състояние изисква грижливо лечение; умората, от която се оплаквате, не произлиза единствено от усилените ви занятия, а от органически ненормалности, на чието развитие и нежелателни сетнини трябва да се попречи по енергически начин. Ако желаете, тия ненормалности състоят в… (той ми изреди една върволица странни латински термини, от които нищо не разбрах.) Утре благоволете да дойдете пак при мене, за да ви дам нужните наставления, като ми донесете и анализа на урината ви (и той ми даде адреса на специалиста, който прави такива анализи). Добро виждане утре, господин министре!
Аз се върнах в страшно угнетено състояние на духа в гостилницата си.
Уви, аз бях болен човек! И ако съдя по латинските думи, трябва да имам най-малко петнайсет болести, без да съм подозирал това! Утре, когато му занеса анализата на специалиста, вероятно ще се открият още по-нови и опасни болести.
Проклятие!
VI
Сутринта докторът прегледа внимателно анализата, която му подадох — тя бе написана на немски — и лицето му доби сериозен вид. Той ми написа на една дълга ивица хартия режима, който трябваше да следвам в продължение на един месец, като се явявам през ден при него:
Всяка сутрин по девет часът ще ходя на главния минерален извор, който е всред града (забравих му името), и ще изпивам по една чаша вода.
На десет часът ще ходя на един друг извор да изпивам друга чаша минерална вода.
След това ще приемам лекове от една аптека, до която ме препоръча.
На единайсет часът ще ходя да правя баня в едно къпално заведение.
След това — дълга разходка.
След обед да правя шведска гимнастика в специалното за това заведение, до управителя на което ми написа няколко думи на една картичка (ах, поразена картичка!).
Храна: само една кифла с мляко и компот; пиво, вино — запретени.
Аз заследвах строго предписанията на доктора. От гладуване, от ходене, от къпане, от шведската гимнастика, от лекове, от нравствена мъка аз силно измършавях. По поръчката на доктора явявах се през ден при него, оставяйки на стола му по десет фиоринта; той променяше изворите и числото на чашите, които трябваше да изпивам, и ме съветваше да продължавам тоя изсушителен режим. Аз вече не смеех да се погледна в огледалото. Някои познати българи, с които се намерих тука и които след малко си отидоха, се удивляваха на бързото ми изпусталяване, толкоз повече, че и преди това аз не минавах за пълен човек, както видите, че не съм пълен и сега На въпросите им от какво се лекувам, аз отчаяно дигах рамена… Когато в ресторантите виждах щастливци да ядат всичко по волята си и да се прохлаждат със златното пилзенско пиво, аз изпитвах Танталови мъки… Всеки мой ден беше изпълнен с извършване предписанията на доктора: аз се лекувах от заран до вечер, от заран до вечер — пиене вода на изворите, бани, шведска гимнастика, дълго ходене, постене, въздържане, лекове — недояждане и жадуване. Освен това незнаенето немски език ме спъваше на всяка стъпка; не намерих вече и българин да разменя някоя дума, та самотията ми беше пълна. Често ми идеше да бягам, дето ми видят очите; но споменът за ужасните и тайнствени латински думи ме одържаше от това бягство и аз героически пренасях положението си на човек, който трябва да се лекува от безброй болести. Заедно с физическото отслабване и отпадане, аз и нравствено се чувствувах съкрушен в тоя немски град, който въпреки своята природна красота, богат и разкошен вид, ми стана умразен.
VII
Къде двайсетия ден един от слугите на гостилницата почука на вратата, влезе в стаята ми, поклони се почтително както никога и ми каза:
— Exellenz!
— Какъв exellenz? — извиках аз зачуден и недоволен, защото в гостилницата не бях заявил званието си, което по моя поръчка не фигуруваше и на пликовете на писмата, що получавах от София.
Слугата ме погледна смутено.
— Извинете, exellenz, но понеже господинът ви нарече…
— Кой господин?
— Един господин там пита за вас…
— Кой ще е? — помислих си аз зачуден.
В това също време на вратата се почука и на отговора ми „Exellenz“ влезе бързишката един господин, който дойде и се разцелува с мене.
Само когато се назова, аз можах да се сетя, че имам гост старият мой приятел, хърватинът д-р Франц Г., който бе служил преди десетина години в България, дето се бяхме сближили.
Още от първите му думи аз разбрах, че той е открил моето инкогнито в гостилницата. Той случайно бил узнал от един софийски вестник, че се намирам в тоя град, избродил всички гостилници да ме търси и най- после ме намерил тука.
— Ах, господин Д…, каква болест имате, за бога? — подзе той след първите дружески излияния, като гледаше моето измахнато лице.
— Каква болест? Питайте: какви болести, докторе! Аз трябва да имам най-малко петнайсет болести.
— Ужасно! Но какво именно? — питаше той твърде обезпокоен.
— Аз не мога да ви кажа, защото моят доктор ги изреди на латински, а аз не разбирам този език.
И му разказах изтезанията, на които се подлагам доброволно от двайсетина дена насам и колко ми е дотегнал животът в тоя град.
— Бедни мой приятелю, как ви жаля! Аз сякаш предчувствувах, че ще имате нужда от мене, та три дена ви диря из тоя град.
Той ми зададе няколко лекарски въпроса, прегледа анализата, която запазих, и каза радостно:
— Слава богу, тук няма нищо обезпокоително. Но дайте да ви прегледам и аз…
Съблякох се и той ме прегледа и изследва с най-щателно внимание.
После ме изгледа в очите няколко време зачудено, фана си рунтавата къдрава брада и каза:
— Драги господин министре! Доктор Л. знае ли, че сте такъв?
— Да.
И аз му разправих мненията на доктора Л. преди и после откритието на моя сан.
Той ме изгледа вторачено:
— Да, вие сте в опасност!
— И вие намирате това! — извиках уплашен.
Той ме улови за ръката.
— Искате ли един приятелски, искрен, братски съвет от мене?
— Кажете, докторе.
— Бягайте оттука!
Аз го гледах смаян.
— Това е моят съвет. Бягайте! Вие нямате нищо, вие сте съвършено здрав човек… Ах, приятелю, вие добре сте били решили най-напред да си криете високото положение… Знайте, че тука има доктори знаменити, но има и такива, на които трябват много пари, богати жертви, които да скубят безбожно, те имат процент и от заведенията, до които препоръчват болните си, те са ян-кеседжиите на науката, както ще е и тоя доктор Л. Вероятно, като е узнал, че сте български министър, помислил е, че сте богати като индийски раджа. Идете си в Швейцария или в София, по-скоро!
— Докторе! Вие ме спасихте! — извиках аз покъртен, като стиснах от сърдечна благодарност ръцете на добрия хърватин.
— Хай да се разходим сега — каза докторът и си зе шапката.
— Докторе, после разходка, а сега искам да ям, да ям, да ям искам до пукване! Аз съм гладен, жеден човек!
Докторът се усмихна.
— Види се, немецът е искал да ви помъчи, като е по-душил, че сте русофил… Да идем на градината
