Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)

— Ще ме научиш.

— Краката ти няма да достигнат педала.

— Мога да свиря и прав.

Той никак не можеше да разбере защо татко го гледа с недоверие. И защо изведнъж толкова се учуди, когато след обясненията му Волферл отмести стола и засвири прав, натискайки с един крак педала. Педалът помагаше при изпълнението, а съвсем не пречеше! Благодарение на него звуците придобиха особена плътност и изразителност. Волферл бе във възторг от това, че и краката му можеха да участвуват в създаването на чудесната музика. Пръстите на ръцете му съвсем се стоплиха.

Татко каза на мама:

— Той се справя с педала така, сякаш е учил преди. — И мама много се изненада, а Волферл недоумяваше: какво толкова чудно има — щом органът е с педал, той трябва да умее да си служи с него.

Каретата бе поправена и Леополд, като изслуша уверенията на ковача, че тя сега е досущ нова, каза на Ана Мария:

— Счупването на колелото не бе премеждие за нас. Бог отново ни дари своята милост, като позволи на Волферл да се научи така бързо да си служи с педала.

Леополд обаче беше твърдо убеден, че не бива да се разчита само на божията милост. Като пристигнаха в Мюнхен, той нае стая в най-добрата странноприемница и публикува на страниците на най- големия вестник обява под формата на писмо от един виенски музикален критик:

„Любители на музиката! Щастлив съм да ви съобщя една новина, която в скоро време ще пробуди възторг както в цяла Германия, така и в по-далечните страни. Имам предвид двете деца на залцбургския заместник капелмайстор, прочутия Моцарт. Представете си момиче на единадесет години, което изпълнява на клавесин и клавикорд най-трудните сонати удивително точно, с невероятна лекота и голям усет. Само това е в състояние да предизвика изумлението на публиката.

Но вие ще се изумите още повече, когато на клавесина седне седемгодишният малчуган — той свири не като дете, а като възрастен. Представете си, може с часове да импровизира, да акомпанира на прима виста. Признайте, че такова нещо е невъзможно да си представите. И все пак това е самата истина. Нещо повече — виждал съм го да покрива клавиатурата с кърпа и да свири така, сякаш гледа клавишите. Виждал съм и съм чувал как му задават отделни тонове на Най-различни инструменти, а то от съседната стая веднага назовава имената им. Когато биеше камбана или стенен часовник, момчето можеше незабавно да определи тона.

Тези изключителни деца два пъти свириха пред императрицата, а после дадоха концерт за младите ерцхерцози и ерцхерцогини от императорското семейство. Канеха ги най-високопоставените благородници и навсякъде те получаваха за награда забележителни подаръци.“

Леополд тайно се осведоми къде се намират домовете на аристократите и като научи, че принц фон Цвайбрюкен, комуто беше представен във Виена, живее в Нимфенбургския дворец — лятна резиденция на баварския курфюрст Максимилиан III, слушал изпълнението на децата още преди виенските успехи, — потегли натам с каретата. Цялото семейство се заразхожда в градината пред прозорците на двореца. Както се надяваше Леополд, принц фон Цвайбрюкен ги забеляза и нареди да ги повикат.

— Знае ли курфюрстът, че се намирате тук, господин Моцарт? — попита принцът.

— Не, ваша светлост. Току-що пристигнахме.

— Ах, да, четох за това във вестника.

Възрадван, че пръв открива децата на Моцарт, принцът изпрати куриер с писмо до баварския курфюрст, запитвайки го дали не желае да послуша изпълнението на тези чудеса на природата, децата на Моцарт, а на Моцартови нареди да чакат. Куриерът скоро се върна с отговор: курфюрстът дал нареждане децата да свирят пред него още днес, в осем часа вечерта.

Както Леополд очакваше, Нанерл се хареса на всички, а Волферл постигна голям успех. Но курфюрстът не присъствува на концерта — следобеда отишъл на лов и вечерта не се върна. При това нищо не им платиха.

Херцог Клеменс Баварски, най-богатият след курфюрста благородник в държавата, покани децата да свирят в двореца му. Концертът продължи четири часа и пак не им дадоха нито пари, нито подаръци.

След няколко дена курфюрстът се върна от лов и пожела да чуе децата — не можеше да си позволи да отстъпи в нещо на херцог Клеменс. Обаче точна дата на концерта не определи. Предстоеше му нов лов, а освен това курфюрстът бе обещал да почете с присъствието си представлението на една пиеса от Молиер. Мина седмица, преди да се състои концертът. Курфюрстът похвали майсторството на децата и ги държа да свирят пет часа, след което отново напуснаха двореца без възнаграждение.

Леополд беше отчаян. Странноприемницата струваше скъпо и за да поддържат реномето си, Моцартови живееха на широка нога. До Леополд достигнаха слухове, че курфюрстът иска първо да разбере колко ще им плати херцогът, а херцогът — колко щедър ще се покаже курфюрстът. Към края на втората седмица разходите станаха толкова големи, че Леополд нямаше търпение час по-скоро да се измъкне от Мюнхен. Опасяваше се, че като харчат пари така нашироко, няма да успеят да се доберат до главната цел на тяхното пътешествие — Париж.

Когато фон Цвайбрюкен ги помоли още веднъж да изнесат концерт в Нимфенбургския дворец, Леополд предупреди: концертът ще бъде последен, тъй като имат други задължения и напускат града на следния ден. Принцът даде на Леополд за концерта петдесет гулдена. Херцог Клеменс, в желанието си да надмине щедростта на фон Цвайбрюкен, им даде седемдесет и пет. Само няколко часа по-късно курфюрстът прати на Леополд сто гулдена. Напуснаха Мюнхен с пълна кесия. Освен това курфюрстът, херцогът и принцът дадоха на Леополд препоръчителни писма до покровители на изкуството, пред които можеха да изнесат концерти по пътя си.

В Аугсбург Леополд бе радостен да види двамата си по-малки братя, които бяха книговезци, и те много се зарадваха на посещението му. Йозеф Игнац и Франц Алоис приеха любезно семейството на Леополд и го поканиха да остане у дома им. Но Леополд, за да не се задължава никому и тъй като желаеше да прави впечатление на преуспяващ човек, отново реши да се настани в най-скъпата странноприемница. Братята му обикнаха от все сърце децата и те им отвръщаха със същата топлота.

Аугсбург, родното място на Леополд, беше свободен град, тук нямаше аристокрация, която би могла да го покровителствува; аристократите католици, като нямаха контакт с протестантския Аугсбург, не можеха да му дадат никакви препоръки и Леополд бе лишен от всякаква поддръжка. Обаче не можеше да допусне, че родният град ще се отнесе към него равнодушно! Леополд уреди няколко публични концерта във внушителното кметство в стил ренесанс. „Гениална мисъл — смяташе той, — кметството е сърцето на Аугсбург и гордост на неговите граждани.“

Децата свириха добре, но публиката на концертите беше малко и Леополд призна в едно писмо до Хагенауер: „Благодаря, задето ми изпрати, без да те моля, такъв чудесен акредитив11. Наистина благодарение на Мюнхен не изпитваме нужда от нищо. Но аз твърде дълго се задържах в Аугсбург, без да придобия нещо. Населението на града се състои главно от средна ръка бюргери, а те чисто по немски са пестеливи и никак не обичат да харчат пари за музика. Припечелих значително по- малко, отколкото очаквах, тъй като нашите концерти се посещаваха почти изключително от лутерани“

Зарадва се, когато в „Залцбургер еуропеише цайтунг“ се появи статия, в която се твърдеше, че заместник капелмайсторът при залцбургския двор, Моцарт, е доставил на гражданите на Аугсбург голямо удоволствие, като устроил в града концерти, на които свирили неговите забележителни деца. „Това ще направи впечатление на архиепископ“ — надяваше се Леополд.

От Аугсбург те се отправиха към богатия и музикален Щутгарт, но като чуха на пътната станция в Плохинген, че щедрият покровител на изкуствата херцог Вюртембергски се намира не в Щутгарт, а в ловния си дом край Лудвигсбург, на половин ден път с бърза кола, веднага промениха плановете си: запретнаха отпочинали коне, на капрата седна нов кочияш и половин ден препускаха към Лудвигсбург е надеждата да получат аудиенция от херцога.

Негово сиятелство обаче ловуваше и аудиенцията не се състоя. Бил забранил да го безпокоят, когато е