Майски симфонии

Тъжете, днеска геният —
        приятелят ще ровят…
Шуми лесът, зеленият,
        врабците пустословят.

Скръб никой не показува,
        не млъква и зефира
и гаче всичко казва:
        „Безсмъртний не умира!“

X

Накрай небето чистото
        рой облаци изскачат,
над бърдото гористото
        сърдито сенки влачат.

О гости черни, рошави,
        о облаци на мая,
дъжд, вихър, град ли лошави —
        що носите, не зная…

Блеснa из тях светкавица,
        стъмниха се ужасно:
пукнaха: гръм, трескавица!
        Минaха — пак е ясно.

По-весели долините,
        въздуха и гората,
във небесата сините
        усмихва се дъгата.

Мъгли, които плъзнете
        в душа ми кат в провала,
вий няма да се пръснете
        от мълний, ни от хала.

Вий вечно там се мръщите,
        чумерите, пластите,
в сълзи се не обръщате,
        във клетви не бухтите.

И веч луча — небесната —
        тоз мрак не озарява,
дъгата благовестната
        там веч се не явява.

,

Информация за текста

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Набиране: Мартин Митов

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/8463]

Последна редакция: 2008-07-05 00:00:00

,

1

Виктор Хюго, умрял по това време (май 1884 г.).