Ямби

„Да се не плашим: тоз порой ще мине
от мерзости, безумства и полуда;
след бурний бяс ще светне свода сини“ —
тъй думах си — страха за да прокуда.

Тъй думах си — тъй мислех си от време.
Веч цяло поколение порасна,
години гънат ме под свойто бреме —
а аз — с таз вяра лъжа се прекрасна.

„Тоз шум живот е, тез борби са
напредък, и преход е туй кипенье!
Съдбите на народите едни са!“ —
тешах се ази. Грубо заслепленье!

Ний носиме плода на страшно семе:
пороци, гнилост, язви страховити!
Ний веч сме старо, изхабено племе —
едвам излезнали из пелените!

София, 1895

,

Информация за текста

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Набиране: Надежда Владимирова

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/4749]

Последна редакция: 2008-01-06 10:20:00