постигане на свръхбързи импулси с една и съща полярност. Стойностите на кондензаторите, големината на дъгата, магнитните полета и напрежението на динамото били балансирани и нагласени така, че да произвеждат поредица изключително кратки единични импулси без „обратни ефекти“.
Инженерите не разбират много добре тази система, тъй като необикновеното поведение на дъговата плазма поражда множество допълнителни характеристики върху нея. Макар Тесла да твърдял, че същите ефекти могат да се пресъздадат и с импулсната верига на електронна лампа, резултатите били много по- слаби. Трудно е да се постигне мощността на разряда на основната дъга. Накрая Тесла затворил магнитната дъга и я разположил в течно масло. Това блокирало ненавременното образуване на волтова дъга и същевременно значително увеличило изходната мощност на системата.
Често се смята, че импулсната му система е просто „високочестотен генератор на променлив ток“. Това е абсолютно погрешна представа, водеща до ефекти, които никога не могат да се сравнят с онова, което е имал предвид Тесла. Устройството за магнитен разряд е постижение на истински гений, което рязко изразходва заряда на кондензатора. Това бързо покачване и спадане на тока образува импулс с огромна мощност. Тесла нарекъл тази автоматична дъга „пробивен разряд“, с което я отделя от многото други видове системи за волтови дъги. Тя представлява просто начин за прекъсване на прав ток с високо напрежение, без да се позволява ответното получаване на променлив ток. При изпълняване на условията може да се наблюдава т.нар. ефект на Тесла.
Асиметричното разположение на кондензатора и магнитната дъга определя полярността на импулсната поредица. Ако дъгата се постави в близост до положителния полюс, тогава поредицата става отрицателна, както и полученият в резултат на нея разряд.
Тесла започнал опитите с по-мощни системи с известни опасения. Всяка следваща стъпка била все по- опасна. Но в хода на експеримента открил, че когато разрядите ставали повече от десет хиляди в секунда, болезненият ефект изчезвал. Очевидно нервите в човешкото тяло просто не били в състояние да регистрират отделните импулси. Но тази нечувствителност би могла да бъде фатална. Напълно възможно било смъртоносните аспекти на електричеството да си останат все същите. Ето защо по време на експериментите Тесла бил повече от предпазлив.
Забелязал, че макар болката да изчезнала, познатото усещане за натиск се запазило. На мястото на болката се появила осезаема пронизваща горещина. Тесла осъзнавал, че тя може да бъде сигнал за вътрешно електрическо изгаряне. Вече бил направил подробно проучване по този въпрос и знаел, че подобно нагряване предшества образуването на волтови дъги вътре в тялото. Въпреки това продължил да увеличава мощността на динамото на малки, но постоянни стъпки.
С всяка следваща стъпка се увеличавала и топлината. Тесла оставал на мястото си, като изучавал реакциите на собственото си тяло за наличието на опасни сигнали. Продължил да увеличава напрежението, докато магнитната дъга достигнала крайната си мощност. Тесла открил, че топлината можела да се регулира и когато не била прекалено силна, ставала изключително приятна. Била толкова успокояваща и отпускаща, че Тесла започнал ежедневно да се подлага на въздействието й. Истинска електрическа „сауна“.
По-късно Тесла съобщил за ефекта в медицинските списания и безвъзмездно предложил откритието си на медицинския свят. Самият той станал редовен потребител и често изпадал в дълбок сън в топлите и проникващи в тялото му вълни. Веднъж прекалил с терапията и заспал толкова дълбоко, че се събудил цяло денонощие по-късно! Според описанията му изживяното не било неприятно, но все пак разбирал, че количеството „електро дози“ трябва да се определя от лекарите.
По това време Тесла открил такива интервали между отделните импулси, при които топлинният ефект напълно изчезвал и излъчването ставало абсолютно безопасно. Циклите на импулсите били толкова високи, че нервите не били в състояние да усетят проникващото енергийно поле. Сега Тесла можел да продължи да следва мечтата си за предаване на енергия, без да се страхува, че ще предложи на човечеството поредното технологично проклятие вместо благословия.
Трансформатори
Тесла използвал системата си с високи мощности и експериментирал с различна продължителност на импулсите и интервалите между тях. Измервал загадъчния електрически ток, който очевидно се пренасял през пространството. Тези полета били много по-мощни, отколкото преди. На определени разстояния от устройството започнали внезапно да се проявяват странни ефекти.
Така например Тесла забелязал, че металните повърхности в близост до апаратурата започват да се покриват с бяла корона. Докато искрите се носели по метала, той с изумление открил, че и самите предмети започват да се движат и потреперват. Двата феномена се появявали едновременно. Самите искри били сякаш живи. Движението на металните предмети означавало наличието на нови двигателни ефекти. Но какво представлявала тази странна синхронност на двете явления?
Ярките бели корони се появявали със „съскане“ по метални върхове и ръбове. Не след дълго около устройството били разположени множество метални предмети. Тесла веднага забелязал, че ефектите са различни от наблюдаваните по-рано, когато използвал високочестотен променлив ток. Сега разрядите били бели и много по-силни.
Електрическото поведение на медните плочи, пръти, цилиндри и сфери показало голямо разнообразие на бели, подобни на флуиди разряди. По краищата на плочите се появявали многобройни силни искри, които съскали и се разреждали във всички посоки, особено по острите ръбове. Тесла направил опит с медни дискове. При тях искрите като че ли били по-стабилни. Изобретателят наблюдавал любопитния начин, по който разрядите сякаш „пробягват“ от време на време по ръба на диска, като се съчетавали и разделяли с всички останали искри. Може би това било магнитен израз на силата од на Райхенбах!
Тесла обърнал внимание на начина, по който белите разряди се появявали по ръбовете на медните предмети с различни форми. Всяка форма давала характерно за нея разположение на короната. Това съответствие с формата дълбоко го впечатлило. При някои предмети разрядите имали вид на флуид. Гладки, приличащи на течност обвивки покривали медните цилиндри с определени размери. Тесла бил поразен. Очевидно излъченото електричество имало аеродинамична природа.
Медните цилиндри създавали изумителни количества бели разряди, които в някои случаи били дори по- големи от очакваното. Това означавало, че в цилиндъра се извършвал процес на трансформиране на енергията. Тесла си спомнил за първоначалните си наблюдения върху възбужданите с импулси проводници. Онези, които не експлодирали, давали много по-високо напрежение от онова, което им било прилагано. Така и не успял да разбере защо се случва това. А сега виждал друг пример, при който приложената енергия видимо се увеличавала от проводника. Каква е причината за това?
Помислил се, че именно тук може да открие ключът към разбирането на странния феномен. Заел се да наблюдава разрядите на медни цилиндри с различни диаметри. Всички се покривали с бели корони, когато се намирали в близост или направо вътре в устройството. Ефектът бил най-силен, когато цилиндрите се намирали в периферията на медната ивица.
Тесла забелязал, че белите корони всъщност покриват външната стена на цилиндъра през цялото време. Те се появявали, набирали мощ и изчезвали с внезапен разряд с необичайно голяма продължителност. Това се повтаряло, когато цилиндърът имал критично малък обем. Поведението на много малките цилиндри било като на металните пръти, при които разрядите се появявали само по ръбовете. Стабилността на странните корони варирала според диаметъра и дължината на цилиндъра.
Тесла забелязал, че не всеки цилиндър се държи по един и същ начин в близост до устройството. Само предмети със специфичен обем можели да произведат стабилни и продължителни бели електрически покрития. Ако цилиндрите били прекалено малки, покритията били периодични и нестабилни. Очевидно съществувала връзка между подаваните импулси и обема на цилиндъра. Но в какво се състояла тя?
Тесла направил преглед на всичките си последни открития. Импулсите пораждали ефект на излъчване на електричество. Излъчваното електричество на свой ред незнайно как се движело в пространството. И при това движение се фокусирало върху метални проводници, за да се прояви във формата на бели, подобни на флуид корони. Когато формата и обемът на проводника били подходящи, енергията се проявявала във вид на стабилна бяла корона с далеч по-високо напрежение, отколкото осигурявал импулсният генератор. Още въпроси. И още отговори.
По краищата на металните пръти се появявали искри, но не толкова продължителни, колкото при
