полъхналите думи:
— Ти… пази се… потребен си… Ние с тебе… не можахме… Искам…
Сълзи потекоха от очите й, задавиха я.
Страхил приседна, подвря ръка под раменете и галено я притисна до себе си.
— Кажи, какво искаш? — шепнеше й той едва чуто. — Кажи, обич моя? Кажи, цветенце… Ненагледна моя…
Напразно я молеше той — бялата сянка на смъртта се свлече вече по лицето й.
— Димке! — сграбчи я той ужасено за лицето. — Свести се! Димке, чуй ме!…Димке!
— Искам при буката! — изтръгна се ясен предсмъртен вик. — Идвайте!… Огън напалете! Студено ми е… Студено ми е… Ох.
Угасна младият живот.
Притъмня.
Ангел се беше свил до оградата на язлъка и хълцаше с похлупена глава на одъра. Плачеше и Горан, като шепнеше неразбрани за другите думи:
— Така загина и Рада… така си отиде…
Герго хвана войводата за раменете, придигна го и го отмести, за да приклопи очите на мъртвата.
Страхил се огледа, видя разплаканите хайдути и сбра вежди:
— Що плачеш, Горане? — кораво запита той. — И ти, Ангеле?… И вие там?… Та тука хайдутин загина, а хайдутин се с клетва отпраща!… Господи — изви той лице към Козловец, — прости мъртвите и дай сила на живите да дочакат края на теглото. Кълнем се, че и ние като нея — в бой ще загинем!
— Амин! — отсече хайдушката клетва байрактарят.
Прекръсти се и войводата, а когато пак свали очите си и огледа съселяните и дружината си, всички разбраха, че мъката беше изяла сърцето на тоя човек. Така щеше да си ходи без сърце до края на дните. А знайно е от песните — страшен е оня хайдутин, що няма сърце в гърдите си.
И стана Страхил страшен хайдутин.
Информация за текста
© 1937 Орлин Василев
Източник: http://dubina.dir.bg
Сканиране и обработка: Сергей Дубина
Книжното тяло е предоставено от Галя Янакиева.
Публикация:
Орлин Василев
Хайдутин майка не храни
Седмо издание
Поредица „Българска историческа проза“
Редакционна колегия: Андрей Гуляшки; Георги Пенчев; Драгомир Асенов; Ефрем Каранфилов; Маргарита Захариева; Петър Динеков; Слав Хр. Караславов; Симеон Султанов
Редактор: Панко Анчев
Художник: Кънчо Кънев
Худ. редактор: Иван Кенаров
Техн. редактор: Константин Пасков
Коректор: Елена Върбанова
Книгоиздателство „Георги Бакалов“ — Варна, 1979.
ПК „Димитър Благоев“ — София
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/3862]
Последна редакция: 2007-11-12 08:00:00
