Карколо направи снизходителен жест.
— Очевидно смяташ, че е неизбежно още едно нападение на Базовите?
— Да — потвърди Джоз, — ако моята теория, че живеят на Керолайн, е вярна. В такъв случай, както вече казах на Алфонсо, Щастливата Долина е много уязвима.
— А защо не и Долината Бенбек? — изръмжа Карколо.
Джоз го изгледа с удивление.
— Нима не е очевидно?! Аз взех всички предпазни мерки. Хората ми живеят в голямата си част в тунели, а не в къщи на открито. Имаме и тайни ходове, а в случай на необходимост можем да се изтеглим както във Високите Канари, така и в Канарите на Бенбек.
— Колко интересно — Карколо влагаше всичките си усилия да смекчи тона на думите си. — Ако теорията ти е вярна, сега няма да съдя за това, от моя страна ще е мъдро да взема подобни мерки. Но мисля иначе. Предпочитам активността — нападението — пред пасивната защита.
— Възхитително! — възкликна Джоз. — Виликите деяния се извършват от такива хора като тебе.
Карколо леко почервеня.
— Ти поззнаваш легендите като мен, а може би и още по-добре. Нашите хора са дошли на Ерлит като бежанци по времето на Десетте Слънца. Изглежда Коалицията на Нощните Кошмари е нанесла поражение на Стария закон, но как е завършила войната… — той махна с ръка. — Кой може да каже?
— Има важно указание — отвърна Джоз. — Базовите отново и отново посещават Ерлит и ни преследват, както им се хареса. Сред тях не виждаме хора, освен тези, които им служат…
— Хора ли? — презрително подхвърли Карколо.
— Считам ги за нещо друго, но малко дедукция не би ни попречило, тъй като не знаем хода на историята. Възможно е Базовите да правят натрупване, възможно е да ни нападат, защото сме слаби и невъоръжени. Може ние да сме последните хора, а може Стария Закон да се връща. Нека не забравяме, колко време измина от последната поява на Базовите на Ерлит.
Карколо направи нетърпелив жест.
— Това са само предположения, които може и да са верни, може и да са грешни. Позволи ми да ти обясня основните неща в моето предложение. Те са прости. Чувствувам, че Щастливата Долина и Долината Бенбек са прекалено малки за нас. Ние заслужаваме повече.
— Бих искал да продължим споровете си — каза Джоз.
— А аз искам да предложа начин за разрешаването им — увери го Карколо, рязко погледна Джоз и се удари по крака с украсената със злато ножница. — Чуй ме. Свещените са населявали Ерлит преди нас. Колко отдавна? Никой не може да каже. Чудото е, че ние всъщност нищо не знаем за тях, или почти нищо. Те ни предлагат метали и стъкло в замяна на храни, живеят дълбоко в пещерите, а вярата им е в мечтата, разделеността, самотата, наричай го както си искаш, но за мен е просто непостижимо. — Той измери с поглед Джос, който не отвърна, а само поглади дългата си брадичка. — Те се представят за прости метафизици, а в действителност са един удивителен народ. Някой да е виждал жените им? Какви са тези синкави огньове? Какви са тези светещи кули! Каква е тяхната магия? Какви са тези диви шествия по нощите, що за странни сенки се движат по небето, а възможно и към другите планети?
— Такива легенди, естествено, съществуват — съгласи се Джоз. — Що се касае истинността им…
— Преминавам към същността на предложението ми — заяви Карколо. — Вярата на Свещените, очевидно забранява срама, сдържането на душевните пориви и страха, независимо от последиците. Те трябва да отговарят на всеки зададен им въпрос. Независимо дали това е вяра или не, те напълно замъгляват смисъла на всяка информация, която някой усърден човек се опитва да измъкне от тях.
— Изглежда, ти си се опитвал да го сториш?
— Да, защо да отричам — кимна Карколо. — Настойчиво разпитах трима Свещени. Те спокойно отвърнаха на въпросите ми, но не казаха нищо съществено. — Той заклати с раздразнение глава. — Затова смятам да приложим насилие — завърши накрая.
— Ти си смел човек.
Карколо скромно поклати глава.
— Нямам предвид пряко насилие. Но известни мерки трябва да се вземат. Ако Щастливата Долина и Долината Бенбек се обединят, ние ще можем да приложим много силно средство — глада! Тогава думите им ще станат по-ясни.
Докато Джоз мислеше, Карколо се занимаваше с ножнищата си.
— Твоят план е изобретателен, поне на пръв поглед — каза накрая Джоз. — И каква информация очакваш от тях? Накратко, каква е твоята главна цел?
Карколо се приближи до Джоз, тикна показалеца си в гърдите му и заговори:
— Ние нищо не знаем за другите светове. Като заключени сме на тази жалка планета от камък и вятър, а живота си тече ли тече. Ти предполагаш, че Базовите правят струпване. Но да предположим, че грешиш? Че се е върнал Старият Закон? Помисли за богатите градове, за веселите курорти, дворци и острови на насладата! Погледни нощното небе и си представи щедрите дарове, които могат да бъдат наши! Ти ще запиташ, как да осъществим това желание? Този процес може да е така лек, че затова Свещените не искат да го разкрият.
— Ти твърдиш, че…
— Съобщение с човешките светове! Избавление от самотата на този тесен свят на края на вселената!
Джоз кимна със съмнение.
— Предложението е интересно, но живота свидетелствува нещо друго: че хората са унищожени. Повече не съществува Човешка Империя.
Карколо скръсти ръце и показа порядъчна търпимост.
— Възможно е да си прав. Но защо да не разпитаме Свещените? Предлагам конкретно следното: Първо, сключваме съглашение, за което споменах. Второ, поискваме среща с Деми — Главният Свещен. Задаваме му нашите въпроси. Ако ни отговори ясно, всичко е наред. Ако избяга от отговора, действуваме по съглашението. За Свещените няма да има храна, докато не ни отговорят откровено.
— Съществуват и други долини и клисури — замислено поизнесе Джоз.
Карколо направи рязък жест.
— Ние можем да прекъснем търговията с убеждение или със силата на драконите ни!
— Същността на идеята ти ми е ясна, но се страхувам, че няма да е така лесно.
— Защо?
— Първо на първо, Керолайн ярко свети на небето. Това ни е належащата грижа. Ако звездата премине и Базовите не ни нападнат, тогава ще дойде време и за предложението ти. На второ място, и това май е по-важното — не съм сигурен, че с глад ще заставим Свещените да ни се подчинят. Въобще смятам го за малко вероятно. Дори нещо повече — за невъзможно.
Карколо премига няколко пъти.
— И защо всъщност?
— Ходят голи и в дъжд и пек, в бури и снегове. Нима мислиш, че ще се изплашат от глада? При това могат да събират лишеи. Как ще им забраним това? Ти искаш да приложим насилие. Аз — не искам. Приказките за Свещените може и да са приказки, просто едно суеверие, но могат да се окажат само опростяване.
Карколо въздъхна с отвращение:
— Джоз Бенбек, макар и да те считам достоен човек, ти си пълен с недостатъци.
— Това не са недостатъци, това е път, по който може да предотвратим унищожението си.
— Добре, ти имаш ли някакви предложения?
— Ако Керолайн мине и ние не запълним трюмовете на кораба на Базовите, тогава ще помислим за тайните на Свещените. През това време ти препоръчвам най-настойчиво да подготвиш Щастливата Долина за ново нападение. Ти си изтощен от новите си обори и бараки. Остави ги, копай тунели и стрити излази.
Карколо погледна Долината Бенбек.
— Не обичам отбраната. Предпочитам да нападам.
— Ти със своите дракони ще нападнеш ли лъчевите оръжия?
