шахта и сега почистваше джапанките си от оградата на съседите. После се опита с тях да изцапа свои приятели, които му бяха дошли на гости. Те се разбягаха по улицата оригвайки се, с което изразяваха задоволството си.
Маншон, леко отвратен, отсипа в две чаши от водката, а с останалата се запъти към споменатата маса. Пътьом изпи стотина грама, а докато сядаше, още петдесетина.
— Всъщност дойдох да ти дам едно писмо, но виждаш ли, забравих го на масата, а вече не мога да прекося тази дистанция — заразправя Маншон на дамата.
— Защо тогава не ми сипеш малко водка? — усмихна се тя. На Маншон му се стори, че подобно поведение отива повече на Буги Б, отколкото на една дама, но се сети, че в Дупница да искаш алкохол, цигари и пари е израз на симпатия към човека и желание да се сближиш с него. Погледна я в очите и попита:
— Наблизо ли живееш?
— Татко тъкмо ме изхвърли от нас — въздъхна тя. — Той първо изгони майка, тъй като иска да живее с негова приятелка.
— Случва се… — спомена след малко Маншон и й наля още водка. Тя я отсипа в бирата си и отпи. — Как се казваш? — запита той по някое време.
— Молекула. — отвърна тя — Далече ли живееш? — попита го.
— Да! — въздъхна той. — Опасно е да се пътува напоследък — поклати глава.
Молекула се бе натъжила, а Маншон като я видя, се зачуди дали тя тъгува за своя дом, или се притеснява за него. Малко съжали, че я бе направил съпричастна на неговата неволя и запрати поглед в най-тъмното място на подземието. После събра сили и й каза:
— Не се променяй от хорските приказки! Ако има такива, дето ни се смеят, може би сме на правилен път. Както е казал Лао Дзъ „На Дао често се смеят.“ — Маншон усети, че силите го напускат, или преди седмица го бяха напуснали. Вгледа се в дланта на Молекула и видя собственото си лице — малко, с крив нос и хлътнали бузи, а то се разплака от спокойствие, непознато на Маншон.
— Как разбра, че тази жена го харесва? — запита Мъхеста Брада, а Полу-Обувка намигна на своя приятел и допълни:
— Като я видях, стори ми се такава, дето не ще нагруби човек, особено ако е недодялан като него. Ще й стане неприятно, нали разбираш?
Мъхеста Брада кимна и двамата се обърнаха към масата, като бавно завъртяха глави. Там Маншон беше опрял чело на ръката на Молекула и спеше. Мъхеста Брада и Полу-Обувка отново се извърнаха бавно и се погледнаха с разочарование. Мъхеста Брада понечи да се почеса по веждите.
— На тоя хайлазин не му трябва приятна компания, а един месец в една килия с Панайот и Данчо Мелчето.
— Не го съди толкова строго! — удиви се Полу-Обувка. — Тия двама ексцентрици ще се изхождат върху Маншон, докато не го превърнат в купчинка тор и от него не поникне трева. Това едва ли ще му помогне да си върне вярата!
Двамата загледаха в телевизора. След известно време Мъхеста Брада пребърка джобовете си и извади намачкана стара хартия. Побутна я по масата и каза:
— Виж какво открих в умивалнята! Мисля, че е свързано с групата, която спомена. Къдрава Заря ли беше? Или за хора от Блек метъл средите.
Полу-Обувка отначало се усмихна с недоверие. Но когато разгърна листчето, прехапа устни и зачете наум. Накрая каза:
— Това е корица от стар брой на вестник Дупница Трибун. Ако не съм допуснал груба грешка, то трябва да е на повече от десет години. Тъй като бих желал да осведомя себе си по-задълбочено с фактите и митологизацията, витаещи около историята, чувствам се длъжен да се запозная със съдържанието на този документ. — Полу-Обувка сведе очи над хартията и зачете следното:
— Днес библиотеката на едно основно училище почти беше осквернена от момчета, неидентифицирани засега, не пожелали да оставят след себе си свои координати. Целта на гнусния обир било старо списание Дъга, което, благодарение на обстоятелствата, все още е в библиотеката.
— В друго основно училище ученик с псевдоним Зак решил да се пошегува с една учителка и след часовете източил от тоалетните голямо количество екскременти и намазал стаята, в която преподавала набелязаната жертва. За съжаление надареното с въображение момче било изключено от това училище. Приятели успокоиха Зак, че има и други училища. „Всеки иска да му се прави фелацио, но малко са хората, които се сещат да си намажат преди това гениталите с мед“ — беше краткият коментар на Зак.
— Докато сме на духовна вълна — друг шегаджия редовно фалшифицира списъка със свободните работни места на дирекцията Бюро по труда, като в ментето се споменава, че има места за библиотекари, квалифицирани шефове, щатни художници и т.н. На всеки му е ясно, че за такива благи длъжности трябва вуйчо владика (или многогодишно упражняване във фелацио), но замаяните от мизерия граждани се оглеждат пред списъците с измамно чувство, че в тая държава животът се оправя.
— И докато сме на тая вълна… На централно място, на стената на пощата, се появяват интересни графити — „Аз съм социопат, бейби, така че защо не ме напляскаш. Хайде, дай ми да се разбера“, „Да го попампурите на Бхагван Шри Раджниш“ и „Нека Паржо бъде с теб“. Както и да е, само държа да слушам коментарите на бачкаторите, на които ще се падне честа да лъскат стената.
Научихме за един младеж, който от дълго живее без доходи, справя се успешно с простотиите на всекидневието и слабо се интересува от обществена заангажираност. Буги Боклука, както е известен в някои региони на България, прекарва лятото на море, а през останалото време завързва запознанства в много градове с не по-безизвестни от него пласьори на дрога, ползвачи на дрога и мошеници.
Екипът ни ще се опита да вземе интервю от този дегенерат за едно шише ракия от Бай Георги.
