сериозно.
Маншон точно смяташе да каже, че подобни размишления са прекалено абстрактни за неговия вкус, когато Полу-Обувка въздъхна:
— Но понякога нещата стават много по-сложни…
Маншон се огледа и като видя, че Мъхеста Брада отдавна е задрямал на масата, взе бутилката си и засмука здраво от нея, а Полу-Обувка продължи:
— Една вечер Крезов и дон Руйчо привършили своята акция, свързана с оригване, ритане на кофи и други действия предизвикващи социалния гъдел и всеки от тях поел към дома си. Било средата на лятото, когато се заспива късно, тъй като продължителността на съня е по-кратка. Не щеш ли, Крезов се нахранил и вместо да си легне, решил да излезе. На излизане дори взел една бичкия и отишъл в двора на едно ромско семейство, от където същия ден се бил опитвал да краде плодове, но бил пропъден. Маже би афектиран от отрицателното отношение към него, той отрязал цялото дърво, което не било голямо, после го прехвърлил през оградата и го оставил на ЖП линията, минаваща в близост. Там дървото било унищожено напълно от един влак. А на следващия ден Крезов минал до оградата и най-провокативно започнал да се преструва, че бере плодове от мястото, където до скоро растяло дървото. Стопанинът, разбира се, се разярил както никога до тогава в живота си. Скочил и бягал известно време след Крезов, не спирайки да го кълне и да вика по него „Защо бе, олигофрен!“. Въпросът явно е бил реторичен. Но иначе как би могъл Крезов да отговори на него. Може би този въпрос така и щеше да си остане без отговор, ако след време дон Руйчо не се бе захванал да става психолог и накрая разкри истинската причина за това деяние, а и за много други. Когато Крезата се прибрал вкъщи щял да остане насаме поне за два-три часа преди да заспи. Време достатъчно, за да се умори от собствените си мисли. Но има и друг вариант, познат на някои самотни хора, в който умът притихва и човек се отправя навътре към душата си, където се извършва себепознанието. Понякога това е свързано с болезнено припомняне на забравено минало и ако умът не е готов, е възможно да се стигне до силни смущения в психиката. Много психолози смятат, че случаят с Крезов е точно такъв — бягство от осъзнаването. Умът му, почувствал наближаващата среща с действителността, но не готов за това, подшушнал на нищо неподозиращия Крезов „Слушай, златен! Защо не се поразходим? Виж какво прекрасно време! Хайде, вземи тази бичкия и излез за малко навън“. Така Крезов е останал с впечатление, че причината за неговото решение е несъмнено появилата се фрустрация от неуспеха му през деня. Но според науката всичко се корени някъде в миналото. И тъй като този заплетен случай не е възможно да се обясни с няколко думи, на такива клетници като Крезов, в неравностойно положение, не им остава нищо друго освен да бягат, за да не бъдат набити лошо. От нас зависи дали те ще бягат цял живот, или ще им бъде подадена ръка. Но въпреки научните изследвания — замислено продължи Полу-Обувка, — като гледам грубата структура на Панайот, ми се струва, че не всички ще се дадат лесно дори и без помощ от специалист.
Маншон поклащаше бутилката с отмерено движение, после тихо каза на Полу-Обувка:
— Аз ще отида до тоалетната, а ако Панайот случайно тръгне нататък, гледай да го задържиш.
— Така да бъде, коп, но преди това събуди Мъхеста Брада, защото онази жена от Гинес е тук, за да снима брадата му!
— Ако го хареса е възможно да се замогнем — допълни Маншон и разтресе Мъхеста Брада. — Събуждай се, старче! Идва твоят момент. Госпожица Успокоена е тук.
Госпожицата подаде ръка на тримата и когато те се представиха, тя добави:
— За приятелите съм просто Напредничаво-Модернистично-Контактна — каза и се отпусна на столчето до Мъхеста Брада и двамата подеха нещо да си приказват.
— Хипер-Модерна ли… — прошепна Маншон към Полу-Обувка, присвил очи.
— Остави това, а върви, докато Панайот мие стъклариите! — посъветва го Полу-Обувка, като силно се надяваше да не се налага да се занимава с Панайот. Маншон бързо отиде в тоалетната. Мъхеста Брада с некоординирана стъпка също се отправи нататък, а на масата останаха само Полу-Обувка и госпожица Успокоена. Панайот стискаше длани, гледайки към телевизора, а лицето му сияеше.
Когато Маншон влезе в тоалетната, първо огледа бежовите стени, спря се до мивката и с един маркер написа отстрани — „Тук бях аз, бейби — Маншон“, но след малко махна името си. После влезе в кабинката, свърши едната от задачите и се покатери. Отпи голяма глътка и излезе. Отначало изтръпналите му устни не усетиха вкуса на газдера. Вратата се отвори и влезе Мъхеста Брада с цигара в уста, махна на Маншон и тръгна да запали. Появата му леко сепна Маншон и това забави още малко нещата. Но когато Мъхеста Брада разпалваше тютюна си, очите на изненадания Маншон се впиха в орбитите си и въпреки усилията да не разлее течността, той се разкашля и плю в лицето на Мъхеста Брада. Там течността се възпламени и Мъхеста Брада се подпали. Той съумя бързо да се опомни и скочи към една кабинка, зари главата си в тоалетната чиния и пусна водата. Маншон наблюдаваше с интерес и жабуркаше енергично. Едва ли такъв стар пес като него си бе представял, че на тия години ще бъде обгорен от каквото и да било питие. А Мъхеста Брада пък със сигурност нямаше да повярва, дори и ако преди час му бе съобщено, че ще се опита да наръга някой с ножа си в окото. Единствено бързата намеса на един медик, доктор Механджийски, който случайно се появи на мястото и хвана ръката на екзалтирания пияница, успя да предотврати лошите последици.
Когато двамата се върнаха, госпожица Успокоена не ги позна и им каза, че местата са заети.
Мъхеста Брада се отпусна на стола си с празен поглед, а след като осмисли думите на жената, започна да плаче. Брадата му доста се беше смалила, краищата й бяха опърлени, а миризмата й отблъсна някои от хората на съседните маси. Някои си спомниха един случай в бар Фиеста, когато таен подпалвач бе нагрял мешката на Буги Б със запалка и тя бе пламнала и опушила цялото помещение, преди Буги да успее да я загаси. Също и Стивън, един дупнишки маниак, се простил с връзките на маратонките си, които били запалени и изгорели без той да усети, докато бил на някакво празненство у дон Руйчо.
Полу-Обувка помоли Госпожица Успокоена да им купи някакъв алкохол, докато си тръгва, а Мъхеста Брада се опитваше да възвърне обичайния си менторски тон.
— Маншон! — обърна Мъхеста Брада опушената си физиономия към него. — Защо не станеш и не отидеш на задната маса, където седи самотна жена и може така и да остане. Мисля, че имаш нужда от един разговор, напоследък бушоните ти прегарят.
Полу-Обувка стрелна Мъхеста Брада, после погледна заинтригуван Маншон. Маншон се смути и взе да подскача на стола, все едно че там се бяха появили камилски гърбици.
— Защо да ида аз? — повдигна рамене Маншон. — Какво ще търся на нейната маса?
— Въпреки че сега няма никакво значение, въпреки всичко — усмихна се Полу-Обувка — тя е чаровна.
Маншон се замисли за кратко, после каза:
— Има и по-чаровни от нея.
— Със сигурност — отговори мрачно Мъхеста Брада.
— Но той даже не я е видял! — обади се Полу-Обувка.
— Това, че не съм я видял няма значение. Я ми кажи, Обувка на дон Паржо, според теб какви са шансовете най-красивата жена на света сега да е в тази така наречена бирария и да стои точно зад мен?
— Не съм казал, че е най-красивата, коп. Дори не казах, че е красива! Тя дори няма метър и осемдесет! И със сигурност надминава по тегло четиридесет килограма.
— И едва ли мечтае за световен мир — допълни Мъхеста Брада.
— Тогава защо не ме оставите на бира? — попита Маншон и запали цигара.
— Исках да кажа — започна отново Полу-Обувка, — че усмивката й може да спре шибаното време за теб. А в очите й ще видиш всичко, заради което си струва да напуснеш тази така наречена бирария. Когато идваше от тоалетната, забелязах, че походката й е особена, рядко срещана напоследък. Походка на човек с желязно здраве и бистра мисъл. Е — Полу-Обувка се замисли, — има какво още да се желае от бюста й, и част от жестовете й са малко смешни, но ти напиши на това листче: „Моля те, не се променяй заради мен!“ и го постави в ръката й! — Полу-Обувка бутна етикетчето от бутилката към Маншон, а Мъхеста Брада се закокори.
— Че защо ти не отнесеш този етикет и не й го дадеш от свое име? — запита с недоумение Маншон.
— Защо аз! — учуди се Полу-Обувка. — Тя харесва теб. Като че не виждам как те наблюдава! Тя ще
