своите маломощни батерии и така е успявал да произведе голямото количество ток. Това не може да се докаже по никакъв начин. Нейтан показал, че една или две такива батерии са напълно достатъчни, за да извлекат „напрежението на земята“. Очевидно става въпрос за съвсем различен вид енергия.
Разположена на подходящо място, маломощната „батерия“ на Стъбълфийлд се превръщала в електрод за силния земен заряд. Но захранването на дъгови лампи и зареждането на батерии не били единствените му специалитети — имало и други чудеса, които Стъбълфийлд започнал методично да разработва едно след друго. Биметалният му приемник улавял електрическите вълни и произвеждал огромни количества енергия, която се поддавала на модулиране — върху нея можели да се наложат допълнителни сигнали, звуци и гласове.
Земно радио
Салва (1795) предложил няколко електрически схеми за предаване на телеграфски съобщения на големи разстояния и дори през Атлантическия океан. Методът на комуникация бил физиофоничен, при който хората приемници щели да получават слаби токови импулси от изходните станции и така да разчитат съобщенията.
Салва също така смятал, че земетресенията се причиняват от натрупаното под земята електричество. Работейки върху хипотезата, че електричеството е виновник за катастрофалните движения на огромни земни пластове, той предложил необходимите за комуникиране проводници да бъдат заменени от земята и водата.
През 1811 г. Съмъринг направил първия опит за предаване на сигнали през пълни с вода дървени тръби. Сигналите преминали успешно като през проводник и така се появила идеята за безжични комуникации през земята. През 1830 г. Джеймс Линдзи развил идеята за използването на изкуствено получено електричество за определени видове осветление, захранване на двигатели й комуникации. Той предложил по дъното на океана да се положат кабели, чието захранване да се осигурява от „земни батерии и голи жици“.
През 1838 г. Щайнхайл демонстрирал предаване на сигнали през една-единствена заровена в земята жица. Когато се опитал да използва земята като „втора линия“, той измерил големи количества ток в нея. Този категоричен успех доказал високата проводимост на земята. Така се появила „земната верига“, която позволила на телеграфите да се освободят от скъпата втора линия. През 1842 г. Морз успял да прати сигнали от единия бряг на река до другия. През 1852 г. Антонио Меучи вече демонстрирал предаването на гласови сигнали през морска вода, но използването на земята като проводник представлява съвсем друго нещо.
Стъбълфийлд решил, че щом електрическите вълни преминават през цялата планета, то е възможно да изпраща сигнали до много отдалечени места. Естествените електрически вълни щели да се използват за предаване на човешки глас, като земята щяла да играе ролята едновременно на енергиен източник и на проводник. Така съобщенията можели да стигат за миг до всяка точка на земята, подобно на носени от вятъра листа.
Във връзка с тази идея Стъбълфийлд започнал серия експерименти с енергийния си приемник и телефонна система. Открил, че по този начин може да изпраща гласови сигнали до отдалечен приемник и нарекъл системата си „земен телефон“. Телефонирането през земята станало нещо обичайно за този забележителен изобретател.
Сигналите, изпращани по метода на Стъбълфийлд, се отличавали с „изключителна чистота“. Странното в системата е нейната елегантна простота — тя е дотолкова минималистична, че едва ли не нанася лична обида на някои учени и предизвиква възхищението на други.
Многобройните частни и публични демонстрации на тази първа система били направени между 1886 и 1892 г. в Мъри, където можели да се видят загадъчни „черни кутии“. На няколко крачки от тях имало по два забити в земята метални пръта. Гласът, предаван между два апарата, бил изключително висок и ясен, независимо от разстоянията, вариращи между един и два километра.
Сигналите били предавани през самата земя и за захранване се използвала енергийната клетка на Стъбълфийлд. На няколко фотографии виждаме специалните телефони с дълги (30 см) фунии, играещи ролята на високоговорители. Системата работела непрекъснато. Захранването било постоянно и не намалявало с времето или продължителността на използването и.
Докато Маркони и други изобретатели едва успявали да установят контакт на такива разстояния, Нейтан Стъбълфийлд бил в състояние да осъществява гласова връзка. Чистотата и силата на сигнала са най- характерната черта на системата му. Стъбълфийлд разработил начин да установява връзка на големи разстояния, като за усилването на сигнала използвал автоматични релета.
През 1898 г. той публикувал една необичайна брошура, с цел да привлече инвеститорите, които вече били изразили желание да основат малка корпорация въз основа на изобретенията му. На страниците й Стъбълфийлд спокойно заявява, че енергията за устройствата му не се произвежда в клетката, а че се извлича от самата земя. А на друго място в брошурата заявява, че на базата на земната си батерия е разработил и „електротерапевтични“ устройства. Подобни твърдения са правели и други изследователи, използващи земни батерии (Хикс, Мелън).
Станции
През 1902 г. Стъбълфийлд инсталирал телефон в офиса на втория етаж на един железарски магазин в горната част на главната улица. Оттам до фермата му разстоянието било около 1, 8 км, но това не му попречило да води продължителни разговори с Бърнард. Синът му почукал с молив по устройството, играещо ролята едновременно на приемник и предавател, и не след дълго чул от него да се разнася силен и ясен глас. Приемно предавателното устройство представлявало въглероден микрофон, поставен в тенекиена кутия за енфие, който играел ролята едновременно на микрофон и високоговорител. Захранващите клетки били поставени навън, пред офиса. Те така и не се износили, макар че работели по двадесет и четири часа без прекъсване.
Нейтан Стъбълфийлд предложил да построи мощна електрическа централа за нуждите на градчето. Според изчисленията му, цената на инсталацията щяла да възлиза на около пет хиляди долара. Градските власти обаче отхвърлили предложението. Днес техниката за извличане на електричество от земята си остава загадка.
През януари 1902 г. земното радио на Стъбълфийлд било демонстрирано пред около хиляда жители на Мъри. На фотографиите се виждат Стъбълфийлд и семейството му, голяма тълпа зрители и енергийната клетка (макара с размерите на голяма саксия), поставена на земята наред с множеството му изобретения. Сред другите устройства могат да се разпознаят двигатели и големи кондензатори, използвани в експериментите за въздушно предаване на сигнали.
След успешното приключване на предварителните тестове Стъбълфийлд отпътувал за Вашингтон. Направената пред март 1902 г. публична демонстрация в столицата била върховото му постижение. Стъбълфийлд изпратил съобщения от един параход до станциите по брега на Джорджтаун. При този забележителен опит през реката били положени проводници, а сигналите се предавали от кораба. По-късно свидетелите признали, че при земната телефония на Стъбълфийлд звуците били по-силни и ясни, отколкото при опитите под вода. Отразяващи събитието фотографии са се запазили и до наши дни.
Стъбълфийлд заявил, че системата му може да предава на големи разстояния частни съобщения. Добавил също, че е възможно и едновременното излъчване от една централна станция до множество приемници на новини, информация за времето и други обяви.
Освен това Нейтан заявил, че макар и подобни предавания да изискват покриването на големи райони, той е разработил средства, които да позволяват и провеждането на частни разговори между абонатите. Тези индивидуални съобщения също щели да се предават през земята и гарантирали, че подслушването им е невъзможно. Стъбълфийлд развил и демонстрирал тези системи около две десетилетия по-рано, с което изпреварил твърденията на Никола Тесла относно станцията му Уордънклиф.
След Вашингтон Стъбълфийлд предприел обиколка на север и отнесъл апаратурата си в Ню Йорк, за да направи демонстрация в Сентръл Парк. Представлението трябвало да се състои двадесет и четири часа след пристигането му в Манхатън. За своя огромна изненада обаче Стъбълфийлд открил, че земята в района не
