Ударната вълна била силна и рязка, подобно на миниатюрна гръмотевица. Била странно „електрическа“ на усещане, когато напрежението на динамото било достатъчно високо. А когато напрежението минавало определен праг, усещането ставало крайно неприятно и пронизващо. Ставало ясно, че ударните вълни са по всяка вероятност наелектризирани. Наелектризирани звукови вълни. Такъв феномен не би трябвало да бъде неочакван, когато се използват високи напрежения. Може би просто е имал късмета да бъде първият, който го е наблюдавал.
Започнал да си задава въпроси. Как и защо напрежението прескача от проводника по толкова странен начин? Нито един от познатите му трудове не описвал подобно поведение — а той познавал всяка една публикация в областта на електричеството. Подозирайки, че може би е станал жертва на някакво необяснимо, а може би и смъртоносно късо съединение, Тесла внимателно огледал за пореден път апаратурата. Колкото и да търсел, не успял да открие никакво изтичане на електричество. Просто нямало начин коронарните ефекти да успеят да преминат обратно в прекъсвача.
Тесла решил да изолира апаратурата, за да елиминира всяко потенциално изтичане на ток, след което повторил експеримента. Лостовият прекъсвач се затворил и отворил бързо и по тялото му отново преминал неприятният удар — също толкова силен и болезнен, колкото и преди. И то направо през стъклената преграда! Сега вече Тесла бил наистина объркан. В желанието си да се намира колкото се може по-далеч от апаратурата, той променил системата и я направил „автоматична“.
Сега можел да се движи свободно из помещението по време на опитите. Можел да стои зад преградата, а можел да мине и без нея. На мястото на ръчния лостов прекъсвач бил сложен малък въртящ се ключ, произвеждащ електрическа искра. Той прекъсвал постъпващия от динамото ток на дълги интервали. Така променената система работела равномерно и постоянно и всеки пореден контакт изпълвал помещението със същото напрежение.
Този път то било особено силно. Тесла не можел да избяга от ударите, независимо от разстоянието между него и работещия апарат — а помещението било доста обширно. Едва успял да се доближи, за да изключи апарата. При болезнените наблюдения видял малки синьо-бели искри, които политали от жицата във всички посоки при всеки следващ контакт.
Ефектът на шок продължавал много след като искрите изчезвали. Това като че ли означавало, че потенциалът им бил далеч по-голям от пуснатото по проводника напрежение. Истински парадокс! Динамото подавало напрежение петнадесет хиляди волта, а жилещите искри приличали на разрядите при напрежение от около двеста и петдесет хиляди волта. По някакъв неизвестен начин напрежението на пуснатия ток се увеличавало неимоверно. За този феномен не съществувало никакво разумно обяснение. Никаква научна теория. Просто нямало достатъчно данни, за да се открие отговорът. Някъде в сърцето на цялото явление се криела поредната дълбока тайна на природата. А именно подобни тайни винаги са насочвали човечеството към нови революционни открития.
Тесла обмислил странното усилване на напрежението от няколко гледни точки. Проблемът се съсредоточавал около факта, че нямало магнитна индукция. Трансформаторите могат да повишават или понижават напрежението, когато токът се променя. А в случая ставало дума не за постоянен ток, а за импулси. Промяната ставала по време на самия импулс. Но пък във веригата нямало трансформатор. Нито жици на достатъчно близко разстояние една от друга, за да се получи магнитна индукция. А без нея теоретично не би трябвало да има предаване и съответно — никакво преобразуване на ниско напрежение във високо. И въпреки това всеки контакт пораждал синьо-белите искри и болезнения им удар.
Импулси
Тесла забелязал, че странните искри били по-скоро подобни на електростатични разряди. Ако те представляваха дъги от прав ток от проводника, несъмнено биха го убили още при първото включване на прекъсвача. Физическото налягане и жилещата болка на такова голямо разстояние също не би могло да се обясни. Феноменът никога не е бил съобщаван от онези, които несъмнено би трябвало да са виждали и усещали въздействието му.
Постепенно Тесла стигнал до заключението, че шоковият ефект е нещо ново и непознато досега. Решил също, че причината да си остане непознат се крие в това, че просто никой досега не е успявал да конструира толкова мощен импулсен генератор. Никой не е съобщавал за феномена, защото никой не го е породил.
Някога, докато наблюдавал залеза, Тесла си бе представил водовъртеж от чиста енергия. Резултатът от това пророческо видение бил многофазният ток. Истинско откровение! А това в случая било истинско емпирично откритие с огромно значение, при това направено напълно случайно. Тесла попаднал на нова електрическа сила, която би трябвало да фигурира в електрическите уравнения на Джеймс Кларк Максуел. Колкото и да е изненадващо, тя не била намерила място в тях.
Сега Тесла поставил под въпрос собствените си познания. Поставил под въпрос основните постулати, на които се осланял през последните няколко години. Максуел бил „алфата и омегата“ и въз основа на него била изградена цялата му многофазна система. Тесла разбирал много добре, че математическият метод на Максуел не е напълно верен. Добре известно е, че той е направил своите математически описания на електромагнитната индукция въз основа на огромен брой достъпни му електрически явления. Може би просто не ги е проучил достатъчно добре.
А може би по-новите феномени просто не са били открити и не са му били достъпни. Как тогава Максуел е можел да докаже, че уравненията му са „окончателни“? При формулирането на законите на електромагнитната индукция той използвал собствена методика на подбор при решаването кои ефекти са „основни“. Съществуват безброй електрически феномени, открити от XVIII век насам. На Максуел несъмнено не му е било лесно да подбере „най-фундаменталните“ от тях. И процесът на подбор е бил напълно субективен. След като „решил“ кои явления са „най-фундаментални“, Максуел редуцирал събраните примери и ги описал математически. Надявал се по този начин да опрости работата на инженерите, които проектирали новите електрически уреди. В резултат инженерите получили „вредни“ отговори и не можели да понесат мисълта за каквито и да било отклонения от „стандарта“. Самият Тесла като студент изпитал на гърба си тази пропаганда. Квантитативната вълна на ослепяване застигала и него самия.
Тесла и други учени знаели много добре, че постоянно или случайно могат да се наблюдават странни и аномални форми на електромагнитна индукция. Тези форми като че ли варирали в зависимост от използваната апаратура. Новите открития в областта на електричеството били нещо характерно в излизащите по онова време броеве на списание „Нейчър“. Твърд в убеждението си, че всички електрически феномени са вече наблюдавани и описани математически, съвременните учени трудно и много бавно биха приели твърденията на Тесла.
Но не леността на конвенционалните учени било нещото, което тормозело гения. Той вече намерил адекватна компенсация за способностите си в света на индустрията. Сега разполагащият с непредвидено от уравненията на Максуел явление Тесла подложил под въпрос собствените си знания. Нима се е превърнал в „механист“ — тъкмо онова, което ненавиждал като студент? Емпиричните факти противоречали на онова, върху което се градял трудът на целия му досегашен живот. Гьоте учил, че човечеството се води от природата.
Изборът бил ясен — да се приеме емпиричният факт и да се отхвърли общоприетата теория. Известно време Тесла се опитвал да намери начин да „извлече“ наблюдавания феномен, борейки се с „абсолютно верните“ уравнения на Максуел, но не успял. Очевидно ставало въпрос за нов електрически принцип. Тесла щял да го възприеме, както възприел и въртящото се магнитно поле, и така да положи началото на един нов свят.
Случилото се било наистина достойно за съжаление. Ако Максуел бе живял преди случайното откритие на Тесла, наблюдаваният ефект несъмнено е щял да бъде включен в законите. Разбира се, стига да приемем, че Максуел ще „избере“ феномена сред онези, които смятал за „фундаментални“.
Няма друг начин да се разглежда новото му откритие. Емпиричният факт противоречал на теоретичната основа. Тесла бил принуден да го последва. Резултатът бил откровение, което променило творческия му път. През остатъка от живота си той щял да прави твърдения, които малко учени щели да приемат, а още по- малко да ги осъществят на практика. Въпреки това съществували някои поддаващи се на повторение електрически феномени, които не могат да се предвидят от уравненията на Максуел. Те се появяват всеки
