Вкараха и четиримата в килия, подобна на тази, където беше Теди преди посещението си при барона. Двамата бяха високи, силни и мрачни субекти. Те веднага седнаха върху сламата, като оставиха малко място за Теди и за третия, също висок, но за разлика от другите двама — нежен юноша. Пилотът седна с гръб към единия от здравеняците, а юношата — до него. Той беше мръсен, но лицето му все още пазеше палавото си изражение.
— Казвам се Харвей. Харвей Точното око. А ти?
— Теди Айрън, пилот първи клас — измърмори Теди.
— Пилот ли? — пак попита Харвей. — Какво е това?
— Нещо като ездач — въздъхна Теди.
— Аха-а… — задоволи се събеседникът му. — Ами ти защо си тук?
Теди вдигна рамене:
— И аз не зная. Току-що се бях приземил… хм, бях стигнал до брега и веднага ме нападнаха някакви хора…
— Къде на брега? В Черната долина ли?
— Вероятно… — Теди си спомни, че Остин спомена нещо подобно. — Аз съм отдалеч, нищо не зная. А тези, главатарят им е Херб Колайти, струва ми се…
Харвей кимна:
— Зная го! Дясната ръка на херцог Арней.
Теди продължи:
— Та те ме вързаха. Преди да съм им обяснил нещо за себе си, довтасаха юнаците на този барон. — Теди въздъхна. — И ето ме тук… Като дахомейски шпионин.
— Разбрах — кимна юношата.
Теди попита:
— И какво ще стане сега?
Харвей учудено го погледна.
— Как какво? Днес ще ни обесят на площада.
Теди подскочи.
— Как така ще ни обесят?!
— Ти не чу ли какво каза баронът?
— И ние ще седим и ще чакаме като овни в кланица?
— А какво ще направиш? — вдигна рамене Харвей. — Охраната на барона е неподкупна. Никой няма да плати повече от него и нямат сметка да се поддават. Там е цялата хитрост.
Теди седна на мястото си. Ако действително смяташ да правиш нещо за своето освобождение, не трябва да го казваш гръмогласно. Той вече по-спокойно се обърна към съседа си:
— А ти защо си?
— А-а, за дреболия. Измъкнах кесията на един заплес, а той, представи си, да вземе да се окаже пратеник на краля до барона, та… такова…
— Ами тези двамата?
— Тези ли? Това са дахомейци. Само че през цялото време мълчат.
— Дахомея някаква страна ли е?
Харвей косо погледна Теди.
— Вижда се, че наистина си отдалеко. Дахомея е кралство на север, наши съседи.
— Воювате ли с тях?
— А-а, не, някакви си дребни стълкновения и това е всичко. Хората какво — по-добре е да търгуват, отколкото да воюват. Но барон Рой и херцог Арней не могат да си поделят няколко селца и голяма част от гората. Пък и нашият крал Рик не се обича много-много с техния. И воините на барона разпорват шкембетата на дахомейците. И обратното.
— Как се казва това кралство?
— Нашето ли? Данкартен. Крал сега ни е Рик Барнегат.
Теди попиваше информацията с ненаситността на новороден компютър.
— Ами тази девойка в залата коя е?
— Принцесата ли? — усмихна се Харвей. — Това е дъщерята на крал Рик. Казва се Хирма. Навярно е единствената чиста душа сред столичната аристокрация.
— А какво прави тук?
Харвей вдигна рамене:
— Не зная. Дошла е на гости у барона. Тя обича да пътува. Въобще е знатна особа. Според мен по майсторство в боя с мечове с нея могат да се сравняват само десетина души в цялото кралство, включително и баща й.
— Ти пък откъде знаеш?
Харвей скромно сведе очи:
— Някога аз я учих на фехтовка…
Теди примижа:
— Интересно дали и ти се включваш в тази десятка?
Харвей се усмихна:
— Включвам се.
— Е, тогава можеш да включиш и мен.
Пилотът разбра защо този младеж е толкова спокоен — най-вероятно имаше готов план за спасяване. С думите си Теди му предложи съучастничество. Харвей с поглед се съгласи.
— Много е забавно — усмихна се Теди — учителят по фехтовка на самата принцеса да бъде осъден на обесване за откраднатата кесия на кралския пратеник!
Харвей се засмя весело, от душа. Теди също. Те никак не приличаха на осъдени на смърт. Осъдените на смърт не се кискат в килиите си. А тези направо се кискаха.
Теди отдавна бе разбрал, че Харвей не е такъв простак, за какъвто се представя. Широките познания и начинът на общуване издаваха човек ако не от висшите кръгове, то във всеки случай от приближените до тях. Как иначе, нали е учител по фехтовка…
След около два часа неизменно мълчаливите пазачи ги изведоха на двора, после преминаха през вратата, прекараха ги през градските квартали и стигнаха на площада. Тук вече бяха успели да приготвят бесилката, от която висяха четири примки. Наоколо се беше събрала доста голяма тълпа.
Теди вървеше до Харвей, а двамата дахомейци — няколко крачки по-назад. Юношата съвсем тихичко го посъветва:
— Поискай да ти развържат ръцете. Там, горе… (Въжетата от краката и на четиримата бяха развързали още в килията.)
Качиха ги на дървената площадка. Тълпата се развълнува и притихна. При тях се изкачи и плешив глашатай и разтвори някакъв лист:
— В името на краля! Тези хора са обвинени в шпионаж в полза на Дахомея и херцог Арней. Сега ще ги обесят, за да може мирните граждани да живеят спокойно…
Той още няколко минути пелтечи за мировата скръб, за повишената бдителност и едва тогава се успокои. Харвей през цялото време стоеше със затворени очи.
След това ги побутнаха към примките. Харвей погледна Теди. Той се обърна към офицера, който командваше:
— Господин офицер, може би преди смъртта ще ни развържат ръцете?
Очевидно тази молба беше законна — офицерът направи знак и най-близкият пазач разряза въжетата, които стягаха китките на Теди. До него веднага се озова Харвей и усмихнат протегна ръце към пазача. Офицерът се опита да каже нещо — изглежда не искаха да освободят ръцете му, знаеха с кого си имат работа, но пазачът по инерция преряза въжетата и вече бе твърде късно. Теди не чакаше подкана.
Двамата пазачи полетяха отгоре с най-обикновен ритник. Успокои офицера с удар в гърлото. Цяла тълпа пазачи се втурна към него, но тези физически силни хора нямаха понятие от древните земни начини на ръкопашен бой. В пилотската школа Теди беше един от най-добрите по източните бойни изкуства, много беше постигнал и много умееше, тъй като се занимаваше с тях още от детинство. Сега просто запокитваше
