Il viendra, le fer rouge de l’histoire!
V. Hugo И пак позорът има тържеството, лучата в кал, лъжата е на трон. Понятьето за злото и доброто изгубено под наший небослклон! Вълни от бяс, веявици от страсти, рой диви честолюбья разярен! Забрава, слепота! С трева зарасте веч паметта на вчерашния ден… Вражди стихийни, зла полуда! Мракът забуля ямата, под нас що зей! О, родино, какви ли дни те чакат? Какво ли бъдеще се тебе сей! На кой ни вихърът изкарва бряг? В кои скали талазите ни хакат? Народния кораб отива в мракът: с опасни урагани в бой е пак. Пак блясъци, борби разсвирепели! Сърцето свива се, смутений ум не чува глас надежден в бесний шум на толкоз апетити повилнели… Къде отиваме, кажете вий, що бурний смут раздухвате злорадно? О, знайте вий, що гоните тъй жадно — но ти, народе… Бог да те закрий! Земя на потреси, на смутове и бури, на чеда, майко, вечно неразбрани, нещастна плячко на враждебни фурий — кога за теб ден мирен ще настане? Арена грозна на борба всегдашна! Талаз талаз ти води в мрака черни, и труса — нов трус. Неизвестност страшна в нощта оправя твоя ход неверни. Що станаха мамливите надежди за мир, за плодотворен труд, за радост? Пак в ялови борби изтрита младост! Пак бъдеще настръхнало в примеждий! Що виждам? Вратоломия ужасни! Идеи, знамена, принципи в тиня! От мръсний вихър всичко светло гасне, гаврило стана всякоя светиня! Ти, младо поколение, за чисти примери жадно, отвърни си взора! Историо, не давай свойте листи — не вписвай в тях на тия дни позора!
